Въведение
Второ и трето послание на Йоан са уникални с това, че са от личната кореспонденция на апостола.
Това писмо е написано, както изглежда, до анонимна жена, която е приела Христа. В него апостолът насърчава нея и децата й в пътя на християнската вяра, и по-специално ги предупреждава да не приемат ученията на фалшиви учители.
Това послание е написано най-вероятно от Ефес, след Евангелието и Първото послание, което ни пренася във времето около 80-95 година сл.Хр.
I Апостолски поздрав (стихове 1-3)
стих 1. Йоан се представя като „старей“. Очевидно е, че в това новозаветно време Господ е повдигнал група от стареи (презвитери или хора, които да се грижат и да съблюдават за духовния порядък в събранията) (вж. Деяния 14:23; 20:17; Фил. 1:1). Апостол Петър също описва себе си като „старей“ (I Петър 5:1). Така че едва ли Йоан е единственият старей в събранието (в Ефес или другаде). Това ни напомня, че той е един от останалите членове от апостолската група: тези, които са придружавали Господ Исус и са били свидетели на Неговото възкресение (Деяния 1:21, 22). Той е бил един от възрастните апостоли, добре познат и уважаван за неговата святост и Христова любов, която носел в сърцето си.
Посланието е било адресирано към „избраната госпожа и нейните деца“. Някои вярват, че изразът „избраната госпожа“ е метафора и се отнася за църквата, която е Невястата на Христос, или за местна църква, но от контекста се разбира, че това е най-вероятно неназована жена християнка. Заедно с децата си, тя е добре позната и обичана от всички вярващи, „онези, които са познали истината“, заради любовта и предаността й към Господа. Очевидно тя е била или вдовица, или нейният съпруг не е бил във вярата, защото той не се споменава.
Йоан е внимателен при използването на думите: „Които аз наистина обичам заради истината“. Неговата християнска любов е напълно в съответствие с истината на Божието Слово и с характера на Христос, Който е Истината. Например ние отбелязваме неговата мъдрост при боравенето с думите „обичани“ и „възлюбени“, като виждаме това в следващото негово послание, където не използва термина „възлюбени“, а „любезни“, когато се обръща към Гай (III Йоан 2, 5,11).
стих 2. „...заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века“. Господ Исус Христос е истината. „Благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:17). „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан14:6).
Светият Дух е Духът на истината (Йоан 14:17) и Божието Слово е истината (Йоан 17:17).
Господ Исус Христос обеща: „В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас“ (Йоан 14:20), и „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“ (Йоан14:23).
Така Господ Исус Христос, Светият Дух и Словото на Бога пребъдват в нас и ще бъдат с нас завинаги (Мат. 28:20). Слава на Бога за Неговата чудесна промисъл.
стих 3. „Благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.“ Благодатта е безплатно, незаслужено Божие благоволение към нас, недостойните грешници, докато милостта е въздържане от възмездие за тези, които са виновни, а мирът е резултат от Божията благодат в спасението. Това е да имаме мир с Бога в нашите сърца, който ни управлява и пази в Христа Исуса (Йоан 14:27; Фил. 4:7).
Всички тези благословения идват от Бог Отец, Който е извор на „всеки добър и съвършен дар“ (Яков 1:17), и от Господа Исуса Христа. Това изявление показва както божествената, така и отделната личност на Христос, и всички тези благословии са изразени в перфектен баланс „в истина и в любов“.
II Радостта на апостола
стих 4. Фактът, че Йоан открива, че някои от децата на тази неназована по име жена „ходят в истината“, го изпълва с голяма радост. Очевидно той се е срещнал с някои от тях и се е зарадвал на тяхното духовно състояние, че те са ходили в общение с Бога и с Неговия народ, според Божието Слово. Той се е радвал не поради тяхното материално благополучие, нито поради техните интелектуални способности, нито дори за техните постижения, но за това, че те са „ходили в истината“. Това означава, че те не само са знаели истината, но са живели един живот в послушание на Божието Слово и в преданост към Господа Исуса Христа.
Обърнете внимание на заповедите на Господ Исус и Неговите апостоли: „Ходете, докле имате светлината... “ (Йоан 12:35 ); „Ходете като деца на светлината...“ (Ефес. 5:8); „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос“ (I Йоан 2:6).
III Увещанията на Апостола (стихове 5, 6)
Тези увещания на Йоан следват неговото поучение от първото му послание, а именно – да се обичаме един друг, както и да се подчиняваме на заповедите на Господа, и Той насърчава тази сестра в Господа и нейните деца да продължат в духа на тези заповеди. Увещанието да „любим един другиго“ го срещаме осем пъти (I Йоан 3:11,23; 4:7,11,12,21; 5:1,2).
Йоан описва ясно характера на тази любов. Това не е повърхностна, нито просто човешка любов, а любов, която се изразява в подчинение на Господните заповеди, която ни подтиква да „ходим в тях“. Тази заповед „да се обичаме един друг“, която са чули от началото от Господа, описва любов, която трябва да бъде проницателна поради необходимостта да се разпознаят ересите и методите на лъжливите учители, които по това време са били чести (дори тяхното разпространение в днешно време се е засилило – бел. на ред.).
IV Предупреждения и съвети на апостола по отношение на лъжеучителите (стихове 7-11)
стих 7. Йоан подчертава сериозността на факта, че „много измамници са влезли в света“. Тяхната основна грешка се състои в това: „те не изповядват, че Исус Христос е дошъл в плът“. С други думи, те не учат, че Исус Христос, вечният Син на Бога, стана истински човек с цел да изпълни на кръста волята на Отца – спасението за грешниците.
Какво говорят те за Исус Христос? Керинт (Cerinthus, кр. I – нач. II в., един от първите гностици, който относно двойната природа на Исуса Христа учел, че в смъртния Исус се е вселило безсмъртно небесно същество – Христос, което преди кръстната смърт напуснало Исус и се възнесло на небето – бел. на ред.) и последователите му са учели, че „Исус е бил обикновен човек, с човешки произход, но поради Неговото благочестие Христос се въплътил в Него при Неговото кръщение и го оставил в Гетсиманската градина!“. Но Исус Христос не е Христос, насложен върху Исус, което е дуализъм („двойнствен“. Идеалистическо философско учение, според което в основата на битието има две независими едно от друго начала – бел. на ред.). Той в действителност е бил личност, която е била напълно Бог и напълно човек още от Неговото раждане. Изявлението „е дошъл в плът“ или „дойде в плът“ изисква предварителното му съществуване преди и извън този свят на нашите възприятия. „Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28; виж също Лука 1:35; 2:11). Двете природи, човек и Божество, са били свързани още при Неговото раждане и никога не са се разделяли.
Тези лъжливи учители са измамници, които са твърдели, че знаят истината, но в действителност са били служители на Сатана, антихристи, като са се противопоставяли на истината за Христос.
стих 8. Йоан увещава дамата и нейните деца: „Внимавайте на себе си...“, за да избегнат грешките на лъжливите учители и тяхното учение и да стоят твърдо в учението на Христос. След това той обяснява целта: да не загубят това, на което апостолите са ги учили с вярност и са се трудили за него, така че да могат да получат пълна награда пред Съдния престол на Христос. Трябва да отбележим, че има алтернативен превод (вж. Gdansk Bible ), а именно : „Внимавайте на себе си, така че да не изгубят онова, което са изработили, но да получат пълна награда“.
стих 9. Това е централната доктрина, изявена в посланието, и се отнася до „учението на Христос“. Христовото учение означава цялото благовестие и истината, която дойде чрез Исуса Христа, посочвайки Го като Божий Син, в Когото е съсредоточена цялата божественост, и в същото време е Човешки Син. (Виж също Юда 3: „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“.) Йоан ясно заявява: „Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина“.
Тези лъжливи учители излизат извън Божието откровение в Писанията, добавят свои теории и отричат фундаментални истини за Господ Исус Христос, така че те не „пребъдват в учението на Христос“. Лъжеучителите са твърдели, че имат по-напредничави идеи, така че вървят напред, както Йоан саркастично говори за тях! Те са напреднали дотам, че са оставили Бога зад себе си. „Който отрича Христос, няма Бога...“ А славната истина е, че „Който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца и Сина“, защото Господ Исус Христос е единственият път към Отец (Йоан 14:6).
стих 10. Йоан дава строг и ясен съвет по отношение на фалшивите учители: „Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема вкъщи, и не го поздравявайте“. Очевидно странстващите проповедници са били зависими от християнското гостоприемство, затова Йоан казва: „Ако някой дойде при вас и не носи това учение“, което означава, че са лъжливи учители, „не го приемайте в дома си, нито го поздравявайте“. Очевидно тези хора са се възползвали от жените вдовици, знаейки, че те биха могли да бъдат по-лесно измамени; виждаме един такъв краен пример за това във II Tим. 3:6. С други думи, такава една жена не следва да посреща подобен род лъжливи учители, нито да се сприятелява с тях, нито да им помага, нито дори да ги поздравява, защото те са врагове на Христа. Ако го стори, това ще бъде обезславяване на Христа и отворена врата и други да бъдат измамени.
Някои биха казали, че това е грубо и нехристиянско, но трябва ли ние да бъдем пристанище и да благословяме тези, които са антихристи и измамници, които отричат и двете – божествената и човешката природа на Господ Исус Христос?
Ако тези инструкции на Йоан изглеждат сурови, това е може би поради неговата загриженост за славата на Сина и за доброто на душата на човека, която трябва да е по-голяма, отколкото за нашата. стих 11. Да поздравяваме такъв човек, означава, че ние искаме Божието благословение за неговата мисия и ставаме участници в неговите зли дела. Това означава, че ние споделяме неговия нечестив труд, който подкопава вярата на вярващите и помага на дявола. Да го приемем в нашата къща, означава, че нашият дом ефективно се превръща в основа и подкрепа на неговата лукава работа. Как можем да направим това?
V. Последни поздравления (стихове 12,13)
стих 12. Тук виждаме един ясен пример за взаимно общение между вярващите, първо, чрез кореспонденция и след това – при лична среща за обмен на мисли, отнасящи се до Господа и Неговото царство. Най-важните неща, които апостолът е имал да им каже, са били засегнати в писмото, а останалата част ще бъде обсъдена по-късно, когато ги срещне лично в пълнотата на Господната радост: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:11). ( AMSG )
стих 13. „Децата на твоята избрана сестра те поздравяват.“ Ние не знаем кой е този човек, може би тя е отсъствала или е починала, но очевидно тя и нейното семейство са били добре известни на получателя на писмото, и тези поздравления са им много ценни. Това, че тези две жени, сестри в Господа, са описани като „избрани“, ни напомня за суверенната Божия благодат при избора на всеки вярващ в Христа още преди създанието на света (Еф. 1:4). Слава на Бога за радостта от това уверение, което носи със себе си отговорността, че са „свети и без недостатък пред Него“ (Еф. 1:4), и живот за похвала на Неговата слава. (Еф.1:12).
