„След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града... Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:1-10).
Това се случва по време на третото и последно пътуване на Господ Исус за Ерусалим, когато Той минаваше през Ерихон.
А, Ерихон е старинен град в Ханаанската земя, известен със своята култура и укрепени високи стени. Той е превзет и разрушен от Исус Навиев и за който град е казано: „Проклет пред Господа, онзи човек, който стане да съгради този град Ерихон“ (3 Цар. 16:34).
Ерихон е символ на проклятие и грях, на гордост и високомерие. Той е бил ограден с високи стени и царско управление. Нека да си послужим с иносказателния език. Този град представлява грешникът, неговото сърце, неговият цар – Сатана и неговите високи стени са гордостта. Исус Навиев трябваше да се справи със стените като уповае на Бога за мъдрост и сила. Само една жена - Раав блудницата се избави от този град и свързаните родствено с нея. Причината за нейното избавление беше нейната вяра. Така и за всеки грешник има живот в Христа. Исус влезе в Ерихон и търсеше един грешник, и това бе Закхей, началник на бирниците и твърде богат. При един друг случай, Господ Исус каза: „Мъчно ще влезе богаташ в небесното царство.“ Но, Закхей се смири пред Спасителя и не позволи на богатството да стане преграда между неговата душа и Бога. Той искаше да види Исуса, но не можеше поради народа и защото беше малък на ръст. Дори и едно просто любопитство може да бъде причина да се приближим до Словото на Бога и тогава Бог да ни се открие. В духовно отношение, ние всички сме ниски на ръст и хорското мнение може да ни попречи да можем да видим Исус, Спасителя на света. Но, ако с молитва, и вяра се покачим, образно казано, на високо място, което е Божието Слово, тогава ще се срещнем с Господа Исуса.
Спасението по благодат се основава на милост, а не по заслуги. Закхей не беше добър човек. Той живееше в Ерихон, един покварен град, прокълнат от Бога. Когато Христос влезе в дома на Закхей, хората казаха: „при грешен човек влезе да преседи.“ Но, Святия Дух работи мощно в сърцето на онзи, когото Бог е призовал. За Закхей, това призоваване беше лично. Христос го повика по име. Може би и други се бяха покачили на дървото, но Христос се обърна лично към Закхей и му каза: „Закхей слез скоро.“ Този призив беше настоятелен.
Бог призовава човека да се покае сега и това важи за всеки, който е чул Божия призив. Не можете да отлагате за утре. Трябва да дойдете днес.