Законът, който Господ даде на Моисей, ясно говори, че човекът не трябва да яде кръв, в противен случай попада под Божието осъждение.
Защо Бог толкова категорично забранява яденето на кръв? Две причини са посочени в закона: животът на плътта е в кръвта и тя е тази, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.
Изискванията към жертвата също са били много строги: тя е трябвало да бъде без недостатък. Да няма счупена кост, да няма навехнато и т. н. „Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете“ (Изход 12:5). Години по-късно пророк Малахи казва: „Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко, и прави обрек, жертва Господу нещо с недостатък; Защото
Аз съм велик Цар, казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите“ (Мал. 1:14).
Според закона почти всичко е било очиствано чрез кръв. В свещените Писания се споменава около 301 пъти за очистване чрез кръв, като 68 от тях са в книгата Левити.
Старозаветните жертви е трябвало да се повтарят непрекъснато, защото, както е писано в Библията: „Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове“ (Евр. 10:4). Тези жертви са покривали греха временно до идването на Този, който веднъж завинаги ще разреши проблема с греха. За Него е пророкувано:
„Така той ще удиви много народи; Царете ще затворят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Ис. 52:15; 53:4- 6).
Това, което Той пожертва, беше безценно: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре“ (Йоан 12:32-33).
Цялата Библия, от началото до края, говори за Помазаника и как Той трябва да понесе върху Себе Си нашето наказание, и как Неговата смърт ще бъде причина за оправданието на много хора от всички народности, за да събере Бог люде за Себе Си, които ще нарече Мой народ: „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили“ (1 Петр. 2:9-10).
Цената за нашето оправдание е недостижима за нас и само Господ Исус можеше да я плати – Неговата скъпоценна кръв, която бе пролята за изкуплението на грешника. И това
е благовестието, което се проповядва и за което апостолът свидетелства: „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според Писанията“ (I Кор. 15:3, 4). И пак според Писанията: „Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11).
Новият завет потвърждава, че единственият начин, който Бог е потвърдил за премахване на греха и да получиш прощение, е чрез кръвна жертва: „И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение“ (Евр. 9:22).
Божията изключителна любов се изявява в това, че Той „даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16) и „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (II Кор. 5:21).
Исус Христос е последната и най-велика жертва. Той проля Своята кръв, така че всеки човек да може да приеме прощение на греховете, ако положи вярата си на Него.
Кръвта на Исуса Христа притежава голяма сила! Може би в Библията няма друга фраза, която да е изпълнена с толкова истина и тайна, колкото изразът: „кръвта на Исуса“. Това е тайната на Неговото въплъщение, когато Божият Син дойде на този свят в плът и кръв; тайната на Неговото послушание да даде доброволно Своя живот на кръста на Голгота; тайната на Неговата любов, която е извън нашите способности да разберем цената на Неговата кръв, с която ни е изкупил; тайната на врага, който имаме в лицето на греха; тайната на нашето спасение.
Роберт Лоури казва в една своя незабравима песен „Нищо друго освен кръвта“, написана през 1876 г.: „Какво може да умие моя грях? Нищо друго освен кръвта на Исуса“. Неговата кръв е единственото средство, което може да очисти и опрости всеки човек сега и през вечността.