Песен: "Божието Провидение" ("God moves in a mysterious way")
Автор: Уилям Коупър (William Cowper 1731 - 1800)
История:
Уилям Коупър е поет, живял и творил през XVII век. Майката на Уилям умира при раждането на брат му Джон, а Уилям и Джон са единствените от общо седем деца, които оцеляват. Неговият баща е личен капелан на крал Джордж II. Коупър учи за адвокат, обаче никога не практикува професията. За известна част от живота си той живее в Олни, където е в общение и твори заедно с Джон Нютън, автора на „Чудна Благодат“ (която разгледахме в брой 2/2015 на сп. Духовно Слово). Коупър страда през целия си живот от психологични проблеми, като дори пребивава известно време в диспансер, където се лекува от депресия и невменяемост.
„Божието провидение“, или „Бог по претайни начини“, както по-често се среща на български език, е може би един от последните химни, които Коупър пише. Историята на тази песен не е доказана, но повечето източници се спират върху следните факти:
Една тъмна и мъглива вечер Уилям повикал файтон и казал на файтонджията да го откара до лондонския мост, простиращ се над река Темза. Обхванат от дълбока депресия, той бил решен да сложи край на живота си. След двучасово пътуване в мъглата файтонджията си признал, че се е загубил. Изнервен от забавянето, Уилям решил да намери лондонския мост самостоятелно, но когато слязъл от файтона, Коупър осъзнал, че се намира в непосредствена близост до своя дом. Явно файтонът е обикалял в кръг в дълбоката мъгла. В това Коупър видял Божията възпираща ръка. Изобличен от Светия Дух, той осъзнал, че изходът на неговите страдания се намира у Бога, а не в мътната река. Той възложил целия си товар на Спасителя Си и сърцето му било укрепено с голяма мощ. С дълбока благодарност и смирение той се прибрал вкъщи, седнал и написал думите на тази песен:
Текст:
Бог по претайни начини
Си върши чудеса:
върви по морските вълни,
владее бурята.
Дълбоко в мудния вървеж
на вечни векове
Той крие светлий Си кроеж,
що туря в действие.
Дерзайте, вий, страхливите!
Тез тъмни облаци
са пълни с милост; на земя
ще ронят благости.
Недейте съди Господа;
но вярвайте в покой!
Зад най-печални Си дела
с любов се смее Той.
Целта Си Бог от час на час
показва наяве:
горчи ли пъпката на вкус,
цветът є благ ще е.
Неверство сляпо всякога
с неправда Го цени;
Бог Сам тълкува тез дела,
ще всичко изясни.
