Списание

Приятелю, поспри за малко,
спри за малко, прочети
тук, аз къдет' съм, без съмнение,
след кратко време ти ще си!

Но приятел, не се заблуждавай,
под тоз бял камък единствено лежи
временната земна хижа,
че тялото умира, изгаря и изгнива.

А душата вечна е - тя е от значение!
О, приятел замисли се: твоята душа къде ще иде?
Дали в блаженство при Христа́?
Или за осъждение - в пъкъла!

Че, приятел, живота е лъх
и за беда - хората скачат във вечността,
без да знаят какво ги чака,
след последния им дъх.

Приятел, и всичко да имаш тук на земята,
какво ще вземеш в гроба с теб,
и с какво ще се ползваш, приятелю мой,
щом загубиш душата...