Списание

История:

В пролета на 1844 година, 25 годишният Ирландец, Джоузеф Скривън, който току-що завършил образованието си в университет и се завърнал в родното си градче, край Дъблин, бил много влюбен.  Той с нетърпение очаквал венчавката със своята приятелка от детството му, а сега и годеница. Денят преди сватбата двамата си уговарят среща на брега на река ‘Бонд’. Годеницата му пристига с коня си малко преди него, но внезапно конят се изплашва и я изхвърля в реката, където тя изпада в безсъзнание и се удавя. Когато Джоузеф пристига на уговореното място, той идва, за да види как изкарват от водата безжизненото тяло на момичето, с което той е трябвало да се венчае след броени часове. За това събитие, той самият разказва, че след този ден, където и да погледнел из родната си страна, се сещал за деня, за който той така купнеел, който обаче, никога не дошъл.

Напълно съкрушен след тази загуба, Джоузеф намира утеха и покой единствено у Господа, своя Спасител. Той решава да напусне Ирландия и през 1845 г., той пристига в Онтарио, Канада, където прекарва остатъкът от дните си. Той се заселва в Порт Хоуп, близо до бреговете на езерото Онтарио. Там той решава да отдаде живота си напълно в служение и помагане на другите, според думите на Господа Исуса от ‘проповедта на планината’ : „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матея 5:7). 

Джоузеф отдавал изключително внимание, на тези, които били безпомощни като сирачетата, вдовиците, болните и бедните. За него се носело мълва, че никога не отказвал помощ и че най-голямото му желание било да изяви Божията любов чрез живота, който живеел. Нещо друго, с което се отличавал, е, че не приемал да бъде нает за работник, но помагал на първо място на тези, които нямали с какво да му се отплатят. Поради неговата всеотдайна помощ и доброта, хората го наричали: ‘добрият самарянин от Порт Хоуп’.

Там, Джоузеф Скривън, прекарва няколко години като възпитател на децата, в домът на един английски мореплавател. Именно, в неговият дом, той се запознава и влюбва в племеницата му, Елайза Рош. И така, те били решени да се оженят през пролета на 1854г. Няколко седмици преди сватбата обаче, друга трагедия сполита Джоузеф. Елайза Рош се разболява от тежка пневмония и въпреки усилната грижа на Джоузеф, умира на 23 годишна възраст.

Горе-долу, по същото време, той получава известие от Ирландия, че майка му също боледува. Тъй като не можел да се върне при нея, той решава да є напише утешително писмо, в което включва и думите на едно стихотворение, което бил написал малко след смъртта на втората си годеница. Стихотворението било озаглавено „Колко драгоцен Приятел“ („What a friend we have in Jesus“ - оригинално заглавие). 

Тридесет години след написването на това писмо, стихотворението го открива знаменития музикант Чарлс Конверс, който го превръща в добре позната ни песен.

След смъртта на Елайза, Скривън продължава да помага на нуждаещите се със сетни сили, средства, а често пъти дори и с дрехата на гърба си. Той бил в общение с Плимутските братя, като също така, проповядва в една баптистка църква. До края на живота си той продължава да изявява Божията любов и благодат, която го спасила и го запазва през всичките тези трудности. Неговият живот представлява един явен пример на това, колко драгоцен Приятел има всяко Божие чадо в лицето на Исуса. 

Текст:

(1)

Колко драгоцен Приятел, колко силен наший Спас!

Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас.

И таз благодат ни дава, и блаженството това:

Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.

(2)

Дали имаш изкушения? Плашиш ли се от беди?

Да се не обезсърчаваш, на молбата прибегни.

Колко пъти ний без нужда губим мир и веселба,

Като не явим пред Бога всяко нещо чрез молба.

(3)

Дали можем да намерим някъде по целий свят

Друг приятел толкоз верен като Тоз от Назарет?

Съжалява наш’та слабост, вижда всяка ни беда:

Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.

(4)

Дали сме обременени? С милост ни поканва Той:

Колко да сме уморени, обещава нам покой.

Да прибягваме ний всинца без забава към Христа:

Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.