Тези стихове могат да се нарекат стълбове на арминианството, що се отнася до универсалната спасителна воля на Бога. Тук ще отворим една скоба, за да поясним какво е арминианизъм.
Арминианизмът се основава на следните убеждения:
- Човекът е напълно неспособен сам да постигне спасението на душата си.
- Спасението е възможно само чрез Божията благодат (Sola gratia), за която никой не е напълно достоен.
- Никакви усилия на човека не са достатъчни за постигане на спасението.
- Свободният избор да се вярва в Бога, в неговата саможертва и в неговата божественост е единственото условие за спасение.
- Изкуплението на Исус е изкупление на всички хора.
- Бог позволява отказ на Божията благодат от страна на онези, които са се отрекли от Исус Христос.
- Спасението може да се изгуби, тъй като трайното Спасение изисква трайна вяра.
На горните стихове искам да съпоставим други стихове от Божието Слово.
Защо синовете на Илий не са се вслушали в добрия съвет на баща си? Отговорът в текста е: „Защото Господ искаше да ги погуби“ (I Цар. 2:22-25). Това е строго предупреждение за нас да не приемаме едно твърдение, както в Езек. 18:23, и да мислим, че знаем точното значение, без да вземаме предвид други пасажи като I Цар. 2:25. Като съпоставим двете твърдения, заключението е, че в един смисъл Бог може да иска смъртта на нечестивия и в друг смисъл да не я иска. Друга илюстрация за Божия избор да не използва правото си да възпре злото намираме в Рим. 1:24-28. Павел три пъти казва, че Бог позволява хора да затъват по-дълбоко в греха: „Според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота така, че да се опозорят телата им между самите тях“. Бог ги предаде на срамни страсти. „И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично.“
Бог има правото и силата да удържи това зло, както прави с Авимелех (Бит. 20:1-6), но не иска да го направи. По-скоро волята Му в този случай е да накаже и част от Божието наказание за злото понякога е желание злото да се развие.
Юда предаде Христос, защото обичаше парите и за да получи тридесет сребърника, както казва Писанието, още от началото той беше син на погибелта.
Друга илюстрация на това сложно желание се намира във Второзаконие 28:63: „И както беше драго на Господа да ви прави добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви унищожава и да ви погубва.“
Изправени сме пред неизбежния библейски факт, че в един смисъл Бог не се радва на смърта на нечестивия (Ез. 18), а в други случаи Той се радва (Вт. 28:63, I Цар. 2:25). Това, че нечестивият може да бъде оправдан, говори и апостол Павел: „...Онзи, Който оправдава нечестивия...“ (Рим. 4:5).
Бог е суверенен, което Го прави владетел на всички действия. „Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?“ (Амос 3:6). „Аз Съм Господ и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло. Аз Съм Господ, Който прави всичко това“ (Исая 45:6-7).
„Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ? От устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?“ (Пл. на Ер. 3:37, 38).
Илюстрации на два вида воля у Бога
Смъртта на Христос. Най-завладяващият пример, че Бог желае това, което не одобрява, е наредената от Бога смърт на Христос. Тук има ясен пример как Бог планира нещо, което трябва да стане и което неизбежно включва голям грях, докато в същото време не одобрява този грях. Предателството на Исус от Юда е морално нечестив акт, вдъхновен пряко от Сатана (Лука 22:3).
Въпреки това в Деян. 2:23 Лука казва: „Исус, предаден според определената Божия воля и предузнание.“ Предателството е грях и включва средствата на Сатана, но е част от Божия определен план. Има смисъл, в който Бог иска предаването на Своя Син, въпреки че делото е грях. Освен това презрението на Ирод към Исуса (Лука 23:11), безхарактерното нагаждане на Пилат (Лука 23:24), викът на юдейските тълпи – „Разпни Го!, Разпни Го!“ (Лука 23:21), и подигравките на войниците (Лука 23:36) също са грешни отношения и действия. Но в Деяния 4:27-28 Лука изразява разбирането си за суверенността на Бога в тези действия, като записва молитвата на Ерусалимските светии: „Наистина и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя Син Исус, Когото си помазал, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане“ (Деян. 4:27, 28).
„Но Господ благоволи Той да бъде смазан (от Отца – бел. ред.), предаде Го на печал“ (Ис. 53:4, 10).
Закоравяващото дело на Бога
Бог иска да закорави сърцата на някои хора, за да бъдат упорити с грешно поведение, което Той не одобрява. Най-известният пример е закоравяването на сърцето на фараона.
Хората, оставени сами на себе си, потъват все повече в греха и се втърдяват против Бога: „Господ закорави сърцето на фараона“.
Друг пример е, когато израилтяните достигат земята на Сион, Есевонския цар. Моисей праща посланици с мирни думи да кажат: „Нека мина през земята ти, само по пътя ще вървя“ (Вт. 2:26, 27). Въпреки че тази молба би трябвало да накара Сион да се отнесе към Божия народ с уважение, тъй като Бог желае народът му да бъде благословен, а не нападан, въпреки това „есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му, понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес“ (Вт. 2:30).
С други думи, Божията воля е в един смисъл Сион да действа по начин, противен на Божията воля, в друг смисъл – Израел да бъде благословен, а не прокълнат. По същия начин, завладяването на градовете в Ханаан се дължи на Божията воля царете на земята да се противопоставят на Исус Навиев, а не да се помирят с него:
„Дълго време воюваше Исус против всички тия царе. Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой. Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им, та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея“ (Ис. Н. 11:18-20).
Нека да поразсъждаваме върху текста от I Тим. 2:3-4, където Павел казва, че Бог иска всички да се спасят:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“.
Какво можем да кажем за факта, че Бог иска нещо, което всъщност не се случва?
Има само две възможности. Едната е, че има сила във вселената, по-голяма от Божията, която взема връх над Божията воля. Само че такова допускане е абсурдно.
Другата възможност е, че Бог не желае да спаси всички човеци, но желае да спаси всички, които Отец даде на Спасителя, Господ Исус. По същия начин се разбират и думите на Петър: „...Но заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (II Пет. 3:9). Всички, които Отец е избрал за спасение. И отново по същия начин се разбират думите на пророк Езекил, 18:23: „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия, казва Господ Йехова. А не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да живее“.
