Кориандър (Coriandrum sativum)
Небесния хляб
Кориандър е едногодишно тревисто растение и е от семейството на целината, магданоза и копъра - Сенникоцветни. Израства на височина до 0.6 м. Всички части на растението са ароматни, като листата имат вкус, силно различаващ се от този на семената. Ситно нарязаните листа се използват за овкусяване на зелени салати и супи. Сенниците завършват с бели цветове, а плодовете са малки – около 3, 4 мм, сферични и оребрени. Семената на растението се смилат и се използват като подправка. Според книгата Изход, глава 16:14, 31, манната, която Бог даде на израилтяните в пустинята, била бяла и приличала на кориандрово семе. Но това е било само външно сходство. В действителност растението кориандър не се споменава никъде в Писанията, единствено се говори за приликата на неговите семена с манната. Така този хляб, който Бог даде на израилтяните, имаше небесен характер, както е писано - „хляб от небето им даде да ядат“, - но Писанието го оприличава на нещо познато на човека – на кориандрово семе. Така и Господ Исус, Който сам свидетелства за Себе Си, че Той е истинският хляб, който слиза от небето и дава живот на света (Йоан 6:33), дойде на този свят в плът, подобна на греховната плът. Неговото тяло приличаше на всяко друго човешко тяло, но в Него нямаше грях и поради тази причина смъртта не можа да Го задържи. Той от Бога дойде, за „да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк. 10:45).
„Исус им рече: Аз Съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35).
„Този е хлябът, който слиза от небето, за да не умре никой, който яде от него. Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“ (Йоан 6:50-51).
Манната представляваше малки семенца, такова, каквото е и кориандровото семе. Господ Исус като Божий Син смири себе Си дотолкова, че „като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст (Фил. 2:8). Той стана онова нетленно семе, което слезе от Отца, умря и даде живот изобилно. Така и ние, ако искаме да се възродим от нетленното семе, което е Исуса Христа, трябва да смирим себе си под мощното Му Слово и да се предадем изцяло в Неговите ръце. Тогава и Неговият нетленен живот ще даде изобилен плод в нашите сърца.
Израилтяните трябваше да събират манната всеки ден, сутрин рано, преди да напече слънцето, и да не се презапасяват за следващия ден (Изход 16:21). Човешкото безпокойствие не помага в събирането на Божиите благословения – те зависят изцяло от това да се доверим изцяло на Божията милост и Божията любов, които Той е показал, като е дал Своя Единороден Син Исуса Христа за нас. От нас се иска всеки ден да отваряме очи с благодарност към Този, Който се грижи за нас, и да не се безпокоим за нищо, но първото нещо, което трябва да правим всеки ден, и то още преди да ни напече безпокойствието на този свят, е да съберем това, което Господ ще ни даде от Неговото слово и което ще ни бъде за храна през целия ден. Така, като поставим Исуса Христа на първо място в нашия живот, това ще ни донесе небесни благословения – храна, която ще трае за вечен живот (Йоан 6:27). Тогава можем да възкликнем като псалмопевеца: „Колко са сладки на вкус Твоите думи! По-сладки от мед в устата ми!... Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми“ (Пс. 119:103, 105).
За съжаление на израилтяните бързо им омръзна вкусът на небесната храна и в спомените се върнаха назад към земята на робството, където ядяха мръвки, дини и праз лук, дори заплакаха в семействата си, че нямат месо да ядат (Числа 11:4-10). Виждаме колко невъзможно е човек да се наслаждава на небесната храна, ако няма състояние. Затова Господ Исус каза, че новото вино се нуждае от нови мехове, защото ако се сипе в стари мехове, те ще се пръснат. Същото става, когато някой иска да следва Христа със своите плътски възможности. В него няма силата да следва истински Христа, нито да се радва на небесната храна и тя бързо ще му омръзне и ще пожелае храната от земята на робството. Дори състояниeто на плътския християнин може да стане още по-лошо и да каже: „Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб“ (Числа 21:5). И така, всички тези, които роптаеха, не достигнаха до обещаната земя, но измряха в пустинята, въпреки че Бог им даде и месо, дотолкова, че им излезе през носа (Числа 11:20). Затова трябва да имаме предвид, че „който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Гал. 6:8). Когато нашите приоритети са наредени от самите нас и сме си ги наредили според нашите амбиции, въпреки че ги наричаме духовни, то резултатът е тление и смърт за нашата душа. Но когато поставяме Господа на първо място в нашия живот и вече не ние, но Христос живее в нас, тогава сам Бог нарежда нашите приоритети и ние нямаме безпокойство за утрешния ден, защото сам Бог се грижи за нас. Ние поставяме нашия живот в ръцете на Бога, но ако се безпокоим твърде много, тогава ние поставяме живота си в ръцете на света. А ние знаем кой е Князът на този свят. Неговата грижа е да умаломощи душите на Божиите деца.
Нека нашият Господ да ни пази да не би по някакъв начин да презрем Неговия хляб и да изпаднем като израилтяните да започнем да си припомняме за хляба от земята на робството.
Ти хляб си на живот и Божий глас, Христе;
Твоята Истина спасява нас.
О, дай да чуя днес аз Твоя зов,
да бъда като Теб – Ти Си любов!
Гладувам аз за Теб, моля, бъди
за мен небесний хляб, о, Господи!
