Списание

Има хиляди пътници дневно в целия свят. Населението на света е непрекъснато в движение; някои пътувания са кратки, а други са на дълги разстояния. Някои ни откарват до близкото село, докато други ни пренасят в далечни страни. Някои от тях са еднопосочни, а други пътувания са със завръщане. Не е преувеличено да се предположи, че дори сега, докато четете тази статия, има десетки, ако не и стотици туристи, които няма да пристигнат в планираната от тях дестинация.

Всички ние сме пътници по морето на живота, носени от неспокойните приливи и отливи на времето, което неумолимо ни отнася към вечността, но в една от двете дестинации, и то завинаги: рая или ада. Един интересен въпрос беше поставен от цар Артаксеркс в книгата Неемия 2:6: „Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш?“.

Ежегодно мнозина празнуват датата, на която са пристигнали в този свят, макар че никой от нас не си спомня събитието. В книгата Йов, глава 1:21, четем за това скромно начало: „Гол излязох от утробата на майка си ...“ Ние сме поели първата глътка от замърсения въздух на тази опетнена среда и нашето земно пътуване е започнало.

В Евангелие на Лука, глава 2:11, четем за пристигането на един уникален човек на планетата Земя, за Когото пророчеството казва: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ“. Този ден е бил планиран от цяла вечност. Неговото раждане не е било нито прибързано, нито отложено; но бе предопределено от Бога точно в уречения час и Мария „роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли“ (Лука 2:7). Но Спасителят помни този ден добре, както и следващите дни, които Той прекарва тук за славата на Своя Отец. 

В Лука 23:33 четем за пристигането му на друго място – Голгота, мястото на Неговото разпятие. Този час също е бил планиран така, че Той пристигна точно в предвиденото време, постановено от Бога. Това време не може да бъде забавено или пропуснато; но то трябваше да бъде в деня, когато Христос щеше да бъде принесен в жертва за нашите грехове като Агнец Божий, и този ден бе назначен от Бога.

Замислял ли си се, приятелю мой, че Той е отишъл там само за теб, за да понесе страшното наказание за твоите грехове чрез смъртта Си, и че бе смазан от Отца, за да даде вечно спасение на твоята душа? 

Няколко седмици след този ужас, който изпита, Той пристигна в дома на Своя Отец и ние, които му се доверяваме, очакваме пристигането му във въздуха, за да ни отведе и да бъдем вечно с Него в небето.

В Битие 35:18 четем едно интересно изявление: „А като предаваше душа, (защото умря)...“. Това ни информира, че смъртта не е край, а преход от тук към вечността. В Лука 16:19-23 четем за двама мъже, представители на целия човешки род, които напуснали този свят и отишли във вечността; един на небето, а другият в ада. Когато пристигнали, тези места се превърнали в техните безкрайни и неизменни жилища. Те не са могли да променят това свое състояние, нито да изберат след смъртта си друга дестинация; техният избор, който са направили приживе, след това е неотменим. В последния си час хиляди са пристигнали по подобен начин според избраната от тях вечна дестинация. Ние всички, без изключение, ще пристигнем един ден там – на едно от двете места.

Повечето от нас ще напуснат този живот внезапно и неочаквано, но пристигането ни във вечността е извън всякакво съмнение. Поради любовта, която имам към твоята неумираща душа, аз те питам: „Къде ще прекараш вечността?“.

Уповавай се на Христа и се зарадвай на увереността, която имаше апостол Павел: „... имам желание да отида и да бъда с Христа, защото това би било много по-добре“ (Филипяни 1:23).