Списание

Велика сила имаш, Боже,

и победа мощна над врага.

Светлата Ти слава тоже

няма равна на света.

С Твойта благодат и сила,

побеждавам всеки час греха.

Без Твойта жертва – неспасила

би се никоя душа!

Тебе имам верен само,

източник на живата вода,

Осланям се на Твойто рамо,

и във радост, и в тъга.

Колко благост, колко милост

показал Си към всякоя душа.

Колко мъка, колко грижа

има, Боже, по света.

В Теб се скривам, в Теб заспивам,

в Теб се будя заранта.

Чрез Теб се бия и разбивам,           (а)

всяка крепост на врага.                  (б)

Колко малко то му трябва,

за да е щастлив човека,

колко много Ти му даваш,

славно блаженство до века!

Как неще се нивга съмне

на земята прокълната,                   (в)

а от спускащия се сумрак

болно кашля ми душата.

Надежда няма, няма вяра,

а любовта е извратена.

Всякой чака тук промяна,

слуша същата касета – подновена.

Но в Теб надежда има само

чрез Твойта сила несравнима,

възкресен от мъртвите с победа

над смъртта непобедима!

О, светъл се явяваш, Славний,

от хълмовете с плячка!                  (г)

Плен – плени, Победоправний*.     (д)

и на врага главата смачка!            (е)

Сред всичките царе, деспоти,

нямаш равен в таз земя.

Сама, Твойта мишца изработи

спасение за грешната душа.

Ти, Сам Ти изкупи люде

от всеки род, език и племе.           (ж)

И Твойта славна благодат

няма кой да я отнеме.

Тези люде съставляват

Твойто тяло, Твойте части,

те са тази – славна и любима,

невяста – чиста, сред невясти.

И между всичките девици

онази, колко е блажена,

която Ти Самият я наричаш,

„Гълъбице Моя, съвършена“!        (з)