I Солунци 5
Денят на Господа (5:1-11)
Въведение
Глава 5 е посветена на напълно нова тема. Гръцкият израз 'peri de' – „А за...“, с който Павел започва главата, е обичаен метод за въвеждане на нови мисли (сравни в I Кор. 2:1; 8:1; 12:1, 16:1; I Сол. 4:9,13; 5:1). Според автора на статията текстът от I Сол. 4:13-18 е за нещо съвършено различно от 5:1-11. Първият текст описва Грабването и се отнася до църквата, докато вторият описва Деня на Господа и се отнася до Израел и народите. Грабването е новозаветната „мистерия“ (I Кoр.15:51), посочено е от Господа (Йоан 14:1-3) и се разкрива подробно в I Сол. 4:13-18, а Денят на Господа се споменава 30-40 пъти в Стария завет. Времето на съда, с който Бог съди жителите на земята, завършва с хилядолетно благословение с Христа, през хилядогодишното царство.
(Друго мнение за хилядогодишното царство е, че думата хиляда означава ‘много’, например в Пс. 91:7 се казва: „хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти…“. Това, че тези, които са изкупени, ще царуват с Христа хиляда години (Откр. 20:6), означава, че всички Божии чада, от всички времена – период от много времена, са изкупени за притежание на Бога чрез вяра в изкупителното дело на Месията, който е Христос. В това число влизат и всички от старозаветните времена (Рим. 3:25), защото и те намират мир с Бога чрез вяра в идващия Месия. Оправданието е единствено чрез вяра (Рим. 3:28, 30; 5:1; Гал. 2:16). Именно оправданите Божието Слово нарича и Свят народ, царско свещенство (I Петр. 2:9, 10).
–Защо са царско свещенство?
–Защото са от царски род, които Бог придоби.
– Как?
– Чрез вяра в царския Син и Неговото изкупително дело на Голгота.
– Какво направи Божият Син?
– „Той даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие, и очисти за Себе Си люде за Свое притежание...“ (Тит 1:14).
–Кога разбираме, че сме Негово притежание?
„Когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени) (Ефес. 2:5); „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята… знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог, и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот“ (I Йоан 3:14; 5:20).
Да сме Негово притежание, означава да сме от царското свещенство, а ние разбираме това от момента на нашето новорождение. Затова се казва, че трябва да се родим отново, защото чрез това раждане ние ставаме част от Божия народ, от Неговото царско свещенство. А това означава, че ако Христос царува, то и ние царуваме с Него, защото сме Негови братя, от един дом – бел. на ред.)
(ст. 1) „А за годините и времената...“ В Деяния 1:6-8 учениците задават на Господа въпроса: „Господи, сега ли ще възстановиш на Израил царството?“. А Господ Исус им отговаря: „Не е за вас да знаете години или времена“.
(Очевидно учениците все още не са могли да разберат думите на Господ Исус, когато преди това Той им говореше за Божието царство, респективно – Небесното царство. Той им беше казал толкова ясно, че „Божието царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е!, защото, ето, Божието царство е всред вас“ (Лк. 17:20, 21). Годините и времената са дименсии от временен характер, характеризиращи тлението. Всичко, що е тленно, е временно и бързо преминаващо. Така и земните царства са произлезли от тлението и отиват в забвението. Докато Господ Исус говореше за царство, което не повяхва и което в крайна сметка е Небесно, а небесно не означава земно! Но често пъти ние, като учениците, които не разбираха, настояваме пред Господа: „Да, Господи, ти ни говориш за своето царство, но кажи ни сега кога ще се възцариш на земята?“. За подобно разбиране на Божиите неща Господ Исус им казваше: „О, несмислени и мудни по сърце…“ По-късно апостол Павел, на когото Бог откри чрез откровение тайната за Божието царство и независимо от другите апостоли, каза: „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното“. И още: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“.
Какво казва апостол Павел с тези думи? Плътта и кръвта са характерни за тлението и тлението наследява тление. Но когато се говори за Божие царство, Негова характеристика е нетлението. Затова, ако искаш да наследиш нетлението, ти трябва да се родиш от нетленното семе, което е Исус Христос: „тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието Слово…“
Така с този въпрос учениците показаха, че още не са готови да разберат истината за Божието царство. Те попитаха за земно царство, а Господ Исус по типичния за Него начин отговори за Небесното, защото Той знаеше, че ще дойде време, когато те ще разберат – бел. на ред.)
Този период се отнася до юдеите, когато Бог възобновява Неговите отношения с народа на Израел. Изглежда, че „годините и времената“ се отнасят за период, предхождащ създаването на царството, както и на самия период, през който това царство ще бъде на земята.
„…няма нужда да ви се пише…“ Апостолът им казва, че няма нужда да им пише за този период, защото преди тези събития те ще бъдат вече в небето. Тези събития, свързани с Израел, са били предмет на старозаветните пророчества; като се има предвид, че Грабването на светиите е било загадка (I Кор. 15:51), която не се разкри до времето на апостолите.
(ст. 2) (I). „Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец.“ Те знаеха, че той ще дойде неочаквано. Какво иска да каже Павел с Деня на Господа? В Стария завет този термин се използва, за да опише времето на Божия съд, на пустота и на тъмнина (Исая 2:12; 13:9-13; Йоил 2:1, 2). Беше време, когато Бог наказваше враговете на Израел (Йоил 3:14-16; Авдия 15-17; Захария 12:8, 9), но Божият съд се проявяваше и тогава, когато Бог наказваше своите хора за тяхното идолопоклонство и отстъпничество (Йоил 1:15-20; Амос 5:18; Софония 1:14-18). По принцип Господният ден говори за съд над греха, за победата и за спасението Господне (Йоил 2:31, 32), както и за благословението, което е запазено за Неговите верни хора.
В бъдеще Денят Господен ще обхване приблизително същия период като периода на „годините и времената“. Той ще започне след Грабването на светиите и ще включва:
1) Скръбта, т.е. времето на Якововата скръб (Дан. 9:27; Ер. 30:7; Мат. 24:4-28; II Сол. 2:2; Откр. 6:1-19:16);
2) Идването на Христос със Своите светии (Малахия 4:1-3; II Сол. l:7-9);
3) 1000 години царуване на Христос на земята (Йоил 3:18; Захария 14:8,9; Откр. 20:4-6);
4) Финалното унищожаване на небесата и на земята чрез огън (II Петр. 3:7,10,12).
Денят на Господа е времето, когато Господ публично ще се намеси в човешките дела. Той се характеризира с Божие възмездие.
(Както цитирахме по-горе думите на апостол Павел към Римляните 14:17 и I Кор. 15:50, „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. По всичко изглежда, че плът и кръв не могат да установят на земята царство, в което да царят Божият мир и Неговата правда. Има ли плът и кръв, има и грях, а има ли грях, има беззаконие и няма мир. Изразът „…и ще царуват с Него хиляда години“ се намира в Откровение 20:6. Без да се впускам в подробности, моето разбиране е, че тук думата хиляда означава много години, а не е конкретно обозначение на продължителността на периода – бел на ред.)
(ст. 2) (II) „Господният ден ще дойде като крадец нощем.“ Тук е началото на Деня Господен. Павел го сравнява с крадец, който работи на тъмно. Когато крадецът разбива една къща, той не обявява кога ще пристигне. Неговата цел е да открадне и да го направи безшумно, ако е възможно. Това сравнение се използва от Господ Исус в Матея 24:43, както и от Петър (II Петр. 3:16) и на двете места се отнася до Деня на Господа. Господ не идва като крадец при грабването на светиите (ст. 4), а като Жених. Резултатът от идването на крадеца са загуба и страх, докато Младоженецът се завръща с повелителен вик (глава 4) и взема Своята невеста (тези, които са Негови), за да я пренесе в неописуема светлина и радост (2:19, 20; Юда 24). Силуетът на крадеца и нощта подчертават характера на този период – тъмна нощ.
(ст. 3) „Когато казват: Мир и безопасност!, тогава внезапно ще дойде гибел… и те няма да избягат.“ Тук се повтаря заблудата на лъжепророците, които „заблудиха народа Ми, като казваха: Мир! А пък мир няма…“ (Езекил 13:10-16). Тук Павел описва условията сред земните обитатели, когато църквата вече е грабната на небето. През първата половина от 70-ата седмица на Данаил ще бъде време на сравнителен мир (Дан. 9:27). Ездачът на бял кон ще язди като победител и да завладее (Откровение 6:2) и ще бъде подписан договор, който, изглежда, ще донесе мир в Близкия изток!, но изведнъж, като крадец в нощта, идва червеният кон на войната, черният кон на глада и бледият кон, чийто ездач е свързан със Смъртта и Ада, които ще вървят след него (Откровение 6:1-8). Тази драматична промяна ще бъде внезапна и опустошителна... „като болките на непразна жена“.
„Внезапно ще дойде гибел“ не означава унищожение, а разруха, не се слага край на съществуването на един човек или край на битието, но то се привежда в състояние на разруха, с което неговото съществуване става под въпрос.
От това решение няма да има изход за невярващите: „и те не могат да избягат“.
В стихове 4-8 синовете на деня и синовете на нощта са противопоставени.
(ст. 4) Тук започва поредица от контрасти – обърнете внимание: „Но вие, братя, не сте в тъмнина…“; и тук се вижда разликата между синовете на деня, истинските вярващи (ст. 1, 2, 4, 5, 6, 8), които ще се прославят при Грабването, и синовете на нощта, които ще пострадат от Божия гняв по време на Голямата скръб – ст. 3, 7.
Забележка: „Този Ден“ няма да изненада вярващите като крадец, защото те не са в тъмнина. Този стих може да изглежда, че казва: Господният ден ще изненада вярващите, но не като крадец, но това не е така. „Този ден“ няма да ги достигне, защото, когато крадецът идва в тази нощ, обхванала света, светиите обитават във вечна светлина.
(ст. 5) „Защото вие всички сте от синове на светлината и синове на деня...“ Господ Исус е Светлината на света и Той каза: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14), вижте също Еф. 5:8; I Петр. 2:9, 10; I Йоан 1:7. Солунските вярващи са били „синове на светлината“ както по естество, така и в тяхното свидетелство. Те също са били синове от царството на светлината. Божиите чада не са част от нощта, нито от тъмнината, защото те са били изведени от това състояние от Господа (Колос.1:12, 13).
(ст. 6, 7) Ето първото увещание да бъдат духовни и тяхното поведение да бъде като на деца на светлината, т.е. „да не спим“, което е характерно за нощта. Да „спиш“, означава небрежност, мързел, безчувственост към духовните реалности на деня, т.е. типични характеристики за тези, които са мъртви поради греха, т.е. невярващите. „Нека бъдем будни и трезвени“: В очакване на Господнето идване (1:10; Тит 2:13), което изисква бдителност; и за да бъдат трезви, означава да бъдат свободни от светски или плътски влияния (Еф. 5:18) и следователно да бъдат духовно отговорни. Заспалостта и пиянството са цитирани като характеристики на нощта, т.е. духовна смърт – бездействие и подчинение на похотта на плътта. „Но това е осъждането, че хората обикнаха тъмнината повече от светлината“ (Йоан 3:19).
(ст. 8) Второто увещание, което следва в стих 7 и е в контраст с предишното, казва: „Нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да сложим за шлем надеждата за спасение“. Отново се подчертава да бъдем „трезвени“, което означава да сме с бистър ум, да не сме под упойващото влияние на греха, но да изпитваме духовете, да бъдем зависими единствено от Господа, което означава да бъдем духовно будни. Като Господен войник в духовната война (II Кор. 10:4, 5) се поставя ударение на два аспекта при водене на духовна битка:
I) Нагръдник (защитава центъра на живота) чрез вяра и любов.
II) Шлем (защита на ума и на мислите) – най-сигурният начин е надеждата за спасение.
Вяра, любов и надежда са духовните основи на благочестието. Кое е това, което ни предпазва от поквара в света чрез похотта?
Вяра или зависимост от Бога;
Любовта към Господа и един към друг;
Надеждата в Завръщането на Христос.
(ст. 9) „Защото Бог ни е определил не за гняв“. На друго място апостолът пише: „Много повече, прочее, сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него“ (Рим. 5:9). Това се отнася за Божия гняв срещу греха не само в последния Съд (Откр. 20), но също така и по време на Деня Господен, когато Той се яви от небето (ст. 3; II Сол. 1:7-9) след Грабването на светиите (I Сол.1:10; 4:13-18).
В Римляни 8:1 се посочва, че няма осъждане за вярващите в Христа, тоест няма да има за тях наказателен съд. Въпреки това Бог ни дисциплинира като Баща (Евр. 12:4-13), за да „получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“.
Това е пълно спасение:
I) Спасение от наказанието за греха (I Кор. 15:3, 4; I Петр. 2:24).
II) Спасение от властта на греха (Тит 2:13; I Петр. 1:18, 19).
III) Спасение от присъствието на греха при грабването на светиите (Рим. 8:23; Еф. 1:14).
(ст. 10) „Който умря за нас…“, което означава, че Той стана заместителна жертва и умря на наше място (I Кор. 15:3, 4; II Кор. 5:14).
„Той умря за нас“ (Той бе убит на кръста, но доброволно даде живота Си: „Никой не ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам…“, Йоан 10:18). Това, че Той даде живота си доброволно, е основен стълб на вярата.
„…така че ние, живи или починали…“ – от гръцки този израз звучи така: „било будни или спящи“, т.е. дали все още сме живи при Неговото идване, или вече сме преминали в Неговото присъствие (Йоан 11:25, 26), ние трябва да живеем заедно в Него. Съществува алтернативно тълкуване на този израз, а именно, че независимо дали сме бдителни, или не, духовни, или плътски вярващи, това няма да се отрази на нашата крайна дестинация и позицията, че ще живеем с Него. Но това обаче със сигурност ще се отрази на нашата награда.
(ст. 11) „Затова…“, поради този славен факт (ст. 9, 10). Павел казва на Божиите чада, че имат пълното основание да се радват поради надеждата за тяхното пълно спасение, за слава на Бога на небето, а не да страдат от Неговия гняв на земята.
„…насърчавайте се помежду си…“ – това означава да бъдем изпълнени с ревност в служение и готови да посрещнем Господа.
„…и назидавайте се един друг, както и правите“. Когато Господ е жив в сърцата ни, тогава и ние сме живи и ще знаем как да живеем с другите, така че да бъдем за тях насърчение и назидание, като очакваме Неговото идване. Това заключение отразява и целта на посещението на Тимотей в Солун (3:2) – „…за да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви“.
(5:12-22) Различни увещания
(ст. 12) До светиите по отношение на стареите. Ние виждаме, че практиката в Новия завет е да има група от стареи или духовни водачи в събранието. Това беше и в Солун, и в Ефес. „Павел повика стареите на събранието“ (Деян. 20:17). „…в което Светият Дух ви е поставил епископи…“ (Деян. 20:28). Вижте също I Петр. 5:1 и Фил. 1:1. В Новия завет има различни имена, презвитери, епископи, дякони, които се отнасят до различни функции или аспекти от работата на същите братя, а именно стареите. Така че Бог въздига във всяко събрание мъже, избрани от Него, да бъдат стареи и им дава дарби и способности, и желание да се натоварят с тежестта да работят със събранието Господне. Такива не са били назначени от вярващите, а от Бога, и тук Павел призовава светиите да признават тези, които се трудят между тях, т.е. да ги уважават и да им се подчиняват. Павел не ги описва като имащи началническа позиция, а като такива, които „се трудят между вас“, които ги обучават, водят ги в Господа и в Неговите пътища и ги предупреждават. Фактът, че те вършат тази работа духовно, е доказателство, че те са Божии избрани стареи. Това също е Божият план за събранията днес и този пример ние трябва да се стремим да следваме.
(ст. 13) „…и да ги почитате твърде много с любов заради делото им.“ Така Павел им казва да ги уважават и да ги признават. Стареите, избрани от Бога, са представители на Бога в Неговото стадо; тяхната работа е дело на Бога, така че те трябва да се ценят високо в любовта, тъй като качеството и стойността на тяхната духовна работа се наблюдават и оценяват. Тогава Павел добавя „живейте мирно помежду си“ (това не е инцидентно вмъкване). Основният проблем сред християните навсякъде е да живеят в мир един с друг. Всеки вярващ има достатъчно от плътта в себе си, което е способно да раздели и да провали всяко местно събрание. Само когато сме водени от Духа, можем да живеем в любов, съкрушаване, дълготърпение, благост и нежна добросърдечност, които са абсолютно необходими, за да има мир.
(ст. 14) „Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.“
Павел, изглежда, говори на духовните водачи, като ги моли да предупреждават тези, които са недисциплинирани, които смущават спокойствието на църквата с поведението си, включително и тези, „които не работят“ (II Сол. 3:6-12). „Да насърчават малодушните“, т.е. да ги насърчават да се издигнат над своите трудности и да могат да продължат напред, в пътя на Господа.
„Поддържайте слабите“, т.е. да помагат на духовно, морално и физически слабите. Бъдете търпеливи с всички. Това е да можеш да носиш товара и на другите, без да има недоволство.
(ст. 15) „Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.“ Избягвайте всяка мисъл за отмъщение. Вместо това показвайте благост и еднаква любов към вярващи и невярващи (Мат. 5:39; Рим.12:17, 21).
(ст. 16-18) Напътствия към събранието
(ст. 16) „Винаги се радвайте“.
Това е възможно, защото самият Христос е източникът на нашата радост. „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна (Йоан 15:11). Сравни и Рим. 12:12; Фил. 3:1; 4:4.
(ст.17) „Непрестанно се молете“.
Молитвата трябва да бъде постоянна необходимост на християнина. Изразът „Непрестанно се молете“ означава никога да не напускаш поста си. Редовно се моли; така ти винаги ще бъдеш свързан с Бога (вж. Неем. 2:4) и ще живееш в зависимост от Него (Лк. 18:1; Исая. 40:31).
(ст.18) „За всичко благодарете“.
Тъй като „всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога…“ (Рим. 8:28-32) и това е вярно за вярващия, тогава би трябвало да можем да благодарим, като виждаме Божията ръка във всичко (Ефес. 5:20). Благодарността е резултат от пълнотата на Духа. „Защото това е волята на Бога в Христа Исуса за вас“. Радостта в Отца, молитвата и благодарността характеризират живота на Господ Исус и той ни дава възможност да бъдем същите, когато Той е в сърцата ни.
(ст.19-22) Тези стихове се отнасят за поведението в събранието.
(ст. 19) „Духа не угасяйте“ (Йоан 14:16, 17; също Еф. 1:13, 14; Рим. 8:9, 16; Ефес. 4:30).
Да угасиш Духа, означава да задушиш Неговата работа, да ограничиш и да възпрепятстваш Неговата работа чрез непослушание на Божията воля, липса на общение, духовна гордост и т.н. Грехът гаси Духа. Традициите също гасят Духа. Правила и разпоредби, предизвикани от човешката дейност в областта на общественото богослужение, гасят Духа. Разединенията Го гасят. Някой е казал: „Студени погледи, презрителни думи, мълчание, пренебрежение са дългият път за угасяне на Духа. Същото прави и безсърдечната критика“.
(ст.20) „Пророчества не презирайте“ в смисъла на Новия завет означава да се говори и тълкува правилно Божието Слово. Това може да стане единствено чрез Светия Дух. Вдъхновените изказвания на пророците са запазени за нас в Библията. При вторичен смисъл да се пророкува, означава да се изяви вярно Божият Ум така, както е бил открит в Библията. В този смисъл изразът „Пророчества не презирайте“ например би могъл да означава: не презирай или не обезсърчавай по-малкия брат.
(ст. 21) „Всичко изпитвайте; дръжте доброто“ (сравни с Фил. 1:10; I Йоан 4:1). Ние трябва да оценяваме това, което чуваме, и да различаваме доброто и лошото, особено по отношение на различни духове – трябва да изпитваме духовете.
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух,
но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света“ (I Йоан 4:10).
Само Светият Дух прославя Господа Исуса Христа. Той ни помага да разпознаваме и да пазим това, което е добро (сравни с Фил. 4:8, 9).
(ст. 22) „Въздържайте се от всякакво зло“ (срв. 4:12), като „се държите благоприлично пред външните“. Това може да означава да внимавате за духовни грешки или измами, или всякакъв вид зло. Вярващите трябва да се въздържат от всичко, което може да бъде разбрано погрешно или изтълкувано неправилно.
(5:23-28) Молитва и наставления от Павел
(ст. 23) „А сам Бог на мира да ви освети напълно...“ Това е молитвата на Павел за тяхното пълно освещение. Източникът на благодат и сила за това е само в Бога на мира. Смисълът на думата „напълно“ е във всеки един аспект или част от живота, а не безгрешност.
Освещаването се състои от четири етапа:
ПРЕДИ НОВОРОЖДЕНИЕ: Освещението започва още преди да се новородим, когато Божието Слово е осветлило нашето сърце и ние сме разбрали нашето греховно състояние. Например в I Кор. 7:14 се говори за невярващия мъж, който се освещава от своята жена, ако тя върви в пътя на правдата, и обратното.
ОСВЕЩЕНИЕ В МОМЕНТА НА НАШЕТО ОПРАВДАНИЕ. Това освещаване говори, че тогава, когато сме новородени, ние вече сме отделени за Него. Чада, родени в Неговия дом (Деян. 26:18; I Кор. 1:2; 6:11; Евр. 10:10, 14).
ОСВЕЩЕНИЕТО Е ЕДИН НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС – това е непрекъснато пребъдване в Господа (I Сол. 4:3, 4; II Тим. 2:21; Йоан 17:17; II Кор. 3:18).
ОСВЕЩЕНИЕТО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА НИ УСЪВЪРШЕНСТВА (I Йоан 3:1-3).
Този процес, който Господ е започнал в нас, Той ще го доведе докрай (Рим. 8:30; Евр. 10:10, 12, 14).
Тогава Павел се моли да се запазят непокътнати духът, душата и тялото; обърнете внимание на реда, който представлява Божия ред. Чрез греха човек е обърнал този ред, като слага на първо място тялото и пренебрегва духа.
Човекът е същество, съставено от дух, душа и тяло.
I) Духът е тази част, която може да има общение с Бога, когато е новороден. Неспасеният човек има дух, но е мъртъв за Бога (може да бъде в контакт с окултизма).
II) Душата е личността (вечна), има нещо общо с нашите страсти, желания, амбиции и характеристики (виж Йоан 12:27).
III) Тялото естествено е част от нас и то е в контакт с материалния свят. То е като „къщата“, която нашата личност обитава (II Кор. 5:1).
Когато се молим за нашите приятели, ние трябва първо да търсим тяхното духовно благословение и след това ефектът от това благословение ще последва в душата и тялото.
Нашият дух, душа и тяло трябва да бъдат запазени, т.е. да бъдат в хармония с Божия Дух.
1) Духът трябва да бъде запазен от: Всичко, което би го осквернило (II Кор. 7:1).
Всичко, което би попречило на активното свидетелство на Светия Дух във вярващия (Рим. 8:16).
Всичко, което би попречило на истинското поклонение, което Бог иска (Йоан 4:23; Фил. 3:3).
2) Душата трябва да бъде запазена от: Злите мисли (Мат.15:18, 19; Еф. 2:3). Плътски апетити, които воюват против нея (I Петр. 2:11); раздор и кавги (Евр. 12:15).
3) Тялото трябва да бъде запазено от: Оскверняване (I Сол. 4:3-8). Да не предаваме телата си в услуга на беззаконието (Рим. 6:19).
Павел се моли те да се запазят непорочни (не безгрешни) до идването на нашия Господ Исус Христос, сочейки към Съдния престол на Христос, който идва след Грабването. Там Господ ще направи оценка на живота на вярващия, неговото служение и свидетелство и той ще получи съответната награда или ще претърпи загуба.
(ст. 24) (Виж 4:3) „Това е Божията воля – вашето освещение“. „Този, който е започнал добро дело в нас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа“ (Фил. 1:6). Който ни е призовал, е верен на Своите обещания, но от наша страна трябва да има безрезервна вяра, покорство и уповаване в Него.
(ст. 25) Павел постоянно чувства нужда от молитвите на светиите. Ние винаги трябва да се молим един за друг (I Цар.12:23).
(ст. 26) Той моли всички братя да се поздравят с обич по свят начин.
(ст. 27) Тук Павел дава сериозна заявка писмото да се прочете на глас на всички светии (светите братя), т.е. да достигне до всички християни. При това той подчертава своята власт, дадена му от Бога, както и факта, че всички светии трябва да се поучават от цялото Слово на Бога. (Не както някои така наречени църкви отричат пряк достъп на хората до цялото Слово на Бога.)
Има три ключа към благословение в християнския живот:
Молитвата един за друг; Взаимната любов; Четене и изследване на Словото.
(ст. 28) Павел завършва писмото си, както в началото: с благодатта на Господа Исуса Христа. Евангелието е благодат от началото до края.
