I Солунци 2
(2:1-12) Павел описва истинския характер на своето служение
(ст. 1) Преди всичко Павел им напомня, че идването му в Солун не е било напразно. Бог е благословил неговия престой и е установил своята църква там. Солунците са знаели, че резултатът от благовестието е свързан и със силата, с която се проповядвали апостолите (1:5). (Изразът „Вие знаете“ се среща девет пъти в това послание.) (Забележка: Изразът „Не беше напразно“ се среща и в I Кор.15:2,10,15, където се използва гръцката дума Kenos, което означава ‘празен’, или действие, което няма никакъв ефект. Така че Павел казва: „Нашият достъп при вас не е бил напразен или безплоден, но е бил благословен чрез Божията сила“ (ст. 1).
(ст. 2) „…а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.“
Павел продължава да описва начина, по който са дошли да проповядват сред тях: въпреки факта, че са страдали толкова много във Филипи, духът им не е бил угасен. Независимо от всичко, чрез Божията сила те са проповядвали Божието благовестие в Солун с голяма убеденост. Божието благовестие, което е Благовестието за Божията благодат (Деяния 20:24), се основава на завършеното дело на Христа на Кръста. Както е казано и на други места в посланията:
„И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.
Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила“ (I Коринтяни 2:1-5; I Коринтяни 15:3, 4).
Стихът завършва с „голяма борба“ – от гръцката дума „Агон“, термин, взет от атлетиката в Олимпийските игри и показващ силата на отдадеността на атлетите, които са готови на всичко, за да постигнат целта.
(стихове 3-5) Мотиви и методи на Павел
(ст. 3) „Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство.“
Павел описва своето призоваване, подчертавайки, че е истинско, от чист източник – от Словото Божие, в силата на Светия Дух, а не е резултат на измама. Също така то е чисто и неопетнено. На трето място, то не е „с измама“, т.е. не е имало лукавство в него, за да впримчва души. Така той отговоря на своите критици.
(ст. 4) „…но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.“
Савел, когото Бог е спасил и го е призовал (Деяния 9:15) да проповядва Божието благовестие на народите, е изпитан и се е доказал в подготовката за тази голяма задача. Например в Дамаск (Деяния 9:19,25), в Ерусалим (Деяния 9:26-29), в Арабия (Галатяни1:17), Тарс (Деяния 9:30; 11:35) и в Антиохия (Деяния 11:25,26). За Павел благовестието е свещено и му е поверено от Бога, а това трябва да се защитава и с вярност да се прокламира: „така говорим не като да угаждаме на човеци, а на Бога“. Павел не е загрижен нито за собствената си репутация, нито за средствата за издръжка, нито пък желае да създава впечатление сред хората, но иска да е угоден на Бога и да върши волята Му. Той знае своята отговорност пред Господа (II Кор. 5:9,10), „който изпитва сърцата“, защото всичко е голо и разкрито пред Него (Евр. 4:12,13).
(ст. 5) „Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел).“ Той никога не се е опитвал да спечели нещо за себе си или да ласкае своите слушатели. Той призовава Бога като свой свидетел, че неговото служение никога не е било свързано с финансова печалба, нито пък се крие сребролюбие в неговите намерения. Той е работил със собствените си ръце, за да се издържа и да не бъде в тежест на другите.
(ст. 6-12) Методи на служение и начин на живот
(ст. 6) „Нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли).“
Павел не търси слава или признание от хората, упражнявайки властта, която му е дадена като апостол на Христа, не очаква някакво специално отношение или подкрепа. Това би могло да го направи в тежест на вярващите, така че завръщането му би било нежелателно.
(ст. 7) „а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.“
Напротив, Павел и неговите съработници са били в помощ на вярващите, а не пречка, нежни и грижовни вместо господстващи и арогантни. В действителност те са били като майка, която се грижи за децата си.
(ст. 8) „Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“
Павел подчертава своята любов към вярващите, като показва, как той и съработниците му са готови да предадат себе си (собствените си души) на солунците в лично служение на тях. В резултат на своята любов към тях, те са им предали Божието благовестие. Да помним, че Господ Исус „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).
(ст. 9) „Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.“
Павел напомня за физическите трудности, които изпитва в своята работа – изработването на шатри, с които той и неговите помощници са намерили начин да се изхранват. Докато Павел се е обучавал като фарисей, той се е научил да прави това. Той се заема с този вид дейност, за да облекчи вярващите от тежестта на грижите за себе си, Сила и Тимотей, докато в Коринт той го е направил, за да се избегне критиката. Така че заради Божието благовестие те са пренебрегвали себе си и са търпели всякакви несгоди.
(ст. 10) „Вие сте свидетели и Бог как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите…“
Павел уверено призовава вярващите като свидетели на тяхното непорочно поведение и смирено включва и Бога като свидетел. Това е свидетелство на чиста съвест пред Бога! Павел описва поведението им като „свято“ пред Бога и „праведно“ пред хората.
(ст. 11) „…като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си…“
Павел продължава да описва с увереност своето поведение пред солунците. Този път той описва своето служение като това на баща към своето дете, балансирано и отговорно, за да извлече най-доброто от тях. Той увещава, утешава и изисква от тях (сравни II Тим. 3:16,17).
(ст. 12) „…и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава“ – в знак на благодарност и да се изпълнят с Неговата благодат (сравни Ефес. 4:1; I Сол. 4:1). Тяхното израстване или всекидневният им живот са местата за изява на духовната реалност от спасението, Божието дело в техните души.
„Който ви призовава в Своето царство“ – това напомня за това, което Бог е направил, защото, за да може човек да влезе в Неговото царство, трябва да премине през тесните врата, сиреч да дойде при нозете на Божия Син, да се покае и да предаде сърцето си на Бога. Божието призвание е високо, свято и небесно (Рим. 8:28; Фил. 3:14; II Тим. 1:9; Евр 3:1). Това царство е обявено от Господ Исус Христос: „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.“ (Марк 1:15). То е духовно, небесно, вечно и невидимо. До идването на Господ Исус, при Неговото пришествие, Неговото царство е невидимо. Истинският вярващ ще се наслади на слава с Христос при Неговото пришествие, когато бъде грабнат, за да бъде винаги с Него, а след това през вечността I Петр. 5:10).
(2:13-16) Благодарност на Павел, че са приели Благовестието.
(ст. 13) „И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.“
Павел описва своята вечна благодарност към Бога поради това, че солунците са приели посланието на Благовестието с цялата си искреност като Слово Божие (Рим. 10:8-17; Як. 2:18; I Петр. 1:23-25), а не като човешко слово. Това ще гарантира тяхното израстване като посланици на Благовестието. Те са го получили не само интелектуално, но от Светия Дух, който е работил дълбоко в сърцата им и ги е довел до новорождение. Така те са получили Господа Исуса Христа като свой Спасител и Господ.
(ст. 14) „Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте също от своите си сънародници, както и те от юдеите…“
По този начин вярващите в Солун се оприличават на своите братя в Юдея, които също са приели Благовестието с цялата си искреност. Ако вярващите в Юдея са били преследвани от юдеите, то вярващите в Солун са били преследвани от своите сънародници. Но гоненията и на едните, и на другите са били продиктувани от омразата към Господ Исус, Който е Помазаника (омраза към Господ Исус са имали единствено тези от юдейската клика – книжници и фарисеи, които подбуждаха и другите от народа на омраза към Исуса – бел. на ред.).
(ст. 15) „…които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни…“
Юдеите в миналото са убивали собствените си пророци, изпратени им от Бога, и най-накрая убиха Господ Исус (Мат. 21:33). Те Го предадоха на римляните, за да бъде разпнат, и Павел добавя, че „те ни прогониха“. Той самият също някога е бил такъв гонител на християните като е мислел, че по такъв начин е принасял служба на Бога (Деян. 26:9). Павел подчертава факта, че те (юдеите) не са били угодни на Бога и са били в противоречие с всички хора, въпреки че са били религиозни.
(ст. 16) „...като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.“
Юдеите добавят този грях върху себе си, като забраняват (поставят пречки) на Павел и неговите съработници да благовестват на езичниците, които биха могли да бъдат спасени, и по този начин „допълват мярката на греховете си“ (сравни Мат. 23:29-33), тъй като с непокаяното си сърце те продължават срещу Божията воля и така трупат Божий гняв върху себе си. Като че ли чашата на Божия гняв се пълни и ще се излее върху тях (сравни Вавилон в миналото; Сл. Хр. 70 и Голямата скръб в бъдеще, „времето на Якововата скръб“ (Ер. 30:7) и „великият ден на Неговия гняв“ (Откр. 6:17).
(2:17-20) Желанието на Павел да ги посети
(ст. 17) „А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.“
В стих 17 изразът „осиротяхме от вас“ означава, че те са взети от своя духовен баща (сравни стихове 7, 11, като кърмеща майка и баща). Това е станало, когато Павел и неговите съработници е трябвало бързо да ги оставят (виж Деяния 17), но неговото сърце е било винаги с тях и любовта му към тях никога не е затихвала.
Павел и неговите съработници силно са копнеели да ги видят и са се молили за това (II Сол. 3:10).
(ст. 18) „ Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.“
Изглежда, че те на два пъти са се опитали да стигнат до тях, но Сатана ги затруднил. Ние не знаем как е станало това, но Бог им е помагал, така че Павел е написал това писмо. Затова Бог се е прославил и църквата е била благословена.
(ст. 19, 20) „Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост.“ (Сравни също II Кор.1:14; Фил.4:1; II Сол. 1:4).
Тук отново проличава топлината, с която Павел се отнася към вярващите в Солун. Те са плод на неговите усилия – Господ ги е спасил чрез свидетелството на Павел и неговите съработници. Павел, Сила и Тимотей ще отговарят за тях пред Съдния престол на Христос, където всеки ще получи своята награда, след като Господ Исус дойде за Своята Църква при Неговото пришествие. Тогава радостта да бъдем там заедно в Неговото присъствие ще бъде пълна, след грабването на Църквата.
Бележки за венец (корона). Например: „корона на радост“ (ст. 19)
Короната ни напомня за Съдния престол на Бога, пред който всеки ще застане в Господния ден (Рим. 14:10; 1Кор.1:8; 3:13,14; II Кор.5:10) Короната е венец на победа, която ще бъде връчена на победителите.
На пет места в Писанието са споменати корони, с които ще бъдат наградени победителите:
Корона на живот на мъченика (Як. 1:12; Откр. 2:10);
Корона за душата, която победи (I Сол. 2:19);
Корона на славата за верния пастир (I Пет. 5:4);
Нетленен венец за победителя в състезанието на живота (I Кор. 9:24-27).
А короната на правдата е на тези, които обичат Неговото явяване (II Тим. 4: 8).
