Списание

Всички грехове са ти простени,

от всичко си освободен, амин!

Всички мерзости са заличени,

но мъчи ли те грях един!?

Като мъртва змия на твоя път

лежи, не мърда, нито шава,

но отровата ѝ е в зъбът

и настъпиш ли я – покосява.

Грях малък, грях нищожен,

но по-силен е от теб.

– Враг примрял, във гроб положен,

ала ножът му е неотнет.

Чака той, тих и кротък,

ти да му обърнеш гръб,

тогава ножът като орлов нокът

ще се впие в твойта гръд!

Недей бъди така безумен

и бързо ножа му вземи,

защото знай – грехът е буден,

макар да прави се, че спи.

Помни Давид какво направи,

дали Голиат със камъче уби

или после меча му извади

и с него му главата отдели.

Един грях ще те съсипе,

един грях отнема радостта,

един грях е трън в очите,

един грях прогонва и мира.

Грехът оставя те в лишение,

грях един охлажда любовта,

благодатта изхвърля във забвение,

нанася белег за през вечността!

Един много малък грях,

но последици големи има,

превръща той свидетелство на прах,

а за някой благовремието отмина!

Този грях е в ъгъл тъмен,

скрит потаен в твоето сърце,

тласка те към ръта стръмен;

– Птица си, но с вързани криле.

Прибегни бързо ти към Светлината!

Озари напълно своето сърце!

Само тя ще ти развърже пак крилата

и грехът на светло ще се изведе.

Там ще той загине безповратно,

че грехът от виделото мре!

Там ще получиш радостта обратно

„там“ е пред Христовото лице.