„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“
(Матей 23:23)
„Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“
(Лука 11:42)
Джоджен (гйозум)
Лат.: Mentha longifolia
Гр.: Heduosmon – благоуханно растение, даващо удоволствие (Мат. 23:23; Лк. 11:42)
Джодженът е вид мента принадлежаща към семейство устоцветни (labiatae). То е многогодишно растение със силни и инвазивни подземни коренища. Библейският джоджен (Mentha longifolia) се различава от широко-разпространеният градински джоджен днес (Mentha spicata). Той се издига между 0,5м – 1,0м, притежава мъхести стъбла, копиевидни, заострени и мъхести листа, както и гъсти цилиндрични бодили от лилави цветове. Този джоджен се използва за подправка и овкусяване на месо, както и за направата на чай. Той се е използвал и все още се използва в медицината, като газогонно средство, стимулант и аналгетик.
Копър
Лат.: Anethum graveolens
Гр.: Anethon (Мат. 23:23)
Копърът е едногодишна или двугодишна билка от семейството на магданоза. Имаща средна височина от 0,5м – 0,75м, тя притежава финно-пернати/разчленени, синьо-зелени листа и кухи стъбла. Растението дава жълти цветове и плоски, овални семена/плодове.
Дивият копър се отглежда, за да се ползва като подправка, както и за медицински цели, използва се и като лечебно средство за подут стомах. Маслото, което се добива от стъблата, листата и семената може да се използва като успокояващо и болкоуспокояващо средство. Външно се използва като мазило при болки в ставите, а също и невралгия.
Кимион
Лат.: Cuminum cyminum
Гр.: Kiminon – да съхраняваш; да запазваш (Мат. 23:23)
Евр.: Kammon - да съхраняваш; да запазваш (Ис. 28:25, 27)
Кимионът е едногодишна билка, която също спада към семейството на магданозът. Тя има дълбоко врязани листа, а изправеното є стъбло достига около 0,6м височина. Както повечето растения от това семейство, притежава сенници от миниатюрни бяло-розови цветове, покриващи ароматни плодове с отличителен вкус.
Седефчето
Лат.: Ruta graveolens
Гр.: Peganon – имащо дебели, месести листа (Лука 11:42)
Седефчето е споменато само веднъж в Библията, именно когато Господ Исус изобличава Фарисеите за тяхното лицемерие (Лука 11:37-54). Дивото седефче на палестинската хълмиста земя (Ruta chalepensis) е много сходно с европейското седефче (Ruta graveolens). Седефчето е храстовидно растение със силна миризма, което достига височина от 0,6м – 1,2м. То има ароматни, синьо-зелени, двуперести листа и принася силно-миризливи, жълти цветове, състоящи се от 4-5 венчелистчета. Седефчето се е отглеждало още от библейски времена, заради своите лечебни свойства. Етеричните масла дестилирани от листата и стъблата на това растение се използват в медицината, като стимулант и спазмолитично средство; също се използва като цяр против истерия и колики.
Господ Исус споменава тези билки, когато произнася петото “горко” към Фарисеите. Кимионът също се среща в притчата описана в Исая 28:23-29. Господ Йеова говорещ чрез пророк Исая напомня на Израилтяните, че верният земеделец винаги ще се труди усърдно в попрището си, довършвайки делото си до край. Орачът оре цял ден с надежда, по същият начин, по който Божият служител запазва своето служение в светлината, за да насочва човешките съвести към изобличение за грях и към нуждата за спасение. Орачът старателно приготвя земята, като една леха на надеждата, както и Божият Дух приготвя човешкото сърце да приеме посятото семе. Орачът съвестно сее семето с надежда.
Вярното проповядване на Божието Слово – сеене на семето, което е подкрепено в молитва, ще продължи през целият този ден на Божия благодат, за да произведе плод за Негова хвала и слава (Лука 8:8). Така и Бог в Неговата милост, сее семето в земята, която Сам Той е подготвил. Преди жътвата, Той ще употреби неубходимото, за да умножи, както качеството, така и количеството при растежът, който Сам Той е изработил (I Кор. 3:6-8).
Като погледнем думите на нашият Господ към Фарисеите в Матей 23:23, виждаме, че не случайно именно петото ‘горко’, говори за желанието на Фарисеите да изявят себе си пред човеците. Числото пет в Словото говори за завършеността на човека като Божие творение, с петте му сетива и петте пръста на ръцете и на краката му. Голямата трагедия идва от факта, че никой човек, освен нашият благословен Спасител, не е използвал всичките си средста и даденостти съвършено и изцяло за Божия слава. Въпреки това, Фарисеите винаги са се гордеели от суетните си хвалби, считайки себе си по-горни от останалите хора (Лука 18:11-12). Те подчертавали своята благочестивост, като давали десятък дори от най-дребните неща, като евтините билки, които нищо не им стрували, докато пренебрегвали по-важните неща от закона, като правосъдието и любовта. Даването на десятък от билките, само по себе си било правилно, ако те търгували с тях или ги отглеждали за собствени цели. Обаче, тази явна фалшива святост, която демонстрирали Фарисеите била осъдена от Господа. Господ Исус казва за фарисеите, че те са като варосани гробници, които са пълни с мъртвешки кости (Матей 23:37). Те много внимателно дегизирали покваряващото влияние, което имали към обществото, като представяли себе си, като образци на добродетелта. Така също Господа им каза, че те са като покрити гробове, които прикриват опасността от оскверняването на тези, които несъзнателно се допират до тях, тъй като в закона пише, че допира до мъртво човешко тяло осквернява човекът (Числа 9:6).
И въпреки, че всички тези споменати билки да са имали своите терапевтични свойства за човека, Фарисеите злоупотребявали с тях, за свое собствена полза. Жалко е, че има човеци и днес, които, както Фарисеите, злоупотребяват с Божието Слово, за да легитимират свои собствени неправилни интерпретации, които от своя страна нараняват и нанасят духовни щети на вярващите. Четирите евангелия в Божието Слово представят четири гледни точки на едно и също послание, отнасящо се до Господа Исуса Христа и Божието царство. И със силата на Божият Дух, Господ ни помага да изградим едно уравновесено разбиране на ценните истини скрити в Святите Писания (II Тим. 2:15). Освен това, трябва да отправяме усърдна и всекидневна молитва за помощ от Господа, така че ние да можем да изявим любовта, с която Бог е осиял в сърцата ни, чрез Святия Си Дух (Рим. 5:5).
Добре е да се запитаме, кои са тези по-важни неща, които Бог търси да намери в нашите сърца. Старозаветните Писания са толкова актуални днес, колкото са били и преди Христа. Михей 6:8 казва, „какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог“. Това е послушание то към Божието Слово, което е по-добро от жертва или десятък (I Царе 15:22). Също и милостта е по-предпочитана от жертва (Осия 6:6). Както в дните на Малахия, Фарисеите бяха обвинени в кражба спрямо Бога. Бог каза, “вие Ме крадете” (Малахия 3:8). Ако ние позволяваме на нашите дребнави скрупули да са спънка за светиите Божии, които се събират да се поклонят и да славят Бога, то ние с нищо не се различаваме от Фарисеите (Матея 23:13). Чрез нашите дела, ние красноречиво бихме крали, не от кой да е, а от Бога, като отнемаме това, което Му се полага, а именно хвалението на изкупените сърца, които искат да Го прославят (Евреи 13:15).
Нашият милостив Господ да ни опази от това, ние да се представяме за нещо като се придържаме и задълбочаваме в небиблейски изрази, които нямат никаква съществена важност, нито пък имат смисъл в християнското свидетелство, в този ден на Божията благодат. Но, нека просим помощ и мъдрост от Него, за да можем да отдаваме необходимото време и внимание на наложащите християнски проблеми, които са актуални за нашето време (Притчи 23:23). Нека всекидневно да просиме сила от Бога, за да можем да прилагаме на дело истините записани във Филипяни 2:3-5.
Вярната българска поговорка, която гласи: „скъпи на триците, евтини на брашното“, несъмнено има същият смисъл, както и упрека на Господ Исус, спрямо фарисеите: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Така и ние можем да правиме същото, като държиме на измислени традиции и дребнавости, които нямат библейска основа, а пренебрегваме да просим мъдрост от Бога.
