Списание

Зимата иде - студ пак сковава,
денят става малък - нощта е голяма,
сняг на парцали започва да пада,
елха многоцветна осветява площада.

Навред покрай нея - все весели хора,
че от делник отдъхва си всяка душа,
време настъпи за желана отмора,
празници идват - свърши труда.

Но знаят ли тези - какво ще празнуват,
или пълни трапези - само бленуват,
а ти дет' четеш, и ти ми кажи,
познаваш ли лично, Тоз коит' се роди,

в мизерната ясла - обор животински,
Когото света пренебрегна същински?
за Него бележиме ний рождество
а не за подарък, прасе или празненство.

И знаеш ли Кой Го прати, тук, на земята,
да бъде хулен, бит и на кръст умъртвен,
и с гвоздеи сиви в ръцете - краката,
да бъде проклет - за теб и за мен.