Въведение
Това послание е второто лично записано писмо на Йоан и е адресирано към един брат в Господа, добре познат и обичан от него и от много други християни.
Както и във Второто послание на Йоана, ключовите думи са любов и истина, но докато II Йоана подчертава постоянството на любовта, в отхвърляне на онези, които не учат истината, то III Йоана показва нежността на любовта в подпомагане на онези, които напредват в истината.
Основната част на писмото се разделя на три части, всяка започваща с думата „Възлюбени“ (ст. 2, 5 и 11).
Както и I и II Йоана, така и Третото послание най-вероятно е написано от Ефес в периода 80-95 г. Сл.Хр.
I. Към кого е адресирано писмото (ст. 1)
ст. 1. Апостолът отново се представя като „презвитера“. Неговата любов към Гай като брат в Христа е очевидна, тъй като той използва термина „възлюбени“ четири пъти в краткото писмо, а и Гай несъмнено е бил уважаван член на събранието, известно на Йоан (виж ст. 3, 6, 9). Вероятно е имало още трима други мъже със същото име, споменати в Новия завет (Деян. 19:29; 20:4 и Римл. 16:23), но е малко вероятно този човек да е бил един от тях, тъй като името е било много често срещано в Римската империя. Въпреки това той е бил многообичан от Йоан, както и от много други християни, които са го познавали. Любовта на Йоан към него е „в истината“, т.е. напълно реална и истинска, в съответствие със Словото на Бога и характера на Христос, Който е Истината.
ІІ. Молитвата на Апостола и неговата радост (ст. 2-4)
ст. 2. Този стих започва с думата „Възлюбени“ и дава ясна препратка към духовния характер на живота на Гай: „както благоуспява душата ти“. Йоан показва любовта си към него в молитвата си за добро физическо здраве в съответствие с неговата духовна сила. Както изглежда, той не е бил твърде добре физически, тъй като Йоан желае неговото физическо здраве да съответства на неговата духовна жизненост. Бихме ли искали нашето физическо здраве да съответства на нашето духовно състояние? Този стих категорично се противопоставя на това, което се преподава от мнозина от така наречените „духовни лечители“. Духовното състояние на Гай е било добро за разлика от физическото му състояние. Така разбираме, че няма корелация (връзка, зависимост – бел. ред.) между духовното състояние и физическото здраве.
Във всеки случай, независимо дали Гай е изпитвал материални нужди, или е бил слаб физически, молитвата на Йоан била свързана с неговата християнска служба, защото той се е нуждаел както от материално благополучие, така и от физическо здраве, за да бъде неговото свидетелство ефективно.
ст. 3. Мярката, с която Йоан може да отсъди за „духовния просперитет“ (ст. 2) на Гай, е, че той „ходи в истината“, т.е. според Словото на Бога и в подобие на характера на Христос. Начинът му на живот е доказателство за истината в него, която е Христос, и това е толкова очевидно за братята от неговото събрание, че те са отишли до домашното събрание на апостола и са свидетелствали за това (вж. ст. 3 и 6). Това предизвиква голяма радост у апостола, което той подчертава отново в стих 4.
Ние не само трябва да държим истината, но да позволим на истината да държи нас. В епоха, в която говорят фактите, нищо не се цени повече от светия живот.
ст. 4. „По-голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ Причината за радостта на апостола е свидетелството на другите братя за духовните деца на Йоан, например Гай и други като него.
Йоан не се хвали от многото хора, които са изповядвали вярата, а от тези, които са имали истината в себе си, в резултат на което техният духовен вървеж е бил угоден на Господа.
Прекрасно е да видиш спасени мъже и жени, преведени от царството на тъмнината в царството на Своя възлюбен Син... Вълнуващо е да видиш, че някой е Божие чадо и расте в Господа, от благодат в благодат. Това подчертава резултата от нашите усилия в благовестието.
III. ВЯРНОСТ В СЛУЖЕНИЕТО (ст. 5-8).
ст. 5. „Възлюбений, ти вършиш вярна работа...“ С тези думи Йоан се обръща към Гай за неговото служение. Неговото служение е било верно, защото е било в Господа. То се е характеризирало с гостоприемство и любов към другите, и по-специално неговият дом е бил отворен за тези, които са благовествали Евангелието. Вярата му е проличавала в добрите дела, които е извършвал с вярност – „за братята, и то за чужденци“. Един алтернативен превод на този текст гласи: „каквото и да правиш за братята, особено за чужденци“.
Гостоприемството е на особена почит в Писанията; например Господ учи, че ако покажеш гостоприемство към Господния слуга, то все едно, че си го направил за Господа. „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Maт.25:40, 45) (Виж също Лука 24:39-45; Рим.12:13; Евр.13:2).
ст. 6. Някои братя като тези, които са споменати в стих 5, са посетили събранието, с което Гай е бил в общение, и когато са се върнали у дома, са свидетелствали пред другите за любовта, с която Гай ги е посрещнал. Тази практика да споделят с другите вярващи от събранието за своите пътувания е била практика и на апостолите: „И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват“ (Деян. 14:27).
Любовта в Новия завет никога не е била само на думи, както е казано: „да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност“ (I Йоан 3:18). Една и съща дума се използва, за да се опише любовта на Бога: интелигентна, съзнателна, отзивчива, себеотдаваща любов, която е по образец на любовта на Самия Бог.
Тогава Йоан добавя: „Вие ще направите добре, ако ги изпратите в пътя им по начин, достоен за Бога, до следващия път, когато дойдат на посещение“.
Това би означавало не само да ги придружат за малко в пътя, но също така да им дадат провизии за пътуването по начин, достоен за Бога. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса“ (Фил. 4:19). Това е Божият начин за подкрепа на Своите служители – не от заплати или от гарантирана стипендия, но уповавайки се на Бога, който е верен. Божиите служители трябва да бъдат подкрепени от светиите. „А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи“ (I Кор 9:1-18; Гал. 6:6), но не и от фиксирана заплата (Фил. 4:11-12).
Добротата на Гай е била известна на църквата и Божието Слово се е потвърждавало в него. Очаква го награда от Господа, защото „Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си“ (Мат 10:41, 42).
Той ще участва в наградите на всички тези праведници, които той е приел, и така ще бъде за всеки, който е показал гостоприемство.
ст. 7. Този стих разкрива причината защо Гай трябва да подкрепя такива пътуващи проповедници на Евангелието: „защото за Христовото име излязоха, без да вземат нещо от езичниците“. След като са били призовани от Господа, те са тръгнали напред с вяра, изцяло зависими от Него и Неговите обещания, точно както Йоан е направил, когато го е повикал Господ Исус: „И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите. И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него“ (Марк 1:19, 20).
Думата „езичници“ тук посочва тези, които са се кланяли на идоли, за разлика от християните. „Без да вземат нещо от езичниците“ означава, че те не трябва да зависят от невярващите, нито да се осланят за помощ от тях. Ако те го направят, това означава да принизят Господната грижа за тях и така да възпрепятстват силата на Благовестието. Това ни напомня за специалното задължение, което трябва да имаме към тези служители на Господа, които излизат да проповядват с вяра в живия Бог и които известяват своите нужди единствено на Бога.
ст.8. „Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.“
Тук Йоан казва: понеже знаем за тяхната преданост към Господа и към Неговата истина, и зависимостта им от Него, ние трябва да приемаме и подкрепяме тези служители на Господа и да им помагаме по всички възможни начини. По този начин ние ще бъдем съработници в истината, и ще помогнем в разпространението на Благовестието.
Ако жената, към която се обръща апостол Йоан в своето Второ послание, беше помогнала на лъжливите учители, то тя щеше да се превърне в съучастник в злите им дела. Господните хора имат привилегията да подкрепят истинските служители на Бога и по този начин да станат участници в техните добри дела (виж ст.11).
IV. Проблемът с Диотреф (ст. 9-10).
ст. 9. Йоан започва с думите: „Писах няколко думи до църквата“. Това означава, че Йоан вече е написал на събранието, в който Гай е бил в общение. Дали това е било по повод планираното му посещение, или във връзка с някакъв друг въпрос? Йоан не казва.
Тук може да попитаме:
- Дали тези няколко думи, които е написал, са били поздрав до братята, вече посетили събранието?
- Дали това негово писмо е носело неговия подпис и дали това е писмото, което Диотреф е игнорирал, за да напише Йоан: „той не ни приема“? … Това отношение на Диотреф не е ли начало на тенденцията, която поставя началото на „монархическия епископат“ (един епископ във всяка поместна църква – бел. ред.).
Въпросното писмо вероятно е било загубено, може би унищожено от Диотреф. Йоан ясно заявява причината за това нехристиянско поведение: „Който обича да има първенство сред тях“.
Диотреф явно е забравил, че Христос е глава на Църквата, ако изобщо е познавал този факт! Никой човек няма право да взема такива решения, каквито той е вземал. Несъмнено той е извинявал своето поведение с основанието, че е бил в борба за истината, но това, разбира се, е било лъжа.
ст.10. Йоан с апостолска власт обяснява плана си за дисциплина, за да се справят с проблема:
„Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи“.
За съжаление, Диотреф е проявявал черти на характера, които не са от Бога, но от лукавия. Думите на апостол Петър ни призовават: „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване...“ (I Петр. 2: 1). По всичко изглежда, че Диотреф е бил виновен за всичко това.
Той не само че е отхвърлял истински вярващите, но е отлъчвал онези, които са ги приемали! При следващото си посещение Йоан ще му напомни за всички негови злини, които е сторил. Такива самозвани папи не могат да устоят на изобличителното Божие Слово. Защото продължителността на тяхната власт зависи от тайни срещи и разговори зад гърба на другите, и господство чрез страх и сплашване.
V. Стихове на увещание (ст. 11-12).
ст. 11. Йоан се обръща с призив към Гай, който е бил под заплаха от отлъчване от Диотреф, да „не следва това, което е зло, но това, което е добро“. С други думи, Йоан го увещава да не се поддава на заплахите на Диотреф, а по-скоро да последва примера на Димитрий, за когото всички свидетелстват само добро: „За Димитрия се свидетелствува добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско“ (ст. 12).
За да подчертае това, Йоан цитира духовните истини, вече посочени от него в първото му писмо: „Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден“ (I Йоан 2:29), но „който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“ (I Йоан 3:6); по този начин се потвърждава учението на Христос, Който каза: „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20).
Добрите дела са доказателство за връзката с Бога. По такъв начин апостолът, изглежда, хвърля сериозни съмнения върху духовното състояние на Диотреф. В контраст на това, ние всички имаме съвършения пример на нашия Господ Исус Христос, който да следваме (I Петр. 2:21).
ст. 12. Апостолът включва в посланието си Димитрий. Не е ясно дали Гай го е познавал лично, но Йоан го описва много положително, така че да използва примера му като силен стимул за Гай. Йоан го препоръчва поради три свидетелства: „За Димитрия се свидетелствува добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме“.
Възможно е Димитрий да е бил този, който е занесъл това писмо... Той се е ползвал с добро име между спасени и неспасени; всеки служител на Бога трябва да има такова свидетелство. Истината, която той е изповядвал, е била в неговото сърце и животът му е доказал това. Той не само е вярвал и е учил другите на истината, но е доказвал на практика своята вяра. След това, може би най-важното за Гай, Йоан добавя своето свидетелство: „още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско“.
VI. Финални поздрави (ст. 13-14).
ст. 13. Финалните думи тук са подобни на тези от II Йоан. Йоан все още има много неща да пише, но той е решил да завърши писмото си в този момент.
ст. 14. „Но аз се надявам да се видим скоро и ние ще говорим лице в лице.“ Йоан ще обсъди останалите въпроси с Гай лично, когато той дойде да го види, като се надява да направи това скоро.
„Мир на теб.“ Какъв поздрав за събрание, където съществува такова напрежение поради господството на Диотреф! Но в разгара на бурята Йоан им пожелава Божия мир. Това пожелание ще бъде особено ценно за Гай. „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27; 20:19,26). Обръщението „Приятели“ внушава мисълта за близост. Апостолът носи поздрави от една група приятели към друга група, свързани заедно от любовта на Христа. Господ Исус каза: „Вие сте Ми приятели, ако вършите каквото ви заповядвам“ (Йоан 15:14).
С тази бележка на общение в Христа апостолът завършва второто си лично писмо, и като цяло – трите си послания.
