Така бяха завършени небето и земята, и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил (Бит. 2:1-2).
„...Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.
Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка“ (Евр. 4:1-11).
Цялото Писание е Боговдъхновено, казва апостол Павел на Тимотея. А то е вдъхновено от Бога, за да ни покаже Бог Своето предвечно намерение за спасението на човека чрез Божия Син, Който е Божият Помазаник и това е Господ Исус Христос.
Дори и в Божията творческа седмица от 7 дни, в която се описва как Бог сътвори небето и земята, апостолът, автор на посланието към евреите, вижда духовния смисъл и скритото послание, което говори за нещо много по-мащабно и по-важно от материалния характер на заобикалящия ни свят. Той съзира, че седмия ден, в който Бог си почина от всичките дела, се крие тази почивка, която ще имат изкупените чрез кръвта на Божия Агнец и то не на тази земя, а в Новото небе и Новата земя, които са естественото следствие след като приключи благодатното спасително време, дадено на човека. Затова апостолът казва:
„…за Божиите люде остава една съботна почивка.“
Това е, когато Божия народ – изкупените, ще бъдат с Господа завинаги.
Ако се вгледаме с Божия благодат в събитията, които изпълват всеки един ден от Божията творческа седмица, описана в Битие, глави 1 и 2, ще забележим, че всеки един ден се надгражда със своите материални образи, които имат своите духовни символи, показващи всеки един антураж от подготовката за спасението на човека или изграждането на Божия народ, за де стигнем до възклицанието: „Затова нека се постараем да влезем в тая почивка“, която е в последния ден от Божията творческа седмица – седмия ден. Апостолът е проумял тази истина и дано Бог да ни даде и на нас да проумеем и да се зарадваме в това, как чудно Господ е изявил Своето послание в Словото Си.
Тук искам да обърна внимание и на още едно нещо, което е свързано с числата. Ние сме свикнали да приемаме числата като знаци от някаква бройна система, с чиято помощ често пъти се опитваме да пресмятаме времена и години. Но ако знаем, че по-важното за годините и времената е не тяхното количество, а значението на събитията, които ги изпълват, тогава ще можем да погледнем на числата по друг начин.
Така например в първия ден от Божието творчество, с което свързваме числото ЕДНО, Бог създаде светлината, която е олицетворение на Бога и това, че Той е Един и няма друг като Него:
„Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е ЕДИН Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Вт. 6:4) – но за да стане възможно това със сърцето и душата на човека трябва всяко едно от лицата на Бога да заемат Своя дял в Спасителното дело, за което и Сам Божият Син казва: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Друго свидетелство, че Бог е ЕДИН и че Той е истинската светлина са думите:
„ГОСПОД е Бог и Той ни даде светлина“ (Пс. 118:27).
„И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5).
„Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света“ (Йоан 1:9).
Затова в първия Ден от Божията творческа седмица Бог каза единствено за светлината, че е Добро.
Така виждаме, че числото ЕДНО освен като част от бройна система, Писанието го изпълва с нещо много по-съдържателно и имащо по-голямо значение – ЕДНО означава Сам Бог в Своето ЕДИНСТВО като Истинската светлина, чрез Когото всичко стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало (Йоан 1:3).
И така, във всеки ден от Божията Творческа седмица можем с Божия благодат да открием как Бог изпълнява Своето намерение, за да изгради Своя народ, люде за Свое притежание. Но, сега ще отидем направо на шестия ден, в който Бог сътвори човека и ако Бог позволи да надникнем поне отчасти в Неговия план.
Докато все още Господ не е дошъл с „повелителен вик, при глас на архангел и Божия тръба“ ние сме в шестия ден. Този ден ще продължи дотогава, докато не се изкупи и последния жив камък, който ще се вгради в Божия вечен град. Този град се оприличава и на невястата Христова, но Тя заедно с младоженеца, който е Христос съставляват голямата тайна, която символично е представена в шестия ден на сътворението с първото семейство – Адам и Ева:
„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът”.
Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за събранието (eclesia, а не kuriakos)“ (Еф. 5:31, 32).
Интересното е, че змията (змея, онази старовременна змия, наричан дявол и Сатана) се явява на сцената също в шестия ден, за да се противопостави на Божия план за човека. Тук, числото шест го свързваме със сътворението на човека и с неговото грехопадение породено от престъплението, което се извърши в Едемската градина, и в което главни действащи лица са човека и змеят (змията). Престъплението извършено в Едемската градина отклони изпълнението на Божия план за човека да го въведе в Божията почивка и отвори дълбок пролом в отношението на Бога към човека. Вместо вечен живот и диалог между Бога и човека, дойде смърт и отдалеченост от Бога. Тук, старовременната змия, която е дявол и Сатана употреби човека, за да вкара в своята битка с Бога греха и смъртта. И така може да кажем, че числото на звяра се изразява в смисъла на неговото проявление като противник на Бога в шестия ден на сътворението и който ден продължава дотогава, докато Сатана не бъде хвърлен в огненото езеро заедно със Смъртта и Адът. Но заедно с тях ще бъде хвърлен и всеки човек, който не е записан в книгата на живота т. е. тези, които не са приели Божият Спасителен план чрез Божия Помазаник, Единствения Божи Син – Исуса Христа. Те няма да достигнат до Божията почивка – Седмия ден от Божията творческа седмица. Главната цел на Сатана като противник, е Господ Исус Христос. Той желае да заеме Неговото място. Това е битка за надмощие като човека е главно действащо лице, а времето на действие е шестия ден. Затова числото на звяра е число на човек (Откр. 13:18), т. е. звяра (Сатана) в дните на шестия ден, чрез човека, който бе направен по образ и подобие Божие ще се опита да се противопостави на Божия план. Това е власт на Сатана за определено време, времето, докато се изкупи и последната душа. Тогава ще приключи и шестия ден с Господнето пришествие, за да почне седмия ден - Божията съботна почивка.
Властта на Сатана за определено време обхваща цялата продължителност на шестия ден, защото чрез Едно престъпление в Едемската градина Сатана успя да подчини човека в немощ и оттогава до свършека на века неговото основно оръжие е греха, а смъртта е резултат – „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ (Рим. 5:12).
Някой може би ще каже – Да, обаче Господ Исус дойде, за да „съсипе делата на дявола“ (I Йоан 3:8). Да, наистина, и това е предсказано още в началото, при грехопадението, когато Бог изяви Този чрез Когото ще дойде избавлението за човека – „Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; семето на жената (Господ Исус) ще ти смаже главата (на Сатана)“ (Бит. 3:15). С това Бог определи Спасител, Месия, чрез Когото всеки човек ще може чрез вяра в Него да бъде освободен от връзките на греха и на смъртта и чрез животворящия Божи Дух да се върне отново в общение с Отца. Тези, които са изкупени чрез кръвта на Божия Агнец са потомството, което идва от семето на жената – Господ Исус, а потомството, което идва от змията (Сатана) са всички нечестивци. Така, между двете потомства винаги има вражда.
Господ Исус победи Сатана на Голгота, но Сатана продължава да има власт и тази власт ще продължи до Господнето пришествие и тогава ще дойде края:
„Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена“ (I Кор. 15:22-26).
От тези стихове научаваме, че края на този свят ще дойде с Господнето пришествие, а той ще дойде тогава, когато Божият Син унищожи всяко началство и всяка власт и сила, а краят на смъртта, най-последния враг е в огненото езеро (Откр. 20:14). Докато това стане Сатана ще има власт в този свят, защото е княз на този свят и той изгражда своето царство в него с помощта на своето число, което е шестстотин шестдесет и шест.
Както казахме, това негово число е власт, която му е дадена в шестия ден и тази власт ще приключи със завършването на шестия ден. В същото време паралелно на неговото царство се изгражда и Божието царство – Небесния Ерусалим. Това пророк Данаил го казва с думите:
„…ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Дан. 9:25).
Размирните времена са времената през които Сатана ще се противопоставя на изграждането на Святия град – Божиите изкупени. Това негово противопоставяне е в три направления – широчината, дължината и височината на Божията благодат през целия период на изкупителното Божие дело, който обхваща шестия ден. Затова апостол Павел казва в своето послание към Ефесяните:
„…да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Еф. 3:18, 19).
Тук ще се позова на статията: „Кратко повествование за царствата (3)“, публикувана в бр. 4/2013:
Имаме три духовни дименсии, които изпълват този свят:
– височина – това е Божията благодат, която слезе от небето чрез Господа Исуса Христа. Това е Божието средство за спасение на човека и то е напълно достатъчно и съвършенно.
– широчина – това е спасителната Божия благодат, предназначена за цялата ширина на земята, която се яви чрез жертвата на Господа Исуса Христа на Голгота и която спасява хора от всички народности, без да се слагат граници и да се поставят разлики между народите. Това е ЦЕЛТА на Божията благодат и тя е напълно достатъчна и съвършенна за всичките човеци;
– дължина – това е Божията благодат, спасяваща грешници през целия период от време, който е зададен от Бога – от начало до края, чрез Този, Който е Първият и Последният. Това е СИЛАТА на Божията благодат и тя е напълно достатъчна и съвършенна да извърши Божията воля.
Сатана ще се бори за власт и в трите направления през Божията творческа седмица на земята. Затова неговото число е 666
6
6
6
Доказателства от Божието Слово за желанието на Сатана да осуети Божието свято намерение за изграждането на Святия град по отношение на тези три Божествени дименсии:
1. Да осуети Божието предвечно намерение във времето (Дължината).
Времената и годините са в Божията власт, затова Господ Исус каза на учениците: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“ (Деян. 1:7). Тук времената означават и определени събития, отнасящи се до идването на Господ Исус, които Сатана ще се опита да промени, за да осуети идването на Помазаника и принасянето на Всегдашната жертва. В противен случай неговото царство рухва. Сатана е княз на този свят и когато изкушаваше Господ Исус в пустинята, той му предложи: „На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам“ (Лк. 4:6). С това той целеше да заеме мястото на Господ Исус и да попречи отиването Му на Голгота, където главата на Сатана щеше да бъде смазана (Бит. 3:15). Така и избиването на мъжките младенци при раждането на Исус е също опит на Сатана да промени времената или събитията, които водят към неговото унищожение. Тази война, която води Сатана, за да попречи на идването на Помазаника, е илюстрирана и в книгата Откровение:
„...и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото є щом роди“ (Откр. 12:4).
Така и в книгата на Данаил се говори за царство, което ще завладее света и за един от царете се казва:
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (Дан. 7:25).
Но зад това царство и зад този цар се крие Сатана.
Когато приключи това време, а това ще стане при пришествието на Господ Исус, тогава ще му се отнеме владичеството, за да го изтребят и погубят докрай и Господ Исус ще го убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си (Дан. 7:26; II Сол. 2:8-10).
Всичко това става в рамките на шестия ден и това е първата шестица от „числото на неговото име“.
Може да се каже че дължината на Божията благодат обхваща, както тези, които вярват в Исуса сега, така и онези, които умираха във вяра (Евр. 11:13) в Божието обещание за Помазаника, който още не беше дошъл. Но всички те се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса (Рим. 3:24), чрез жертвата на Господа Исуса Христа и умиването им в скъпоценната Му кръв – единственият начин човек да застане оправдан пред Бога.
И това време на събития, които водеха към изпълнение на Божия спасителен план е шестия ден от Божията творческа седмица за съграждане на Небесния град (дължината) макар и в размирни времена (Дан. 9:25).
2. Да осуети Божията благодат, която е за всичките народи (Широчината).
Още в Давидовите псалми четем, че в молитвата на Давид има отправен зов към всички народи по цялата земя да се обърнат към Господа и да отдадат Нему слава и сила. И не само това, но да донесат принос и да влезат пред Него:
„Пейте Господу, жители на целия свят; благовествувайте из ден в ден спасението Му.
Възвестете между народите славата Му, между всичките племена чудните Му дела…
…Отдайте Господу, вие, племена и народи. Отдайте Господу слава и сила“ (I Лет. 16:28).
В същото време на много места в Стария завет четем за Божия упрек към Израил, че избиват Божиите пророци. Господ Исус се обърна специално към фарисеите като ги нарече чада на Сатана и лицемери, защото бащите им са избивали Божиите пророци, а пък те са им издигали гробници:
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните“ (Мат. 23:29-33).
Може да се запитаме, поради каква причина избиваха Господните слуги – пророците? Каква е била вестта, която са носели, че е причинила толкова жесток отзвук и да посегнат на техния живот? Те прогласяваха Господнето Слово, че Господ ще благослови всичките народи на земята: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята“ (Бит. 22:18). И този завет по обещание Бог сключи с Авраам, баща на всички Божии деца, изкупени чрез кръвта на Помазаника, пролята на Голгота. Пророците прогласяваха идването на Божия помазаник – Господ Исус Христос, в когото ще се благословят всички, които идват от Потомъка, т. е. тези, които са родени от Него:
„А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия Потомък. Не казва: “и на потомците”, като на мнозина, но като за един: “и на твоя потомък”, Който е Христос“ (Гал. 3:16).
Точно тази вест не се харесваше на тези от Израил, които се стремяха към власт, а ето че пророчеството за Потомъка отнемаше тяхната религиозна и икономическа власт.
Логично е, че предшествениците на фарисеите, тези, които Господ Исус нарече – деца на Сатана са се опитвали да осуетят изпълнението на пророчеството за Потомъка, защото Той отнема тяхната идентичност, тъй като те се отъждествяват с Него, а това им дава власт. Очевидно, е че тези, които се опитват да осуетят Божията цел, всъщност са проводници на този, който се противопоставя на всяко Божие намерение – Сатана.
Тази измама, че видите ли Бог има специално отношение към този или онзи народ и сега се върти по всяко кътче на света и най-вече между вярващите. Така се принизява делото на Господа Исуса, чрез Когото се развали средната стена и направи от двата отдела едно, та чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух (Еф. 2:10-18).
Господ Исус развали тази преграда, но Сатана обича да изгражда прегради пред Божията спасителна благодат, готова да се открие на всяко сърце, независимо от каква народност е, и тази благодат е сега, а не някога в необозримото бъдеще, защото е казано „Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!“ (2 Кор. 6:2).
Това е втората шестица от името на звяра, „числото на неговото име“ и тя пак е шестица, защото изразява противопоставянето на Сатана да се изгради Божия дом в деня на Божието творчество и представлява втората дименсия от изпълнението на Божия план – Вечния град (широчината), чийто крайъгален камък е Сам Господ Исус. Това противопоставяне на Сатана за изграждането на Небесния град ще трае, докато не свърши шестия ден и тогава ще дойде края.
3. Да осуети Божията благодат, която слиза отгоре (Височината).
Това е Божията сила за спасение и тя е благодарение на жертвата на Господа Исуса Христа. Тази жертва бе предсказана още от самото начало. Този, който може да застане в пролома между Бога и човека е единствено Помазаника. Затова Сатана винаги се е стремял да осуети идването на Помазаника, както и Неговото значение:
„… и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото и…“ (Откр. 12:4, 5).
Бог каза на човека, че семето на жената ще смаже смъртоносно главата на змея (змията).
Семето на жената е пророчество за идващия Месия –Исус Христос, Който със смърта си на Голгота наистина смаза главата на Сатана. Той дойде, за да унищожи делата на дявола (1 Йоан 3:8).
Знаем от Словото колко пъти Сатана искаше да осуети изпълнението на Божия план за Спасение на човека и така да осуети Божията благодат, която идва отгоре, от Божия престол.
Исая изрича това чудно Божие намерение за спасение на пленената от Сатана човешка душа:
„Роси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, и за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това“ (Исая 45:8).
Опитите на Сатана да спре спасителната Божия благодат не се изявяват само в противоборството на Сатана да осуети идването на Божия Помазаник, но и в изопачаване на Истината, която е Сам Господ Исус и изкривяване на Спасителния Път, който сочи единствено и само към Исуса Христа. Това са множеството учения и религии, които имат вид на благочестие, но пътищата им отиват в погибел. Затова предупреждава и апостол Йоан в своето послание като казва:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя {Гръцки: Исуса.}, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света“ (I Йоан 4:1-3).
Един начин да се отдалечи истинското Спасение от човешката душа е като се измести Христос от центъра в Господните събрания. Тогава проповядването е всичко останало, но не и Христос и тогава Господните събрания заприличват на „Сатанински синагоги“, които само на име са живи, но са мъртви духовно и те не служат на Господнята воля да се проповядва Словото на Истината. За да бъде една проповед жива не е достатъчно да се споменава в нея името на Исуса Христа, но тя трябва да е подправена с благодат.
Опитите на Сатана да осуети идването на Божия Помазаник или да изопачи пътя за спасение, и по този начин да попречи на Божията Спасителна Благодат, са били винаги през цялото време, в което Бог работи за спасението на човека. И това време е шестия ден от Божията творческа седмица за съграждане на Небесния град (височината) макар и в размирни времена.