Ако се замислим как минават дните ни, със сигурност ще открием много недостатъци. Факт е, че една трета от времето, което Господ ни е подарил минава в сън. Ако годините, които Господ ни е отредил са 80, то 27 от тях минават в сън и остават 53, от които приблизително 30 години човек е в зряла възраст и се предполага, че взима правилни решения и се труди за прехраната си. Ако човек гледа телевизия по 3 часа на ден това време от 30 години спада на 24 години. Ако сметнем и времето през което се храним или извършваме друга, нетворческа дейност, това време намалява още повече. За някои хора, ако си направят равносметка, тези години за творчество остават твърде малко, да не кажем, че могат да преминат нулевата граница и да отидат в множеството от отрицателните числа. За практичния човек оценката на един такъв живот ще бъде крайно неудовлетворителна. Практичния човек няма време за губене, за него всяка секунда е ценна. Той знае, че за да постигне нещо в живота не бива да губи време. Ако нещо става веднага, значи е добре, в противен случай е загуба на време и не си струва да дава втори шанс на неща, които са обречени. Такъв човек успява, защото има ясни приоритети, които следва неотклонно.
Разбира се всеки човек трябва да признае, че не винаги е взимал правилни решения в живота си. Един мой вуйчо казал на баща си преди да замине в странство:
„Тате ти мен не ме учи, мен живота ще ме научи.“ Минало време и сина писал на баща си: „Тате, живота наистина ме научи, но скъпо платих.“
Така, живота на мнозина е път, който криволичи между спадове и възвишения.
В терзанията на земния си живот, обаче, човек трудно съзира това, което ще съдейства за добро в неговия живот, но Божието Слово казва: „знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Рим. 8:28).
Така, Божието Слово иска да ни предупреди и да пренасочи нашите приоритети, за да си спестим много разочарования. И ако за амбициозния човек всяка минута е важна, за да постигне своята цел в живота, то Божието Слово предупреждава, че има нещо още по-ценно и по-важно от това да подредим живота си според идеалите на този свят. Затова и мъдрецът предупреждава:
„Да! ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета“ (Екл. 11:8).
Но Господ Исус каза:
„Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот“ (Йоан 12:24, 25).
Така, Господ Исус посочва условието, при което човек може да наследи вечния живот. Но, как може някой да намрази живота си на този свят? Та, той е толкова хубав – се провикват мнозина. Тук се вижда явното противоречие, в което живеят хората, според приоритетите, които си поставят в живота. Но, от какво зависи да обикнем небесното и да намразим земното или другия възможен вариант е, да обикнем земното повече от небесното, защото явно не е възможно да обикнеш и двата живота. Това се потвърждава от думите на Исуса Христа:
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24).
Отговора е ясен: не е дадено на човека да бъде господар сам на себе си. Господарят не само има свободата да избира, но и има власт да осъществи своят избор. Но, в човека няма такива условия, които да го поставят в позицията, когато направи своя избор, да има цялата власт да го приведе в изпълнение. Но по Божия милост имаме от Бога отворени врата, която да ни заведе при Исуса, който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание, та оправдани чрез Него, да имаме мир с Бога и свободата да вършим Неговата воля, и освободени от греха да станем слуги на правдата (Рим. 6:18).
„И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля“ (Ефесяни 5:15-17).
