Кръвта на Агнето и словото на свидетелството имат неземен характер и говорят за небесните неща. Те отделят земното от небесното и ако ги имаш в своето сърце, те тогава те правят небесен жител, посланик на небесното царство, сънаследник на обещанията, дадени на Авраам, Авраамовото потомство, които не търсят случай да се върнат в земята, от която са излезли (Евр. 11:15), но желаят едно по-добро отечество, т.е. Небесното.
Това ги отличава от всички останали, затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град (Евр. 11:15, 16).
Тази отличителна черта на истинските Божии чада ги отделя от материалния и религиозния свят, затова светът ги гони и религията се опитва да заличи тяхното свидетелство.
Фарисеите и книжниците по времето на Господ Исус бяха религиозни, в тях нямаше истина, но почитаха Бога само с устата си, а сърцата им бяха пълни с мъртвешки кости и Господ Исус ги определи като Сатанински деца, сиреч религията е лукавото проявление на Сатана, която е мощно оръжие в ръцете на Сатана, целящо да капсулира човешката душа от изцерителните сили на Божието Слово. Религията също борави с Божието Слово, но то е мъртво в техните уста, защото буквата убива, а Духът оживотворява (2 Кор. 3:6).
Тези ужасни последици от религията Господ Исус изразява със Своето отношение към религиозните водачи, които бяха предали сърцата си на Сатана:
„Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“ (Мат. 23:13).
Общочовешкото мнение за религията е, че тя поставя човека, ако не в самата истина, то поне по-близо до Бога. Но това е дълбоко погрешно.
Други мислят, че фарисеите и книжниците са били някакво изолирано явление, и то само по времето на Господ Исус. Но и това е заблуда. Те съществуват и сега и техните методи са същите, както и тогава. Озлоблението, което питаеха към Господ Исус, се прехвърли към тези, които следват Христа. Така родените по плът винаги ще преследват родения по Дух (Гал. 4:29). Плътското никога няма да наследи духовното и между тях има отворена бездна.
Става ясно, че методите на Сатана в опита си да осуети Божия Спасителен план са два вида:
- чрез физическо преследване и унищожение,
- чрез фалшиво смиреномъдрие, имащо вид на благочестие, но краят му е смърт (погибел).
Вторият похват е много по-резултатен и коварен. Той олицетворява цялата мерзост, която Сатана използва, за да омърси Божието чисто намерение за спасение на човека от оковите на греха и на смъртта.
Илюзорните пътища, които Сатана поставя пред човека, разкриват неговата същност и силното му желание да представя себе си за Бог. Но тъй като той е творение, то начинът му на изява е, като се опитва да копира Божието, но то винаги излиза от Сатанинската лаборатория изкривено. Сатана създава проекция на Божието върху своето царство. А неговото царство е този свят. Князът на този свят е Сатана (Йоан 14:30).
Той се опитва да пресъздаде върху този свят проекция на съвършеното, което е в Бога. Често пъти той се опитва да проектира Божието Царство върху своето царство на тази грешна и прокълната земя и в това дело има немалко последователи.
Но съвършеното, което единствено може да стои в Божието присъствие и да удовлетворява Божия критерий за праведност, е единствено това, което е очистено от кръвта на Агнето.
Проекцията на дадена конструкция в математиката означава да спазваме определени правила, за да пренесем тази конструкция на друго място. Но ако това важи за определени сфери на човешкото познание, то за Божиите неща резултатът, получен чрез този похват, може да бъде само илюзорен, т.е. той е недействителен. Така например жертвата на Господ Исус е само една и е уникална. Тя не може да се копира. Но може така да се изкриви нейният смисъл, че вместо да доведе човешката душа до живот, да я заведе в смърт. Божието чисто принадлежи само на Бога, защото само Той може да отдели чисто от нечисто (Йов 14:4).
Така че, ако някой се опита да прекопира, т.е. да създаде проекция на Божието, то резултатът ще бъде илюзия – нещо, което ще бъде недействително и лъжовно. А Сатана се опитва точно това да направи.
Затова кулминацията на неговото явяване в този свят ще бъде чрез човека на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение, за да седне както Бог в Божия храм и да представя себе си за Бог (II Сол. 2:3, 4).
И тъй като истинският Божий храм са изкупените чрез кръвта на Агнето, или както апостолът казва:
„а Негов Дом сме ние“,
то от II Сол. 2:4 става ясно, че Сатана ще се опита да осуети Божия план за идването на истинското Божие Царство не толкова чрез физическа саморазправа (която не е изключена), но чрез илюзорни похвати да пресъздаде Божието в своето царство.
Той самият ще застане на святото място чрез илюзорни структури – вместо Господни събрания, изпълнени от водителството на Светия Дух и от чисти, новородени сърца, той ще постави църковни храмове, имащи вид, но кухи отвътре, без духовно съдържание.
„И така, да не спим както другите, а да бъдем будни и трезви“ (I Сол. 5:6).
„Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи“ (Лк. 12:37).
