„Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден.
Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички.
Така стана и в дните на Лот; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички.
Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад.
Помнете Лотовата жена.
Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази“ (Лука 17:32).
Какво иска да ни каже Господ Исус с този призив. Той просто призовава слушателите Си да помнят Лотовата жена заради това, че тя загуби живота си. Господ Исус ни предупреждава да внимаваме за нашия живот чрез обстоятелствата, които се стекоха в нейния живот и решенията, които тя взе.
Ключовата дума в това предупреждение е думата „ден“. Господ Исус говори за „деня, когато Ной влезе в ковчега“, отново за „деня, когато Лот излезе“ от Содом, и за пореден път за „деня, когато Човешкият Син ще се яви“ (Лк. 17:26-30). Като подчертава важността на този ден, Господ Исус предупреждава: „В този ден... не се обръщайте назад. Помнете Лотовата жена“.
Всеки „ден“ е много важен и благочестивите са призовани да не „се обръщат“, нито дори „да поглеждат назад“, за да не ги сполетят бедствията, които се изсипаха върху жената на Лот.
Какво точно направи тази жена, за да бъде участта й такава? За да си отговорим на този въпрос, трябва да помислим за три неща: Накъде гледаше тя? Какво я накара, за да постъпи така? В какво тя не устоя?
Накъде гледаше тя? Тя гледаше назад. Тя се взираше в това, което трябваше да остави, а не там, където отиваше. Тя гледаше натам, където сърцето й беше силно привързано, а не в посоката, която й посочваше Божията промисъл. Тя гледаше в грешната посока! Това беше посоката, в която е била предупредена да не гледа. Пазете се, защото времето, в което живеем, е много забързано, и ние, вярващите, трябва да гледаме напред, а не назад. Нашата цел не е в миналото, а в това, което ни предстои, мястото, към което нашият Бог ни предвожда. За Божиите чада отечеството не е на тази земя, но те желаят едно по-добро, тоест небесното (Евр. 11:16). Когато сърцата ни са привързани към този свят, ние не можем да видим по-доброто, което Господ е приготвил за нас. Затова, който иска да спечели живота си, ще го загуби; а който го изгуби, ще го опази. Към каквото е привързано сърцето, това ще наследи. Ако е привързано към земното, ще наследи смърт; но ако е привързано към небесното, ще наследи живот.
Какво я накара, за да постъпи така? Каква беше причината да се поколебае и да не послуша Божията заръка да върви само напред и да не се обръща? Колебливостта води до застой и може да ни спре от духовен растеж, дори нещо по-лошо – да започнем да се връщаме назад и да загубим духовната динамика, която трябва да ни кара винаги да вървим напред. Тази постъпка говори и за нещо друго: когато любовта към този свят е по-силна, отколкото към Господните пътища, в момент на изпитание се вижда към какво сме привързани повече.
Пазете се, защото никога не е късно да изпаднем в духовна смърт и да загубим радостта си от общението с Господа, но да изкупуваме всяка възможност със смирение, за да пребъдваме в Господа и Той в нас. Трябва да знаем, че ако вървим със самодоволство в Божиите пътища, това ни убива духовно и ни прави безжизнени, защото самодоволството е вид гордост.
В какво не устоя Лотовата жена? Тя не успя да вземе участие в изграждането на бъдещето на своето семейство. Тя не беше там, за да защити и да ръководи дъщерите си, тъй като те останаха уязвими към неблагоразумните съвети на световните пътища. Поглеждайки назад, тя не съумя да помисли за бъдещето.
Пазете се, вие, вярващи, защото идното поколение ви гледа и вие трябва да сте пример за тях, който да насочва погледа им нагоре и напред. Внимавайте да не се превърнете в студен и мъртъв стълб на вярата, който никога не е осъзнавал Божията цел за своя „ден“, защото сте погледнали назад. Помнете Лотовата жена.
