„Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.
И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя; (и, ето, един талант олово си вдигаше); и ето една жена седеше всред ефата.
Рече още: Това е Нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловната теглилка в устата на ефата.
Тогава, като повдигнах очите си, видях, и, ето, излязоха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като крила на щъркел; и вдигнаха ефата между земята и небето.
Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят тая ефа?
И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място“ (Зах. 5:5-11).
Образа на жената в Свещените писания е свързана с две реалности. Едната реалност е този свят, който е оприличен на Вавилон, средище на всякакви мръсотии и който лежи в Лукавия. Вавилон е оприличен на един глобализиран град, в който светската власт се стреми към върховенство, граничещо, ако е възможно, с Божията власт.
В книгата Откровение този образ е описан така:
„Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (Откр. 17:4, 5).
Тя също така „казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да видя“ (Откр. 18:7), т.е. тя има свои чада и свой съпруг.
Още Нимрод, основателят на първия Вавилон, е поискал да събере всички човеци на земята и той да им бъде владетел под предлог да бъдат заедно, за да не би да се разпръснат по лицето на цялата земя (Бит. 11:4). Идеята, разбира се, е била всички хора да бъдат събрани на едно място, за да бъдат лесно манипулирани и да се извлече най-добрата полза от тях. В случая Нимрод се е нуждаел от тяхната работна сила и от поданици. В крайна сметка империя без поданици не е империя.
Другият образ на жена е „жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.
Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди…“ (Откр. 12:1, 2).
Този образ на жена има небесен и благочестив характер, и тя също чака да роди. Но тази жена ражда чада за Божието царство. И сам Господ Исус говори за образа на жената като майка: „Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието Слово и го вършат“ (Лк. 8:21). С това Господ Исус каза, че Майка моя са всички тези, които ще се родят от Спасителното дело на кръста.
В книгата на пророк Исая също многократно се описва този образ на жена, която ражда чада за Божието царство, и там тя е назована като Сион или Сионската дъщеря (Исая 49; 66:8). Докато блудницата Вавилон Исая я описва като Халдейска дъщеря или пророк Езекил я описва като фараон, египетски цар или като огромно чудовище – Левиатан, която е „оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана“ (Исая 27:1; Откр. 12:19; 20:2). Тя ражда чада за грешното царство – Вавилон.
Така пред нас се очертават два образа на две жени, на две царства, всяка от които ражда чада за своето царство.
В цитирания откъс от Захария също има образ на жена. Единият образ на жена е представен като Нечестието или порочност, с което се обрисува образа на блудницата, която „държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.“ Тази жена, както казахме, е и образ на големия град, който царува и „земните царе блудстваха с нея и земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош“ (Откр. 18:3).
„И я хвърли обратно сред ефата“ (Зах. 5:8). Ефата е образ на Божието наказание според мярката на нейните плодове, или както Еремия пророкува:
„Свикайте стрелците против Вавилон, всички, които опъват лък; разположете стан наоколо против него, за да не се отърве никой от него; въздайте му според делата му, според всичко, което е направил, така му направете; защото се е възгордял против Господа…“ (Ер. 50:29).
Ефата е съд за зърно, което е с вместимост 22 литра. Това, че я хвърлиха обратно в ефата, означава, че тя е върната, за да си свърши делата на нечестие, да роди плодовете (зърното) на своето нечестие, докато стигне своята мярка, толкова, колкото хваща ефата.
Това, че в отвора на ефата се хвърли един талант олово, което има почти същото тегло, което побира и ефата, е картина за нейното двойно наказание, както е казано в книгата Откровение:
„Въздайте є, както и тя е въздала. Да! Платете є двойно според делата є; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.“
Затова пак в Захария четем Божият призив:
„О! Спасявай се, Сионе, който живееш с Вавилонската дъщеря“ (Зах. 2:7).
Тук трябва да кажем, че единственият възможен начин да избягаш от грешното царство – Вавилон, е да се „родиш отново“ в Божието царство, в Сион. Това, което Господ Исус каза на Никодим:
„Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5). Това става чрез сила „отгоре“, по пътя на вяра в Исуса Христа и покаяние пред Бога.
Призивът е всеки да приеме благовестието в сърцето си и да се помири с Бога, за да не участва в греховете на Вавилонската дъщеря и да не споделя язвите и защото греховете є стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте є, както и тя е въздала; да, платете є с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал є дайте, защото тя казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да видя.
Ефата, в която се намира жената на Нечестието, е събрала всички нейни дела. Ефата представлява и праведната Божия мярка, с която ще бъде отсъдено на великата блудница. В ефата се намира и чашата, с която е черпила земните царе, които са блудствали и живяли разкошно с нея. Оловният талант увеличава двойно тежеста на ефата и сложена на Божията везна, увеличава двойно Божието наказание върху нея. Това показва, че Бог няма да остане длъжник на никого, но справедливо ще въздаде на всеки и земните царства ще бъдат сложени на везните на Божието правосъдие.
Земята Сенаар
„Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.
Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.
Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя“ (Битие 10:10).
„А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
И като потеглиха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха“ (Битие 11:2).
Но, ето, че се появяват две жени, които летят, и вятър имаше в крилата им. Те отнасят ефата в земята Сенаар, където ще построят къща за ефата и ще я поставят на определеното за нея място.
Мястото е Сенаар, място, говорещо за нечестие, и място, където се построи първият Вавилон.
Аз мисля, че между къща и дом има разлика. Домът говори за Божествен ред и в него цари Божия любов и мир от Господа. Тези характеристики са присъщи за Божиите деца, които съграждат Господния дом, както провъзгласява апостолът: „а Негов дом сме ние.“ Докато образът на къщата е противоречив. Къщата има силуета на един дом, но е изпразнена от съдържание, ако в нея не присъства Христос и няма Божествен ред. Може да има вид на благочестие, но вътре да е пълна с мъртвешки кости и тогава този образ на къща придобива смисъла на езически храм. Храм, пълен с Вавилонски образи и идолослужение. Още повече, че тази къща ще бъде построена специално за ефата, а тя носи в себе си Нечестието.
Къща не означава дом. Но антихристиянската система, която се изгражда в този свят, се опитва да имитира Божественото. Спомнете си думите на блудницата, наречена Вавилон – „Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да видя“ (Откр. 18:7). Жената блудница – Вавилон, се опитва да се оприличи на Сионската дъщеря – жената, облечена със слънцето (Откр. 12). Същото го казва и пророк Исая:
„И си казала: Довека ще бъда господарка; и не си взела това присърце, нито си помнила сетнината му.
И така, сега чуй това, ти, сластолюбке, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм - и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца“ (Ис. 47:7, 8).
Ако Божиите деца са Божият дом, то антихристиянската система – блудницата Вавилон, ще се опита да копира това и да го представи като единствена за човека алтернатива. За да направи това обаче, тя трябва да застане на святото място, тъй като за нея единственият неприятел, от който се бои, е Божият Син и Неговото спасително дело на кръста. Такива явление са се наблюдавали врез вековете под най-различна форма, като например през 168 г., когато Епифан издал указ, съгласно който били забранени пазенето на Шабат и празниците, обрязването, ученето на Тора и т.н., в главните градове на Юдея и даже в Йерусалимския храм били вкарани статуи на гръцки богове и обожествени образи на цар Антиох. Олтарът в Храма бил осквернен и на него била възнесена жертва свиня. Езически жертвоприношения се устройвали по цялата страна и юдеите под смъртна опасност били принуждавани да принасят жертви на идоли. Наистина това за тогавашното време е имало вид на мерзост, но „мерзоста, която докарва запустение“ се цѓли в истинската ценностна система, от която зависи дали една душа ще бъде спасена и освободена от власта на дявола. Тази ценностна система е духовна и е съсредоточена в една личност – Божия Агнец, Първородния Син на Отца.
Затова, когато Господ Исус говори за мерзостта, която докарва запустение (Мат. 24:15) и за която говори и пророк Данаил (11:31; 12:11), се има предвид запустяването на източника на живота - жертвата на Исуса Христа, която единствена може до оживотвори сърцето на човека. Защото само чрез делото на Исуса Христа на кръста човек може да се очисти от всеки грях и да се примири с Бога.
„Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (Откр. 1:5, 6).
Когато Божието царство се замени със земята Сенаар и този процес на имитация достигне своето развитие, ще имаме наистина мерзост, която докарва запустение в душите на хората. Усилието на Сатана ще се прояви във всички сфери на човешкото битие – от развращаване във всичките му форми, до заместване на духовните образи и тяхното значение с видими такива, които обаче са лишени от силата да изведат човешката душа от власта на греха. Така, жертвата на Исуса Христа ще бъде заменена с друга жертва. Правдата Исус-Христова, мирът Божий и радостта в Святия Дух ще бъдат заменени с материализъм, т.е. с тленните ценности в този свят, чиято липса са честа причина за безпокойство сред хората. Ще има замяна на нетлението с тление, на духовното с материалното. В тленния свят чѓстата причина за безпокойство е, дали имаме работа и средства да посрещаме предизвикателствата на големия град. Ако човек е поставен в безизходица относно тези неща, то цялото му внимание и грижа са съсредоточени върху насъщния.
О, големи граде Вавилон, който търгуваш с всякакви скъпоценни неща и предимно с човешки души. Колко лесно е да манипулираш своите поданици, защото си ги направил финансово зависими от теб. Ти ги развращаваш и по този начин лесно ги управляваш. Те не могат да разсъдят за смисъла на своя живот (Ис. 1:3; 44:18; 56:11) и нямат време да мислят за вечните неща. Ти, големи граде, изяждаш своите чада, за да расте твоето високомерие и твоята гордост. Ти слагаш печат на своите си деца, за да не могат нито да разсъждават с главите си, нито да се радват на труда на ръцете си, и така да славят Бога за Неговата милост, че им е дал дъжд във време на безводие и богат урожай. А когато нямат, да повдигнат очи към Теб и да извикат за милост. Тогава Ти се смиляваш над тях и ги обсипваш със Своите благости. Но, не! Ти, големи граде, поставяш своите чада на колене пред себе си, защото си много горд и си застанал на Божието място. Всички твои чада се молят на теб, а не на истинския Творец и Създател. Твоите деца са поставени в зависимост единствено и само от теб, велики граде, и никой не може нито да купува, нито да продава, ако няма твоето благоволение.
(Следва)
