Списание

Увод

Като духовен образ слънчевата светлина е като светлината на Божията благодат за човека. Както благодарение на слънчевата светлина е възможен живота на земята, така и единствено чрез Божията благодат е възможно да има вечен живот. Единствено Божията благодат може да новороди едно погинало от греха сърце и да го освободи от тъмнината, в която се намира.

Слънцето е светєло от деня, така и тези, които са осветени от Божията благодат и тя е в сърцата им – те живеят в светлината на деня и за тях Божието Слово казва: „Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината“ (I Сол. 5:5).

Божието Слово казва и още нещо за „синовете на светлината“. За да бъдат такива те са изкупени чрез скъпоценната кръв на Христа. Те са оприличени на наследници на Бога: 

„И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа“ (Рим. 8:17).

Това поставя родените от Бога на твърде високо стъпало. Те ще могат да гледат лицето на Бога, това което е невъзможно за ангелите и серафимите, които са също Божие творение. Пророк Исая говори за това:

„Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше“ (Ис. 6:2).

Виждаме серафимите, които са Божие творение и когато се намират в Божието присъствие с две от крилата покриват лицата си, защото не могат да гледат Бога в лице.

Единствено изкупените със скъпоценната кръв на Христа ще имат достъп и ще гледат Бога лице в лице:

„Те ще гледат лицето Му и Неговото Име ще бъде на челата им“ (Откр. 22:4).

Така, както звездите светят на нощния небосклон, така и „Разумните ще сияят като светлостта на твърдта и онези, които обръщат мнозина в правда като звездите във векове на векове“ (Дан. 12:3) (твърдта означава небесните планети и слънцата – бел. на ред. Цариградски превод на Библията, 1871 г.).

Както слънцето има една светлина, а звездите друга светлина, но те всичките са звезди, така в този смисъл и изкупените в Исуса Христа ще бъдат наследници на Бога (Рим. 8:17), но всеки със своята си светлина:

„Друга е славата на слънцето, и друга славата на луната, и друга славата на звездите; защото звезда от звезда се различава според славата“ (I Кор. 15:41) (Цариградски превод на Библията, 1871 г.).

Но, кога изкупените ще заблестят като звездите?

Това ще стане при пришествието на нашия Господ Исус Христос и тогава изкупените ще се облекат в образа на небесния, защото какъвто е небесния, такива са и небесните:

„Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. 
И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния“ (I Кор. 15:45-49).

Но дотогава на изкупените им е поверено да бъдат посланници на една далечна страна:

„...и повери на нас посланието на примирението.

И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога“ (II Кор. 5:19, 20).

И докато Божиите изкупени са посланници на тази земя, те са в тези тленни хижи, тези тела, чиято сетнина е пръстта. Но Божията благодат ги прави силни, макар да са в немощ поради естеството на това земно тяло. Те сияят като отразяват Божията светлина, точно както и луната е мъртва планета, само пръст, но е способна да отразява слънчевата светлина през ноща. Така и изкупените в Христа Исуса, докато са в тази тленна хижа, която е мъртва поради греха отразяват Божията благодат, която е изгряла в сърцата им. Те трябва да сияят и да бъдат светлина на земята, да светят в тъмнината на този свят, докато дойде възкресението и се облекат в славни небесни тела. Тогава ще заблестят като звезди, като наследници на Бога и сънаследници с Христа – всеки в своята си светлина. Но дотогава ние имаме това съкровище – Божията истинска светлина в сърцата си – в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. Така, както силата, с която свети луната не идва от нея, а от слънцето.

Размишления върху луната

Можем да продължим размишленията върху тези образи, като се замислим за свойствата на луната. 

Господ Исус заявява на учениците, “Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Мат. 5:14-16). 

Господ им казва, че в слово и на дело те трябва да изявяват Истината, която им е открита и целият им живот да е свидетелство за Истината. Тази Истина се намира в Благовестието на нашият Господ Исус Христос, тя е у Бога. А Божиите чада притежават именно свойствата на луната, която не излъчва светлина сама по себе си, но отразява слънчевата светлина (светлината от Бога). 

Когато има лунно затъмнение и луната изглежда „отхапана“, това всъщност е в следствие на факта, че земята застава между слънцето и луната и „света“ хвърля сянка върху луната. Това е самата истина и що се отнася до свидетелството на Божиите чада. А именно, когато вярващият бди и гледа Божието лице (I Йоан 1:7), то тогава и самото негово лице сияе, отразявайки Божията благодат към човеците (както когато Мойсей слизаше от планината Синай, където е бил в самото Божие присъствие). И макар, човеците да се намират в духовна нощ и да не виждат Бога, пак отразената светлината от луната ги озарява. Когато обаче, (буквално и преносно) този свят застане между слънцето и луната (Бога и вярващия), това малко или много влияе на свидетелството му, тъй като света хвърля сянка върху част от неговата видима страна и отразената светлина отслабва. Сиреч, буквално можем да заявим, че този свят изпояжда свидетелството ни като Християни, ако го поставиме пред Бога.

И както от земята винаги се вижда само едната половина от луната, а другата половина остава скрита отзад, извън земното полезрение, така и Божието чадо има две страни. Не защото Божиите чада са двулични, а защото имат физическо естество, което е видимо за пред човеците, но имат и духовно естество, с което те имат общение с Бога. Тази духовна страна на вярващите остава скрита за земните човеци, които нито го виждат, нито го схващат (виж Йоан 3:8). А човеците винаги виждат физическата страна на вярващите, с която страна те в дело и в слово трябва да отразяват неспирната слънчева светлина. И макар че луната всъщност се върти около оста си, тя винаги се вижда по един и същи начин от земята, като образ на това, че Християнина трябва да е същия както насаме така и пред различните човеци, така и неговото свидетелство не се променя. И както през нощта, човеците не виждат истинският източник на светлина, макар слънцето да е близо (както неговото отстояние до земята, така и времево – на няколко часа...), то луната им става главният източник на светлина. Tака и човеците в този свят не познават Бога, макар той да е близо... Този свят лежи в пълен мрак, (виж I Йоан 5:19) защото “още е нощ” (Исая 21:12), и така ще е докато не дойде утрото. А когато дойде утрото, “слънцето на правдата” (виж Малахия 4:2) ще изгрее над всички човеци и те ще Го видят с очите си. Но, до тогава единствената светлина, която осветлява човеците е тази отразена от Божиите чада, в образа на луната и неотразената светлина от многобройните звездици, които тук могат да се вземат, като образа на Божиите милости идващи право от Бога. И те взаимно по Божия благодат, озаряват човеците живеещи в този мрак. Така щото колкото по-малко паразитни светлини има около човека, а това са заблужденията на лукавия (фалшива надежда), толкова по-ярко и ясно ще вижда небесните светлинни, и колкото повече се вглежда нагоре и изгася всички изкуствени източници на светлина, толкова повече ще вижда Божиите милости към себе си. 

А, за да избяга човек от паразитните светлини, той трябва да отиде на място, където няма изкуствени източници на светлина. В буквален смисъл планината е най-подходящото място и от нея най-ясно се виждат нощните небесни светила. Да не се бъркаме обаче, че физически трябва да избягаме по планините, като калугери, за да можем да се приближим до Бога. Не, но напротив, тази картина също има своят духовен характер, така щото планината в Библията винаги е свързана със загърбването на този свят (Битие 19:17), с търсенето на Бога (Михей 4:2) и с влизането в Божието присъствие (Изход 24:1).

Забележете че Божиите чада не са призвани да излезнат от света, физически, но духовно. Няма полза от това ние да се качим и да живеем като партизани из балкана за да сме „по-далече“ от света. Божиите чада са призвани от Господа да светят, в духовният мрак, който е сред човешките сърца, а не „вдън горите тилилейски“. Тука нека вземем за пример пак нашата луна, която е отделена от света, но въпреки това е винаги с него и около него за да осветли всяко негово кътче с отразената си слънчева светлина. Луната е един чуден образ на истинското Божието чадо.

Слънчевото затъмнение

Тогава ще се запита някой, какво е обяснението на слънчевото затъмнение. Терминът „слънчево затъмнение“ е подвеждащ. Някой би си помислил, че Християнина може да застане пред Бога и да запречи пътя на Неговата светлина. Но Господ е вложил много по-дълбок смисъл в това явление. Така щото, както разгледахме, че ако света застане между Християнина и Бога (луната и слънцето), това ще даде отражение на неговото свидетелство. По същия начин обаче, ако Божието чадо пребъдва в Господа и „загърби“ този свят, престоявайки право пред Божието присъствие, то тогава, както в „слънчевото затъмнение“ той ще сияе на небето, като около него, в живота му ще е явна самата Божия слава (слънчения диск). В едно такова свидетелство, Бог бива прославен, а не човека. Както Йоан Кръстител заявява по адрес на Господ Исус, „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). 

А колко чудно Бог е поставил луната на точно определеното є място. Научно потвърдено е, че ако луната беше съвсем малко по-близо до земята,  слънчевото затъмнение би било коренно различно явление, тъй като луната би покрила изцяло слънчевият диск и слънчевата корона, която наблюдаваме по време на слънчево затъмнение в перигей, не би била видима. Ако пък беше малко по-далече, тя би се изгубила в яркостта на слънцето (подобно на затъмнения в апогей) и пак то не би имало същият ефект, който днес наричаме „слънчево затъмнение“.  

Заключение 

Сега като знаем духовните символи, с които са облечени тези образи ще можем правилно да разберем и значението на образа на жената от Откровение 12:1:

„И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете є и на главата є корона от дванадесет звезди.“

Така, както Господ Исус дойде въплътен в човешки образ, роден от жена, но заченат свише, от Светия Дух, така и всички Божии деца са родени не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога (Йоан 1:13). Божиите деца са като живи камъни, които се вграждат в Дома Господен, който е Божието Царство и то въз основа на това, че са родени от Бога. Изграждането на Божието царство е Божия цел, която се изпълнява неотклонно.

Но, как? – ще попита някой.

Чрез делото на Божия Агнец, на Голгота

Чрез пролятата на Голгота кръв се родиха всички, които ще населяват Божия град:

„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум. 
Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, и людете му за веселие, 
Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си, и няма да се чува вече в него глас на плач нито глас на ридание“ (Ис. 65:17-19).

„Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. 
Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. 
Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (Откр. 7:13-17).

Този образ на Божия град, който е Божията цел за изграждане на Божието царство е представено в Божието Слово като образ на жена, която ражда своите чада. Затова и Господ Исус се обръща към своите ученици с думите: „Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват“ (Лк. 8:21). Този образ на жена, която е и майка е родила Неговите братя, а Негови братя са всички родени по Божието предузнание, т. е. по Неговата воля чрез кръвта на Сина Му. Това пророк Исая го изразява с думите:

„Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива? Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж? Но сионската дъщеря щом се замъчи роди чадата си.

Аз, Който довеждам до раждане, не бих ли направил да роди? казва Господ; Аз, Който правя да раждат, затворил ли бих утробата? казва твоят Бог“ (Ис. 66:7-10).

Така, чрез образа на Сионската дъщеря се представя Божията цел да се родят тези, които ще населяват Вечния град в Божието Царство. Никой, дори Сатана не може да осуети тази Божия цел, затова пророк Исая възгласява:

„Но Сион рече: Иеова ме е оставил, и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене. Чадата ти ще дойдат набързо; А разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе“ (Ис. 49:14-17).

Ето, те всичките Божии деца са врязани на Неговите длани, защото „с Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5).

А този, който запустява и разорява човешкото сърце ще си отиде, защото „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (I Йоан 3:8).

Така жената в образа на Сионската дъщеря, която ражда чадата си е вечната и неотклонна Божия цел да изгради Своето царство от люде очистени чрез кръвта на Божия Агнец, ревностни за добри дела и достойни да предстоят пред Него.

Нейните чада са тези, които са облечени в белите дрехи и са ги избелили в кръвта на Агнето.

Така казва Господ за Сионската дъщеря:

„Развеселете се с ерусалимската дъщеря, и радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта є, всички вие, които скърбите за нея… Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша; и ще се утешите в Ерусалим“ (Ис. 66:10, 13).

„А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка; защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената“ (Гал. 4:26,27).

Именно това е образа на жената от книгата Откровение 12:1. Защото Сионската дъщеря е:

Божият Дом (Евр. 3:6), 

Божият град, който има еднакви размери (височина, дължина и ширина), (Откр. 21:16), чиито основи са апостолите и пророците (Еф. 2:20),

Божието семейство (Евр. 2:12-14)

Децата на Божието царство (Евр.2:13).

Това са децата на Сионската дъщеря, която провъзгласява: 

„Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля от Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион“ (Ис. 8:18).

Това са тези, които са осветени от кръвта Исус Христова и докато са в тези тленни хижи на тела от пръст, те са светлина на този свят, защото отиват в истинската светлина, за да се изявят делата на Този, Който ги е изкупил. В сърцата им живее истинската светлина, която дойде на света (Йоан 1:9).

И докато нозете им ходят по прашните пътища на този свят, те ще отразяват тази светлина в нощта на духовната тъмнина, обхващаща все повече този свят.

Образа на Сионската дъщеря е жив и той ходи по прашните пътища на света, издирвайки такива сърца, които се боят от Господа и мислят за името Му (Мал. 3:16, 17).

За тях се казва: „Тия ще бъдат Мои, казва Господ, Да! избрана скъпоценност, в деня който определям“ (Мал. 3:17).

Апостол Петър ясно оповестява тази истина, че това е Божия народ, който има небесни очертания:

„Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили“ (I Петр. 2:9,10).

Тук апостолът ни казва, че изкупените са придобити за Бога само и единствено чрез Исуса Христа, затова за тях Той е скъпоценност.

За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“, и, „Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват”; защото се спъват о словото и са непокорни“ (I Петр. 2:7, 8).

Тук вече трябва да споменем, че има дадено благовремие за всички жители на земята да се примирят с Бога. Това време е време на раждане на тези, които ще наследят Божиите обещания. 

И когато Сионската дъщеря роди чрез Божията благодат всички тези, които с покаяние и вяра дойдат до Христа, тези в чиито сърца изгрее Христовата правда, тогава ще дойде краят и Господ ще дойде с повелителен вик при глас на архангел и Божия тръба и всички чада на Сионската дъщеря ще възкръснат и ще бъдат облечени в славни тела като звездите и Сам Христос ще бъде славен венец за изкупените:

„В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец и красива корона за останалите от людете Си“ (Ис. 28:5).

Ако правилно сме разбрали Божието послание чрез Неговото творение, а именно, че то е поставено само, за да показва времената на изпълнение на Божията съдба за човека, то ще стигнем до заключението, че слънцето, луната и звездите имат смисъл да съществуват само, докато се изпълни Божието намерение за изкупление на всички Божии деца, тези които ще роди Сионската дъщеря, въз основа на Христовото дело на Голгота. Когато това се изпълни и последния жив камък се вгради в Божия свят град – Небесния Ерусалим, тогава ще дойде свършека на този свят:

„...и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]“ (Мат. 28:20).

Тогава вече няма да има нужда от слънце и луна, защото при пришествието на Исуса Христа, тези които са били светлина на този свят ще възкръснат, за да бъдат звезди в короната на Сионската дъщеря:

„Слънцето не ще ти бъде вече светлина денем, нито луната със сиянието си ще ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и твоят Бог твоя слава. 
Слънцето ти няма вече да залезе Нито ще се скрие луната ти; защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и дните на жалеенето ти ще се свършат“ (Ис. 60:19, 20).

Както Божието Слово ни казва, след тези събития отпада необходимостта този свят да съществува в този си вид, защото той вече е изиграл своята роля да свидетелства за изпълнението на Божията цел – съграждането на Божия град:

„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам“ (Ис. 65:17, 18).

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си“ (Откр. 21:1, 2).

„И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето“ (Откр. 21:23).