От голяма важност е определянето на начините за комуникация преди началото на всяка експедиция и военна кампания. Тези, които са на фронта, трябва да имат контакт с тези, които са отзад, в базите. Наполеон е известен с фразата си: „Тайната на войната се крие в комуникацията“.
В първа глава на Деянията апостолски откриваме четири метода за комуникация между Господа и учениците:
-
В разговор с Христа, ст. 1-9
-
Чрез известия от ангели, ст. 10-11
-
Молитва, ст. 12-14, 24-26
-
Словото, ст. 15-23.
Когато изучаваме Деянията на апостолите, е добре да разграничаваме случаите, които са се случили там и тогава, но които не биха се случили тук и сега, и тези случки, които са често срещани (които ние продължаваме да изпитваме и днес). От списъка с начините за комуникация, който посочих по-горе, аз смятам, че (1) учениците в разговор с Христа и (2) послания от ангели са от тези, които са се случили по конкретен повод. Също така смятам, че (3) молитвата и (4) Словото са от тези постоянни методи за комуникация, които трябва да използваме и днес. В тази статия ще разгледаме всички тези методи и ще видим как да подобрим нашата комуникационна връзка с небето.
В разговор с Христа
„…И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им“ ... (ст. 1-9).
Тук се разкриват взаимоотношенията между учениците и Господа. В този разговор:
-
Той заповядва – ст. 2, 4,
-
Той дава обещания – ст. 4, 5, 8, и
-
Той им дава отговор – ст. 7.
От своя страна учениците Му задават само един въпрос. Като Негови ученици ние също трябва да знаем, че „Един е вашият Учител...“ (Матей 23:8-10).
Друг важен урок е, че учениците не знаят всичко. Те не получават напълно Божественото откровение (ст. 7). Но щом са изпълнени със Светия Дух, те служат на Бога ефективно, без да разбират всички детайли на Божията програма. Това ни насърчава да Му служим вярно и с дръзновение.
Известия от ангели
„И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето“ (ст. 10-11).
В някои от Господните, най-трогателните моменти тука, на земята, четем, че ангели прислужват. Когато е „възнесен в слава“ (1 Тим. 3:16), учениците виждат два ангела в шпалир за Христа, докато Той се възнася победоносно до мястото, запазено за Този, Който е „толкова по-горен от ангелите...“ (Евреи 1:4).
Гръцката дума angelos означава ‘пратеник’. Тези два ангела носят послание на надежда до учениците, с обещанието за Неговото завръщане. „Този Исус... ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.“ Това е гаранция за Исусовото лично, видимо и физическо завръщане. Когато апостол Павел обяснява повече за Господнето пришествие, той заключава с утеха (I Сол. 4:18) и насърчение за работата (I Кор. 15:58). Аз предполагам, че учениците са се прибрали в горната стая, в Ерусалим, със същите чувства (Деяния 1:13).
Молитва
„Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.
И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.
Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.“ (ст. 12-14)
„И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал...“ (ст. 24-26).
Първото молитвено събрание, което е записано в Деянията, е добър пример за нас в днешно време. Вярващите са единни, молещи се „единодушно“ (ст. 14). Такава хармония е състояние, предшестващо Божието благословение (Пс.133:1). Няма никакво неравенство. Мъже и жени, апостоли и неапостоли, земното семейство на Господа и много други, които са останали анонимни, заедно съставят тази група от 120. Петър се обръща към всички тях с обръщението 'братя' (ст. 16).
Молитвата е ясна и определена. Това е силата на думата 'моление' (ст. 14). Няма разфокусирана молитва; учениците имат очевидна и незабавна нужда от Божието водителство (ст. 24). Забележете също тяхната решителност, като са на 'постоянна молитва' (ст. 14). Това поведение е в пряк контраст с уморените и немолещи се ученици от Гетсимания. Сега те оценяват истинската сила на молитвата. Нека и ние да сторим същото!
Словото
„През тия дни Петър стана посред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече: Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса... И така, поставиха насред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал“ (ст. 15-23).
Петър цитира Старозаветните писания правилно, изчерпателно и уместно. Това дава добър пример на съвременните проповедници. Урокът е в това, че Петър взема пасажа от Словото и го прилага незабавно към обстоятелствата. Той използва Божието Слово, за да определи курса на действие. Предизвикателен е фактът, че проповедта на Петър както започва, така и завършва – с молитва, друг отличен прецедент. Молитвата и четенето на Библията са пряко свързани. И двете са от изключителна важност за нас днес.
Призивът
Двете главни теми на първа глава от Деянията на апостолите са следните:
-
свидетелстване за възкресения Христос, ст. 22
-
очакване на завръщащия се Христос, ст. 11.
Тези отговорности не са се променили. Нека продължаваме да свидетелстваме и да очакваме, защото времената са близки.
