„Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при (с) глас на архангел и при Божия тръба…“ (I Сол. 4:15, 16).
Тези стихове, които апостол Павел пише на Солунците, са били винаги за утеха на Божия народ през вековете. Поводът за тяхното написване е Господнето пришествие, когато умрелите в Христа и тези, които са останали живи на земята, заедно ще посрещнат Господа във въздуха.
Според описанието, което дава апостолът, пришествието на Господ Исус няма да търпи възражение, ще бъде изненадващо, тъй като това събитие ще бъде оповестено от небето и то няма земен характер, защото е с глас на архангел, и на трето място, то ще бъде гръмовно, от което ще потрепери цялата земя, т.е. явлението на Господнето пришествие няма да бъде невидимо и скрито. То ще засегне цялата вселена.
Повелителен вик
Думата „повелителен“ означава заповедна форма на нещо, което не търпи възражение. Тази заповед е безусловна и категорична. Например в случката със стотника, който моли Господ Исус да изцели неговия слуга, виждаме, че вярата на този човек бе свързана с ясното разбиране за силата на повелителната форма на заповедта, още повече, ако тя е изречена от Божия Син. Той се молеше на Исуса, казвайки: „Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек, който пък имам подчинени на мене войници; и казвам на този: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и той идва; а на слугата си: Направи това, и го прави“ (Мат. 8:8-10).
Ако нашите човешки представи са изкривени поради неправдата около нас, например от съдебните инстанции, които несъмнено са лицеприятни, или пък, когато едни хора са по-равни от други, то ние започваме да си мислим, че всичко може да е относително и това е в реда на нещата. Ако някой политик каже едно, а после направи друго, то ние поради нашата затъпялост сме склонни да отнесем това поведение към нормалните неща. Дори ако не ни излъжат, смятаме, че се е случило нещо нередно. Но в сферата на Божиите неща не е така. „Земята и небето ще преминат, но моите думи няма да преминат“, каза Господ. Императивният (безусловен) характер на Божието Слово при свръх мощния акт на сътворението е записан в Псалм 33, ст. 9: „Защото Той каза и стана; Той заповяда, и затвърди се“.
А в този случай, когато се говори за Второто пришествие на нашия Господ и Спасител, безусловността на това явление още повече се засилва от това, че то ще бъде оповестено с вик. Ако сега благовестието и пътят за спасение на всяка човешка душа се изговаря с любов, умоляване и тихи думи, то при Господнето пришествие цялата истина за Божието дълготърпение след като е заповядал на човеците да се покаят от злите си дела, ще се яви в небето, но вече не като предупреждение, а като свръхреалност, не за милост, а за съд. Това апостолът го изразява по този начин: „Така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват“ (Евр. 9:28), т.е. тези, които са Господни, ще бъдат с Господа, а онези, които не са се покорили на Божията покана да се покаят от греховете си и да приемат Неговия Син Исуса Христа в сърцата си, ще приемат вечно осъждение. И това ще стане в Деня на Неговото пришествие, когато ще се отворят очите на всички, за да познаят, че наистина Бог е предупреждавал и е казал цялата истина за нашата съдба чрез Своето слово.
„Затова от древността ти обявих тия неща, преди да станат, прогласих ти ги, да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, и излеяното ми ги заповяда“ (Ис. 48:5).
Човек може да се оправдае единствено чрез вяра в Божия Син, Исуса Христа (II Кор. 6:2; Тит. 3:7). Затова, в края на времената, когато премине благодатното време, ще се чуе ПОВЕЛИТЕЛНИЯТ ВИК и Божията съдба за този свят ще се стовари като нетърпяща възражение огромна вълна, помитаща всичко тленно пред себе си, за да дойде нетлението, една друга реалност, която ще бъде съвместима с изискванията на Божието царство. Реалността на Божието царство ще замести реалността на световното царство. Тлението ще бъде заместено с Нетление. Всичко, което се клати, ще се сгромоляса и ще изчезне. Това в книгата на Данаил е изразено по следния начин:
„Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа (земните царства – бел. на ред.) в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят… И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века“ (Дан. 2:34, 44).
Един случай от Новия завет хвърля светлина за силата на Божието слово и Неговия императивен (безусловен) характер. Това е, когато Господ извика повелително, със силен глас на гроба на Лазар: „Лазаре, излез вън!“, и този, който бе умрял от няколко дни, веднага и безузсловно реагира на тази заповед и излезе. Силата, необходима за възкресението на Лазар, се е освободила и е извършила своето предназначение, тогава, когато е изречено Слово от Христа, Божия Син. Това ни дава представа какво ще стане в бъдещия ден, когато ПОВЕЛИТЕЛНИЯТ ВИК ще се чуе.
Колко прекрасно е да осъзнаем, че викът на Спасителя не само ще ни повика, но също така има в себе си онази магнетична сила, която е необходима, за да ни доведе при Себе Си. Следователно този вик ще разкрие Божествената сила на Христос, за да грабне Своите деца от тази нечестива сцена – Световното царство, и да я въведе в реалността на нетлението. А според както е писано: - „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“.
Но ще има и още нещо, което ще стане известно в онези времена.
Глас на архангел
Този глас има архангелски характеристики, а думата архангел идва от гръцка дума, която означава ангел от по-висш ранг. В Писанието думата „архангел“ се споменава само два пъти (1 Сол 4:16; Юда ст. 9). Изглежда, че значението на тази дума произлиза от комбинацията на две значения - това на по-висш ранг и могъщество, съчетано с вестител. По този начин Господнето пришествие се съчетава и с известяване на Неговото могъщество и Божествена власт. Тези характеристики може да притежава единствено Един Небесен Цар. Пилат попита Исуса: „Ти ли си царят Юдейски? А Той отговори и рече му: Ти право казваш“ (Лк. 23:3).
Апостол Павел хвърля повече светлина за това, че Господ Исус е Цар и Той царува:
„Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
Но всеки на своя ред: Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови;
Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко), когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.“ (I Кор. 15:22-28).
От тези стихове разбираме, че Господ Исус трябва да царува, докато всички Негови врагове бъдат унищожени. Последният враг – смъртта, е победена от Господ Исус на Голгота, но тя все още не е унищожена, тъй като все още има смърт. Смъртта ще бъде унищожена, тогава, когато тя бъде хвърлена в огненото езеро, което е втората смърт, а дотогава Господ Исус царува. И когато смъртта бъде унищожена, тогава Господ Исус ще предаде всичко на Отца, за да бъде Той все во все. Някой може да каже: „Но ние не виждаме Господ Исус да царува.“ Тук бих се провикнал с думите на нашия Господ: „О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!“ Тук не може да сравняваме Световното царство и неговите царе с Небесното царство, което е Божие и е духовно Царство. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“ (Рим. 14:17). „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното“ (I Кор. 15:50). Ако чакаме Господ Исус да основе Свое царство на тази земя, ще се оприличим на онези, които вървяха след Господ Исус, за „да Го вземат насила, за да Го направят цар“ (Йоан 6:15). Мисля си, че ако Господ Исус трябваше да стане Световен цар, то не е имало по-подходящо време от това, когато искаха да Го направят насила цар, за да основе един глобален комунистически кибуц, отколешната мечта на всеки един талмудист и което е почти направено в днешно време (който има очи да види, нека разбира) и който кибуц си чака своя господар. И Господ Исус го предрече това време, като каза: „Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете“ (Йоан 5:43).
Господ Исус е Началото и Краят, Той е Първият и Последният (Откр. 22:13). Той е, Който царува и на Него Бог е предал всяка съдба да съди всички (Йоан 5:22), и Той ще упражни Своята власт над силите във вселената, когато в края на времената се яви на небесата за спасението на Своите деца. Гласът, който учениците чуха, когато Господ Исус смъмри морето и вълните утихнаха, ще бъде чут отново от Неговите чада, което означава, че е дошло времето за окончателното им изселване от угнетяващата сцена, наречена Световно царство.
Божия тръба
Когато тръбата издадѓ своя глас, тя оповестява предстоящо събитие, като в повечето случаи тя събирала Израилевия народ, за да продължат пътя към обещаната земя (Числа 10:1-10). Техният път през пустинята е една символика, която говори за Божиите чада, човеци от всеки народ, племе и език, които са изкупени чрез кръвта на Божия Агнец и които вървят в този свят като пришълци и чужденци (това е и значението на думата евреин) и тяхната крайна цел е да достигнат до обещаната земя – Небесния град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог (Евр. 11:10). В този свой вървеж те са предвождани винаги от Божията тръба, която ги държи будни, като им напомня, че са със цена купени и те като Христови войни трябва да побеждават неприятеля, докле достигнат обещаната земя.
Божията тръба е и СПАСИТЕЛНАТА ВЕСТ, която възвестява в целия свят СПАСЕНИЕТО чрез Исуса Христа, както е казано в една песен:
„Блага вест се възвестява днес за вси:
Господ търси грешниците да спаси,
Своето сърце широко отвори,
Слънцето да грей пусни!
Той дойде - за наший грях на кръст страда
И възкръсна - със това ни оправда,
Своето сърце широко отвори,
Слънцето да грей пусни!“
А в случая при Господнето пришествие тя е последна, защото това е краят на пътуването и красотата на Божия град ще се открои и ще блесне с цялата си прелест. Аз вярвам, че тази тръба е последната тръба, за която се говори и в Посланието към Коринтяните, където апостол Павел за пореден път говори какво ще се случи при Господнето пришествие:
„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно““ (I Кор. 15:52).
Както в послание към Солунците, така и тук апостолът говори за едно и също нещо – за Господнето пришествие, когато всички, които са Господни, ще посрещнат Господа във въздуха и така ще бъдат винаги с Него.
Повелителният вик говори за изпълнението на Божията цел, която е неотменима и безусловна.
С глас на архангел говори че при Господнето пришествие ще се извести Неговото могъщество и Божествена власт.
Божията тръба говори за призоваване на всички живеещи на земята да дадат очет за своите дела и това ще бъде ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА, защото с нея се слага край на благодатното време и на призива за спасение. За тези, които са отхвърлили Божията покана в лицето на Неговия Син, Исуса Христа, ще бъде вечно осъждение. За тези, които са участници на небесното звание, Божиите деца, това е ознаменуващият край на едно пътуване, изпълнението на една надежда.
