“А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.
И народът говорє против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.
Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме, затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.
А Господ каза на Моисей: Направє си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.
И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив“ (Числа 21:4-9).
В тези стихове се говори за умората на Израил от дългото пътуване, заобикаляйки земята на Едом.
Понеже бяха коравовратни люде, Бог ги прекара през пустинята през най-дългия път и те загубиха търпение в душите си поради пътя.
В стих 5 виждаме тяхното неверие и роптаене по този повод. Бог им даде хляб от небето, който беше достатъчен, за да ги насити, дори оставаше в излишък, но те възроптаха против Бога и Моисей: „Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята?“.
Те си спомниха дните, прекарани в земята на робството, за мръвките, за празия лук. Така и хората, които пренебрегват и считат делото на Господ Исус за нищожно и недостатъчно, за да задоволи техните земни апетити, се обръщат към този свят, който може да им предложи достатъчно богат асортимент от апетитни артикули, но които са непотребни за вечния живот и за душата на човека. Хлябът, който дава вечен живот, е хляба, който слезе от небето, и това е Господ Исус. Ако някой се храни с този хляб, има вечен живот, но ако нямаш Христа в сърцето си, нямаш този живот и твоята душа остава мършава и поробена на греха.
ст. 6. Тук се говори за справедливото наказание, което Бог докара върху тях заради тяхното роптание. Той изпратил горителни змии сред людете, чието ухапване било смъртоносно. Пустинята, през която минавали, била пълна с тези отровни змии, което се вижда от Второзаконие 8:15.
„Бог, който те преведе през голямата и страшна пустиня, където имаше змии усойници, скорпиони и сухи безводни земи.“
Бог по чуден начин предпази израилтяните по пътя през пустинята, но докато не се надигна роптание в тях..
ст. 7. Тяхното покаяние и смирената им молба към Бога поради това наказание. Те признават прегрешенията си, като казват: съгрешихме. Те молят Моисей да се помоли за тях. Моисей се явява тук като първообраз на Христос.
Господ е промислил чудесно избавление чрез медната змия.
В тази случка виждаме една чудесна прилика, свързана с тяхната болест и тяхното лекарство.
1. Техните болест и вина са съпоставими със състоянието на човека в греха и в днешно време.
Впрочем от грехопадението, докато дойде Господ Исус, състоянието на човечеството ще бъде едно и също: греховно, но всеки, който погледне с вяра на Христа, ще бъде спасен. Дяволът е древната змия, отровната змия или както Сатана се появява в Откровение 12:3 като голям червен змей. Грехът е отровата от ухапването на тази отровна змия. Тя действа болезнено за пробудената съвест.
Изкушенията на Сатана са наречени в Божието Слово негови огнени стрели:
„А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия“ (Еф. 6:16).
2. Тяхното и нашето лекарство.
Бог сам е определил и предписал противоотровата срещу отровните змии. Нашето спасение чрез Господ Исус Христос е било замислено от предвечни времена от Вечния Бог. Сам Бог е определил откупа за душите ни. Медната змия, която Моисей закачи на върлина, е съвсем необичаен метод за лечение.
Нашето спасение чрез смъртта на Христос също така е било камък за препъване на юдеите и глупост за гърците.
Медната змия, чрез която Бог лекувал израилтяните от смъртоносната отрова на змиите, била по подобие на отровните змии. Така и Христос, макар и съвършено безгрешен, взе плът, подобна на греховната плът (Рим. 8:3). За Него казваха:
„Ние знаем, че този човек е грешник“ (Йоан 9:24).
Медната змия е била издигната много високо... Господ Исус също е издигнат на кръста (Йоан 12:33, 34) и е станал зрелище за света. Той и сега е издигнат чрез проповядването на Благовестието.
Как се прилагало лекарството – медната змия? Хората поглеждали към нея и се изцерявали от отровата, и оставали живи. Така и ние, ако повярваме в Господа Исуса, няма да погинем, но трябва с вяра да гледаме на Исуса, „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евр. 12:2).
Още е казано чрез пророците:
„На Мене погледнете и спасени бъдете“ (Ис. 45:22). Всеки, който погледнел към този изкупителен знак, даже и от най-отдалечената част на стана, даже и със слаби и разплакани очи, непременно се изцерявал. Така всеки, който повярва в Христа, няма да погине.
Пустинята е пусто и безводно място, което олицетворява духовната пустота в душата на човека без Бога. Така е казано и в Псалом 107: „Едни се скитаха в пустинята по безлюден път, без да намират населен град, гладни и жадни, душата им примираше в тях.“ Проблема с човека, е че не разбира своето окаяно състояние, докато не го осветли Божията благодат, която единствена може да даде реална представа за нашето състояние. Така, озарените от Божията благодат юдеи бяха ожилени в сърцата си и тогава потърсиха Божията помощ: „Какво да сторим, братя?“ (Деян. 2:37). Тогава идва Божият съвет: „Покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк. 1:15); „Покайте се и се отвърнете от всичките си престъпления, за да не ви погуби беззаконието“ (Езек. 18:30).
Това е изразено по същия начин и в Псалом 107 – тези, чиято душа примираше в тях „извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им, и поведе ги по прав път, за да отидат в населен град.“ Слава на Бога, че този град не е земен, но има небесно естество, изграден от Бога, който е чист и неопетнен. Но, в него се влиза само с Божия преценка и тя е: смирено и разкаяно сърце. Единствено, само такива сърца, Бог може да нахрани и успокои, за да могат, те „да славословят Господа за Неговата милост, и за чудесните Му дела към човешките чада, защото насища жадна душа, и гладна душа изпълва с блага.“
Да не допуска Господ да сме от другата група човеци, които „седяха в тъмнина и в мрачна сянка, оковани със скръб и с желязо, защото се разбунтуваха против Божието слово и презряха съвета на Всевишния.“