Песен: Чудна благодат („Amazing Grace“)
Автор: Джон Нютън (John Newton 1725 -1807)
Мелодия: От робска песен.
История:
Няма как да се разкаже историята на тази толкова известна християнска песен, без преди това да се започне от историята на самия ѝ автор.
Джон Нютън е роден в Лондон на 24 юли 1725 г. Баща му бил капитан на търговски коръб, който често пътувал през Средиземноморието. Младият Джон започнал да плава с баща си едва на единадесетгодишна възраст и направил шест пътувания с него, преди баща му да се оттегли от мореплавателската дейност. Точно по това време Джон бил призован за военна служба на военния кораб Ейч Ем Ес Харуич (H.M.S. Harwich). Тъй като службата не му допадала, направил опит за бягство, но не след дълго бил намерен, публично бичуван и понижен в длъжност от флотски курсант на юнга (общ моряк).
В крайна сметка, по негова инициатива, след известно време бил преместен на търговски кораб, търгуващ с роби, който го отвел до бреговете на Сиера Леоне. Там той станал слуга на един търговец на роби, който брутално злоупотребявал с него. В началото на 1748 г., за негово щастие, друг капитан, който познавал баща му, съумял да го измъкне от там и да го избави от ръцете на този злодей. Ала не след дълго самият Джон станал капитан на собствен коръб за търговия с роби.
Едно пътуване към дома обаче променило всичко. Корабът на Нютън попаднал в жестока буря, някъде в северния Атлантически океан. Повече от седмица моряците се борили със стихията. Всичките платна били разкъсани и страните на кораба се разпадали. Дните и нощите се сливали в едно и моряците непрестанно ръчно изпомпвали водата от кораба в пределното си отчаяние, мъчейки се да го задържат на повърхността. На единадесетия ден, откакто попаднали в тази страшна буря, Джон, твърде изтощен да изпомпва вода, се завързал за румпела, за да се опита на направлява кораба в правилната траектория. Така от един часа след обяд до полунощ той стоял на кормилото и сякаш за пръв път от много време имал възможност за размисъл.
Джон бил възпитан в християнската вяра от майка си, която обаче починала, когато бил едва дете. До този момент той ожесточено отхвърлял всякакви подобни убеждения. Той бил изградил име за себе си сред безбожните моряци и дори те го наричали „Великият Богохулник“. Животът му бил напоен с всякаква неморалност и в този момент той чувствал, че целият му живот се разпада, досущ като корабът му. Тогава от всичкото учение в Божието Слово, което той бил приел от майка си като дете, един пасаж дошъл на помен, а именно Притчи 1:24-31:
„Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми, то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът. Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъки ви нападнат, тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не избраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха всичкото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.“
Съкрушен от тези помисли, той си припомнил как не само че цял живот отхвърлял всички тези истини, на които майка му го била учила, но и бил повлиял на много други моряци към неверие. В пълното си отчаяние той осъзнал, че за него надежда няма и той е прекрачил всяка граница. Спасението е невъзможно, си мислел той. И докато тези мрачни мисли изпълвали ума му, както водата изпълвала кораба, изведнъж съзнанието му, по необясним начин, започнало да клони към Христос. Той веднага потърсил Божие Слово на борда и намерил един Нов завет, от който жадно започнал на чете. Тогава прочел следните думи на Господ Исус, „И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!“, в Евангелието на Лука 11:13. Именно този стих му дал уверение, че все още има надежда за него. Тогава в отчаянието си той извикал към Господа и Господ го послушал. Така Господ не само избавил кораба от стихията, но и Джон през целия си живот се отнасял до този ден като деня на неговото спасение.
След този ден Джон Нютън вече не бил същият. И въпреки че той продължил с мореплавателската си дейност и търговията с роби за известно време, той започнал усилено и дисциплинирано да изучава Библията.
Скоро след това той напуснал търговията с роби и започнал работа в Ливърпул. Неукият и невъзпитан моряк започнал усърдно да изучава старогръцки и еврейски. Този, който някога проповядвал разпътство, сега започнал да проповядва Христос.
След това той изявил желание да стане служител на англиканската църква, за да може да проповядва Божието Слово. Първоначално неговата кандидатура била отхвърлена от тогавашния епископ, но след дълга и голяма настоятелност бил назначен като служител в една малка местност, наречена Олни. Църковната сграда, в която Нютън проповядвал, се препълвала до такава степен, че не след дълго било необходимо разширение на сградата. Джон пътувал и на други места из Великобритания, за да проповядва. По това време (1767 г.) се запознал с християнския поет Уилям Коупър, който наскоро се бил преместил в Олни. Коупър бил верен помощник на Джон в служението и в събранията. Тогава Джон започнал да води и допълнителни ежеседмични молитвени събрания. Всяка седмица те се стремяли да списват нова песен за молитвеното събрание. Именно по това време била написана и песента „Чудна благодат“, редом с много други, които пеем и до днес. Мелодията на песента е от неизвестен произход и макар някои да смятат, че тя е традиционно американска мелодия, други предполагат, че Нютън я е присвоил от някоя от робските песни, които робите пеели.
През 1779 г. той се преместил да служи в Лондон, като неговите проповеди имали силно влияние не само сред ниската класа, на която той бил служител, но и сред средната и висшата класа. Той говорел открито и директно за зверствата на търговията с роби, като думите му кънтяли и в британския Парламент. Тъй щото и до ден днешен той е признат като главен „виновник“ за премахването на робството във Британската империя.
Текст:
О, чудна благодат! Спаси
Нещастник като мен.
Изгубен бях сега приет,
Бях сляп, но виждам днес.
Тя почит вля към Бога в мен,
Прогони моя страх.
Аз истинския мир познах,
Щом с вяра Го приех.
Преминах много трудности
Чрез тази благодат.
И зная, че ще ме крепи
През целия ми път.
Във Словото си Бог за мен
Добро е обещал.
И до последния ми ден
Ще е мой щит и дял.
Когато дойде и смъртта,
И спре сърцето ми,
Аз ще владея небеса
Живот на вечен мир.
След хиляди години ний,
Обляни в светлина,
Там пак ще пеем: „Бог дари
Чудесна благодат.“
