Еврейски: Канех = Palmerosa oil grass – тръстикови стебла.
Сладка тръстика
„При това Господ каза на Моисей: Вземи си прекрасни аромати, от чиста смирна, петстотин сикъла, от благоуханна канела половината на това, т. е. двеста и петдесет сикъла, от благоуханна тръстика двеста и петдесет сикъла, от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от елея един ин; и да ги направиш миро за свято помазване - елей, приготвен според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свято помазване. ... Това ще бъде за Мене свято миро за помазване във всичките ви поколения. Човешка плът да не се помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свято и свято да бъде за вас. Който направи подобно на него или който сложи от него на чужденец, ще бъде изтребен от народа си.“
(Изход 30:23-33)
Еврейската дума Канех се среща 38 пъти в Писанията, чието значение – тръстиково стебло, се взима като мерна единица или означава кост, клон, теглилка, стебло, копие, но обичайното му значение на тръстика се среща само пет пъти. Сладката тръстика е тревисто растение, права тръстика, която достига височина от 2 до 3 метра. Тази тръстика расте по бреговете на всички реки и езера в долината на Йордан. Стеблата се отрязват преди цъфтеж, докато растението е богато на зеленина. Тръстиковото масло се извлича от сърцевината на стеблото, след това се пречиства и се добавят и други съставки, за да се получи ароматна маз за балсамиране. Сладката тръстика е една от основните съставки за направата на миро за свято помазание, описано в Изход 30:23. Тръстиковите стебла оставени да узреят на корена, след това се превръщат в чудесни измервателни пособия, по начина описан в книгата на Езекия.
Съставките на мирото за Свято помазание, когато са смесени и приготвени според изкуството на мировареца се превръща в свещенно и Бог забрани да се помазва с него човешка плът, и с такъв състав подобно на него никой друг да не прави. Цялата тази тайнственост около мирото за свещенно помазание говори за характера на Святия Божи Дух, чието действие в човешкото сърце е неповторимо, и защото няма друг като Него, Който да наставлява, утешава и поучава човека в послушание на Божията воля.
Съставките са така умело смесени заедно, че всеки един от ароматите да не е по-силен от другите, но заедно произвеждат уникален и траен сладък аромат. С това миро за свято помазание Моисей освещаваше всяка една част от Скинята, включително и приборите, за да ги посвети в служба, която свещенниците принасяха непрестанно на Бога. Аарон и неговите синове също бяха помазани и по този начин се посвещаваха като свещенници, които да служат на Бога. Това, което веднъж е било посветено на Ехова, след това никога не е било освещавано повторно. Аромата на това свещенно миро е бил толкова силен, че този, който е бил помазан с него е носил този аромат навсякъде, където е отивал. Това свещенно миро символизира Святия Божи Дух, който обитава във всеки вярващ в Исуса Христа и той трябва да разнася аромата на живота на Христа, за да има моралното влияние върху света.
Всеки, който с покаяние и вяра приеме Христа е помазан със Святия Божи Дух, в момента на неговото новорождение. Апостол Йоан пише: „А вие сте помазани от Святия и знаете всичко“ (I Йоан 2:20). Както в Скинята, свещенството според Аароновия чин се получаваше след като бъде помазан (осветен) свещеника веднъж завинаги, така и Божиите чада не могат да получат второ помазание на Святия Дух, след като веднъж са Го получили. Да се молиш за повторно изливане на Святия Дух върху теб, означава да отричаш, че си бил кръстен със Святия Дух в момента на твоето новорождение, когато с покаяние и вяра си се обърнал към Христа. Важната истина е тази: Божиите деца трябва да позволят на Светия Дух, който обитава в тях да вземе пълен контрол в техния живот. Това е, което апостол Павел има предвид, когато казва към вярващите във Ефес:
„И така, внимавайте добре как постъпвате - не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.
И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа“ (Ефес. 5:15-18).
Ако вярващият чувства, че Божият Дух не контролира неговия живот, то причините могат да бъдат една или две. Първо, може да сме оскърбили Святия Божий Дух:
„не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението“ (Ефес. 4:30).
Апостол Павел казва на друго място:
„да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината“ (Ефес. 4:22-24).
С това апостолът казва на вярващите в Ефес, че ако те не живеят новия живот на познаване Бога, в правда и святост, то те оскърбяват Святия Дух на Бога, в Когото те са запечатани за деня на изкуплението (ст. 30).
Второ, Божия Дух може да е угасен, както апостолът предупреждава:
„Духа не угасвайте“ (I Сол. 5:19). С други думи, доказателствата и пламакът на новия живот вече не се проявяват във вярващия и Божия Дух не може да работи в него. Светлината от свидетелството на вечния живот си е отишла. Въпреки че това е твърде тъжно, едно повторно помазание на Святия Божий Дух не може да възстанови този, който е изпаднал в това състояние. Това, което е необходимо да се направи в случая е едно освежително предаване на живота във вършене на Божията воля. Да се позволи на Святия Дух да взима ежедневен контрол и само тогава радостта от спасението ще се възстанови и ще изпълни сърцето, и ще осветли душата, както е казал и псалмопевецът:
„Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.
Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти; и ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне“ (Пс. 37:4-6).
Всяка една съставка от мирото за свято помазание е с точно определено тегло. В случая, сладката тръстика е била 250 шекела (около 3.9 килограма), което е само половината от количеството предписано за другите две съставки – мирта и касия. Маслото, което се извлича от сърцевината на растението изразява най-съкровенните чувства и любовта на Господа Исуса Христа към нас. Човек не може да разбере напълно силните чувства и любовта, които са мотивирали Господ Исус да се въплати в плът подобна на нашата, за да дойде между своето творение и да изпълни волята на Отца, за Негова слава. Дълбоката любов в Божието сърце към човека се изяви в живота на Христа. В псалми 111, 112 и 145 ние четем: „Благ и милостив е Господ.“ Апостол Петър ни казва чрез своето послание:
„А най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри“ (I Петр. 3:8).
Както онези, в които е обитавал Святия Дух на Бога, така и на нас Бог да помогне да сме изразители на спасението, което Бог изработи за нас, като показваме това сърдечно чувство на състрадание към всички около нас. Нека да показваме Божията любов към душите когато благовестваме на човеците, какъвто е примерът с благословенния наш Спасител:
„А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците - малко“ (Мат. 9:36-37).
Господ Исус показа съчувствие и милост като изцери прокажения в Марка 1 и отне скръбта от сърцето на вдовицата като възкреси едничкия и син (Лука 7). В Евангелието на Йоан, глава 11 ние виждаме Господ Исус да плаче на гроба на Лазар. Въпреки че Господ Исус обичаше много Лазар и неговите сестри – Марта и Мария, Неговите сълзи бяха следствие на това, че видя пораженията, които бе нанесъл греха на това семейство, чрез непослушанието на първия човек – Адам. Думата „просълзи“, в стих 35, на Йоана 11 не се среща никъде другаде в Писанията. Гръцката дума, която стои зад „просълзи“ е „dakruo“ и буквално означава „тихо проливам сълзи“. Да, нашия благословен Господ наистина проля сълзи; те се надигнаха от дълбините на Неговото естество и са красноречиво изявление на дълбокото Му съчувствие към човека. Никой човек не е плакал така, както Господ Исус плака на гроба на Лазар. Няма смъртен човек, който да може да измери бездната, която разделя неновородения човек от Святия Бог или да почувства толкова силно последствията от греха, в резултат на грехопадението на Адам. Това може да направи само и единствено Господ Исус. На кръста на Голгота, Господ Исус отговори на Правдата от Отца, която изискваше наказание за греха, като постави Себе Си отговорен пред Бога за нашия грях и Божият Съд падна върху Неговата свята душа. Така, Той стана всегдашната жертва, която бе дадена веднъж завинаги. Господ Исус, Спасителят на света прехвърли мост над бездната, разделяща човека от Бога Отца. Сега, чрез покаяние пред Бога и вяра в Господа Исуса Христа и Неговото спасително дело, извършено на кръста, всеки смъртен човек може да се примири с Бога и да се яви пред Неговото лице като Негово дете, родено чрез скъпоценната кръв на Сина.
