Списание

Житни растения (пшеница)

(Еврейски: бар, гръцки: ситос)

Библейската пшеница е била различна от тази, която се отглежда сега по целия свят с комерсиална цел. 

Може би дивата пшеница, или еднозърнестият лимец, който идва от дълбока древност, е пшеницата от библейски времена. Ще отворим една малка скоба, за да поясним предимствата на този вид пшеница като храна. Тя не се поддава на генно модифициране. От другите видове жито тя има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите В и А. С нея може да се заместят месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво. Неговите протеини съдържат 8 вида аминокиселини, включително и лизин, който рядко се среща в зърнени култури. Лизинът е есенциална аминокиселина, забавя стареенето на костите (остеопороза), спомага за добрата концентрация, оказва профилактично и възпиращо действие срещу вируси. Според последните проучвания лимецът е добра храна при диабет. Съдържащите се в него разтворими въглехидрати – полизахариди, притежават способността да укрепват имунната система.

За да се овършее пшеницата, в древността са се изисквали значителни усилия при използването на дикани, като животни също са били включвани в този процес на обработка на житото ­– казано е: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“ (Втор. 25:4).

Най-богатите фамилии в Израел са произвеждали собствено брашно, смилано в мелници, задвижвани от роби или волове (вж. Съдии 16:21). От друга страна, най-бедните е трябвало да се задоволят с хаванчета, в които ръчно да стриват по малко пшенични зърна. Такива уреди се употребяват и до днес в много домакинства. Основните зърнени култури, описани в Стария и Новия завет, са били ечемик и пшеница. Ечемикът е бил относително евтин и затова е заемал основно място в храната на бедните, докато пшеницата като по-скъпа е задоволявала всекидневните капризи на богатите.

Когато пшеницата се смели, се получава пшенично брашно, което може да бъде много фино. На еврейски това брашно се нарича солет (Soleth). Тази дума се среща 52 пъти в Стария завет. За разлика от ечемичените, пшеничните са голи семена, затова от тях се получава фино брашно. Чистото пшенично брашно заедно с дървеното масло и ливана говорят за живота на Господ Исус – един живот, който донесе слава на Бога и който се пренесе като благоуханна жертва на Господа (Левити 2:1-13). И нещо повече: животът на нашия Господ внесе нов ред в отношението на Бога към човека. Затова се казва, че „Благодатта и Истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:17). И още се казва, че „Отец е предал всяка съдба на Сина, за да почитат всички Сина, както почитат Отца“ (Йоан 5:22). От този стих се вижда, че всяка съдба сега зависи от Сина и „ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:36). За да бъде променена нашата съдба, сиреч да не бъдем под осъждение и да бъдем свободни от греха, трябва Сина да е господар в нашето сърце. Това става по пътя на покаянието и с вяра в Исуса Христа. Както пшеничното брашно е фино и без примеси, така и жертвата на Божия Агнец е чиста и без недостатък, следствие на което са Божията благодат и надеждата за вечен живот за всеки, който е приел тази жертва в сърцето си. Доказателство за това, че този живот идва с Исуса Христа, е свидетелството, което дойде от небесата, от Отца: „...глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение“ (Лука 3:21). Така и Божието благоволение е с тези, които имат Сина (Йоан 3:36).

Господ Исус беше отхвърлян и мразен от свещениците, защото им говореше като Божий Син и им свидетелстваше, че Той е Помазаника. Тяхното отношение към Исуса често объркваше народа на Израил, защото свещениците бяха тези, които трябваше да учат народа на Свещените писания, но хората откриваха в Исуса превъзходна мъдрост, а доказателствата, които извършваше, потвърждаваха, че е Помазаника. Когато възкреси Лазар, Господ Исус каза: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 11:41-42). 

Когато четем първите стихове на Псалом 109, откриваме пророчество за Господа Исуса, за Неговата любов към всеки човек и омразата, с която му отвръщат. Именно тази омраза, която се таи в сърцата на свещениците от Синедриона, които държат повече на своето предание (Тората, Кабала и т.н.), отколкото на Божието Слово. Псаломът ги разкрива като хора с нечестиви уста и коварно сърце:

„Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език;

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза и воюват против мене без причина.

За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз все съм на молитва.

И въздадоха ми зло за добро, и омраза за любовта ми“ (Пс. 109:2-5).

Именно с тези хора се съюзи и Юда Искариотски, но Господ Исус до последно му предлагаше Своето приятелство, въпреки че знаеше какво има в неговото сърце. Точно както всяко зрънце от брашното за хлебния принос се поливаше с дървено масло, така и Светият Дух присъстваше във всичко в живота на нашия Господ. Нещо повече, частта, която се вземаше за възпоменание, за да изгори на олтара, включвайки всичкия ливан, показва, че Господ Исус като човешки Син на земята бе единствената възможна жертва, която да удовлетвори Бог Отец.

В Йоан 12:24 Господ Исус оприличава Себе Си на „житното зърно“. Забележете, не казва ечемичено зърно, а „житно зърно“. Ечемикът е също от семейство Житни. Ечемиченото зърно говори за Господ Исус като за Човешки Син. То е обвито от здрава външна обвивка, под тази обвивка видът на ечемиченото зърно е подобен на пшеничното зърно. Повечето видове ечемик имат дълга брада – осил, който е част от външната обвивка.

Тази външна обвивка символизира истината, че когато Господ Исус беше на земята, „прие образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:7). Но Той също така смири Себе Си и показа съвършена кротост и послушание към Отца. Голото пшенично зърно, от друга страна, ни говори, че Господ Исус е Божий Син на земята, чрез Когото Бог откри напълно Своето намерение. А Неговото намерение бе да даде живот на всеки, който приеме Неговия възлюбен Син, Божия Помазаник, Исуса Христа, Когото Бог възкреси от мъртвите. Така Той стана първият плод на починалите (I Кор. 15:20). Господ Исус доброволно даде живота Си, за да преведе във вечен живот  всеки, който вярва в Него, и да го възкреси в тяло, подобно на Неговото. Когато Господ Исус умря на кръста, Той бе погребан и след три дни възкръсна, а в Деня на Петдесетница Светият Дух се изля на земята „на всяка твар“ (Деян. 2:17). Останките на естествения човек, когато той умре, се връщат отново в земята. Но в Деня на пришествието на нашия Господ при Божия тръба и при глас на Архангел ще възкръснат всички. Тези, които са Господни, ще възкръснат в тяло, подобно на Христовото (I Кор. 15:52-53). 

Господ Исус е нетленното семе, чрез което се възражда всяка една душа, в която е покълнало Божието Слово. „Тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века“ (I Петр. 1:23).

Важната истина тук е, че възкръсналите тела на всички, които са изкупени, ще бъдат подобни на тялото, с което възкръсна Господ Исус: „Който, чрез силата, с която покорява всичко на Себе Си, ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло“ (Фил. 3:21).

Когато едно зрънце попадне в почвата, тогава зародишът в зърното използва за храна външната обвивка, която се разгражда до необходимия състав, за да бъде лесно усвоен от него. С течение на времето, ако средата е благоприятна, този зародиш променя своята структура, развива се в растение, което има своя независима коренова система, чрез която се храни. По време на фазите на растеж старото зърно изгнива. Когато Господ Исус оприличи Себе Си на житно зърно, което трябва да бъде посадено в земята и да умре, Той знаеше, че ще се случи нещо уникално, когато даде живота си и доброволно умре на кръста, на Голгота (Йоан 10:17). Преди да умре на кръста, Той предаде духа Си в ръцете на Отца (Лука 23:43), но Неговото тяло бе положено в гроб, където преседя три дни, без смъртта да остави отпечатък върху Него, защото в Него нямаше грях и Той не извърши грях. Неговото тяло бе подготвено от Отца още в утробата, която го роди (Лука 1:17). Същото това тяло бе погребано и след три дни възкръсна „чрез славата на Отца“, за да можем и ние да ходим в нов живот (Рим. 6:4). Така Господ Исус стана за нас това нетленно семе, чрез което ние можем да се възродим за нов живот, за да бъдем с Него в славата, която Отец Му е дал (Йоан 17:24).