Списание

Бродех по паважа

на град многолюден;

накратко да кажа – 

сред гмеж – народ шумен.

Пасмурни сенки

сновяха навред,

припламват фойeрверки

в празничната глед.

Защо да празнувам

сред тоз маскарад?

И аз отминувам 

към по-достоен град.

Град вечен, божествен,

без греховност и скръб;

изящен, неземен,

сякаш небесен стълб.

А бъдната вечер,

но не в такъв вид,

се чества отколе,

и то не като мит. 

На тоз ден се молим

за мир, за благослов,

грях не съизволим,

за прошка, любов.

Защо ли се чества

този древен светлик

с такваз глъч и врява

и със изпразнен лик?

Светото писанье

изрично ни казва:

В последното време

ще има зла язва,

че в хората гордост,

непримиримост, лъст

ще тлеят и глождят

във нескончаеми ръст.

Колкото до мене –

смирен, нищ Божи раб,

паднах на колене:

„Господи, дай обрат!“