„Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка“ (Лука 21:34).
„Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа“ (Филипяни 3:20).
„Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек,
И всичко бе обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, видях и взех поука.
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,
И сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията – като въоръжен мъж“ (Притчи 24:30-34).
Като пътници за небето, където е нашият вечен град – Новият Ерусалим, нашето гражданство е на небесата, откъдето очакваме нашия Спасител – Господ Исус.
Призовани сме от Бога да отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита. С Божията помощ ще разгледаме един грях, който лесно ни оплита, и това е леността. Какво представлява леността в светлината на Божието Слово?
Това е грях, който носи в себе си бунт против Бога, Който каза на Адам да се труди и да обработва земята, като „с труд и пот на челото си ще си изкарва прехраната“. Въпреки че Бог прокле земята поради съгрешението на човека, когато се подчиняваме на Бога и се трудим, земята ни храни с благата си. Ако не се трудим, ще гладуваме.
Има леност в буквален смисъл – нежелание към труд, безделие, а има леност в духовния живот, която може да ни хвърли в пъкъла.
„Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек,
И всичко бе обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.“
Когато минаваме през полето и виждаме добре обработените градини и плодовете в тях, ние се възхищаваме от трудолюбието на стопаните, но като четем стиховете от притчи за ленивия човек, пред нас се разкрива гледка на нива, която е изоставена и необработвана, с поникнали тръни и коприва и съборена ограда.
Може би има основателни причини този стопанин да изостави нивата и лозето си – смърт, болест или заминаване в чужбина… Не, в случая става въпрос за стопанин, който е ленив и нехаен, за човек без разум.
Какъв контраст, каква пустош на фона на обработваните градини!
В книгата „Притчи“ се говори много за леността. В духовен смисъл ние, повярвалите, сме сравнени с нива – Божия нива и Негово притежание. От Божия страна са ни подсигурени всички неща за един живот на благочестие, „понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призвал към Своята слава и сила…“ (II Петр. 1:3).
Въпросът е какво е състоянието на нашата градина? Кой ще даде правилната преценка? Господ и другите, които ни гледат.
„В усърдието не бъдете лениви, а пламенни духом, като служите на Господа“ (Рим. 12:11).
„И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени“ (I Сол. 5:6).
„Да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“ (Евр. 6:12).
Да се трудим за временния живот, това ни носи материални благословения, но още повече сме задължени за духовните благословения.
Да се загрижи човек за душата си и да започне да чете Библията – Божието Слово, и да се моли, е труд, който ни носи вечни благословения.
Не трябва да забравяме, че Бог е този, който действа в нас, за да желаем това. Георг Мюлер споделя следното: „Да даваме най-доброто от ума си и от силите си, като ставаме рано. Да се трудим, братя, сестри, дните бягат, иде нощ“.
Господ Исус каза: „Ние трябва до вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи“ (Йоан 9:4).
