|
Отвърнах взор от низости и злоби и моят дух се проясни. Оплаках всички земни роби, в грях що губят свойте дни.
О, как е леко, светло на душа ми! Тя е в мир и благодат, далеч от тез човешки ями, в които звяр е брат за брат.
Царе и папи, титли разни, прашинки са пред Бога мил; що значат земните съблазни за тоз, що се е възродил?!
Велик е Бог, велик във всичко, единствен извор на живот. О, Той е щастие едничко що сваля тежкия хомот! |
Да! Той е пътят лъчезарен за всеки страдащ, блуден син, разбрал в греха, че е попарен и гине кат откъснат крин.
Закрилян съм с утеха мила, видях, разбрах и оцених... Усещам в мене Божията сила, усещам, че се възродих!
О, как е леко на сърце ми, познало вече Божий път! отвред са пропасти големи, но те не плашат мойта гръд,
че Бог е моята закрила, над мен е Той ръка прострял и дава ми стократна сила да следвам Неговата цел!...
|