Списание

I Солунци 3

Пастирската грижа на апостол Павел за вярващите в Солун (3:1-13)

Въведение: След като благовества в Солун и преследването, което Павел и неговите сподвижници са претърпяли от страна на юдеите, Павел остава сам в Атина, загрижен за духовното благосъстояние на вярващите в Солун. Той не може да чака повече без да има вест от тях, затова изпраща Тимотей (3:1, 2, и 5) да ги посети, да ги насърчи и да ги утвърди във вярата, така че те да не бъдат повлияни от страданията, през които преминават и за които Павел ги е предупреждавал.

В тази важна глава научаваме повече за грижата, която има апостола като духовен пастир към младите във вяра. Ако проследим думата „вяра“ ще установим, че тя се появява в тази глава пет пъти:

(ст.2) Да ги утеши в тяхната вяра.

(ст.5) Да ги подкрепи в борбата им за вярата: да узнае за вярата им, да не би да ги е изкусил изкусителят.

(ст.6) Добри вести за вярата и любовта им – тук апостолът ги насърчава да постоянстват в тях.

(ст.7) Апостол Павел се утешава поради тяхната вяра.

(ст.10) Желанието на апостола да допълни това, което не достига на тяхната вяра.

(Ст. 1-6). Посещението на Тимотей.

(ст. 1) Тук виждаме бремето, което носи апостола за духовното благосъстояние на вярващите в Солун като техен духовен баща и пастир. Той е готов да остане сам в Атина, докато Тимотей отива в Солун. Междувременно, Павел се изправя срещу философите и идолопоклонниците на Атина с благовестието като им проповядва „Исуса и възкресението“ (Деян. 17:16-18). Въпреки, че е сам, Павел използва времето, за да разпространява благовестието!

(ст. 2) „и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител...“. Тимотей, макар и млад, е достатъчно зрял, за да бъде изпратен сам на първото си мисионерско пътуване. Павел описва Тимотей като „нашия брат и Божий служител и съработник в Христовото благовестие“ (виж още: I Кор.16:10; Фил. 2:19, 22; II Тим.1:2).

Целта на мисията му е „да ги утвърди и да ги утеши във вярата им“. Думата „вяра“ може да има три значения: лична – „спасителна вяра в Христос“ (Деян.16:30, 31); всекидневната вяра в Бога и Неговото слово; и „вярата“ (Юда 3), коята веднъж завинаги бе предадена на светиите (Рим. 4:3; Еф.2:8). Различни аспекти на тези три значения са посочени в тази глава. Тъй като вярващите в Солун са били гонени заради вярата си, те са се нуждаели от насърчение, за да продължат да стоят непоколебими, да намират утеха в своята вяра в Господа и да бъдат уверени, че са на прав път.

(ст. 3, 4) Според думите на апостол Павел, Тимотей ще ги увери, че скърбите са съпътстващи в живота на истинските вярващи (II Тим. 3:12), така че те не трябва да бъдат изненадани от това, което им се случва. По същия начин и Господ Исус предупреждава своите ученици: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“ (Йоан 16:33; I Петр. 4:12,13). Във всеки случай, Павел пише, че когато е бил с тях ги е предупредил, „че трябва да претърпим беди“. Павел и неговите съработници са страдали, и така е трябвало да пострадат и вярващите в Солун.

Уйлям Макдоналд пише: „Изпитанията формират необходимата дисциплина в живота ни“.

Изпитанията показват реалността на нашата вяра (I Петр.1:7).

Те ни правят способни да насърчим и да подкрепим другите (I Кор.1:4).

Когато преминем през изпитанията, те допълват Божията благодат в нашия характер (Рим. 5:3).

Те ни правят по-ревностни в разпространението на Благовестието 

(Деян. 4:29; 5:27-29; 8:3, 4).

Изпитанията помагат за отстраняване на нечистотиите от нашия живот: „Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато“ (Йов 23:10).

(ст. 5) Павел отново изтъква тук своето нетърпение (ст.1) и грижата, която има за тях, подчертавайки колко е важно да стоят твърдо във вярата, за да не ги подмами изкусителя и те да изберат по-лесния път на комфорта пред истинското ученичество, в което ще имат гонения и трудности. Ако те се отклонят от пътя на истинското ученичество, то Павел щеше да усети, че труда му е отишъл за нищо. Пол Ричардсън добавя: „Никога не подценявайте силата на врага, нито го надценявайте“. „По-велик е Онзи, Който е във вас, от онзи, който е в света“ (I Йоан 4:4). (Виж също: II Тим. 3:16, 17; I Петр.1:6, 7). Ако Сатана е силния, то Господ Исус е по-силния, който връзва Сатана, за да не бъде вече господар в живота на тези, които са се подчинили на Божието Слово и Исуса Христа е техен Спасител (Мат. 12:29).

(ст. 6) Душата на Павел е освежена от добрата новина, която Тимотей донася от Солун: - „добри вести за вярата и любовта им...“. Не само вяра в Христос, но любовта, която е реална в техните сърца и е доказателство за техния духовен живот. В глава 1, стих 3, Павел си припомня за тяхната вяра, любов и надежда. Но тук надеждата е пропусната. Дали противникът е имал някакъв успех сред тях като е повлиял на надеждата им в Христа Исуса? Павел скоро отговаря на този проблем в глави 4 и 5. Павел се радва да чуе, че те съхраняват добри спомени за него и всички, които са се трудили за благовестието, както и желанието им да ги видят отново. 

(Ст. 7-10) Желанието на Павел, те да бъдат духовно зрели.

(ст. 7) „тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви.“ Павел продължава да изразява радостта си от добрата новина за победата на вярата им над несгодите и опозицията. Отново виждаме какво е сърцето на истинския пастир и значението на вярата, за която апостолът говори в едно друго послание: „ А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят“ (Евр.11:6).

(ст. 8) Тяхната вяра и духовно устояване дава живот на Павел и неговите сподвижници: „понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.“ Целият живот на Павел, изглежда, е в грижата за духовното състояние на събранията, които Бог е основал чрез апостолите: „Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам“; 

„освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви“ (I Кор.15:31; II Кор.11:28). 

(ст. 9) „Защото как можем да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?“ Вече трети път Павел благодари на Бога за тях (1:2; 2:13; 3:9). Сега той благодари поради голямата радост, която има в Божието присъствие за тях, знаейки за тяхното устояване във вярата. Тази добра вест идва при него в резултат от посещението на Тимотей при тях.

(ст. 10) „Нощ и ден се молим преусърдно…“ С това, апостол Павел посочва мярката за неговия молитвен живот: постоянен във времето и с усърдие, защото голяма сила има усърдната молитва на вярващите. „А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“ (Еф. 3:20).

„…да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.“ Тук се вижда причината, за да иска апостола да ги види. Да допълни тяхната вяра означава: да заздрави, възстанови, да я сложи в порядък. Павел е бил само за кратко време в Солун, поради което някои неща от учението на апостолите не са били ясни на вярващите в Солун. Тук се има предвид тяхната  духовна зрялост: „Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас“ (II Кор. 13:11). „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Мат. 5:43-48).

(Ст. 11-13) Молитвата на Павел.

(ст.11) „А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.“

Неговата молитва е насочена еднакво към Бога Отца и към Господа Исуса Христа. Така, апостол Павел показва божествеността на Христос и единството на Божеството.

По-късно откриваме, че Павел няколко пъти отива в Македония и тези думи на молитва се отнасят за неговото желание да посети всички вярващи, както в Солун, така и в Македония (Деян. 20:1, 3; I Тим.1:3).

(ст.12) „И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас”. Вярващите в Солун вече са били похвалени за тяхната любов, тяхната работа с вяра и труд (1:3); за вярата и любовта им (3:6), и Павел се моли това да продължи да се разраства в тях, както един към друг, така и към неспасените - „към всичките“. Мярката за това е трябвало да бъде със същата любов, каквато и апостола има към тях. Тук можем да си припомним и думите на Господ Исус към учениците: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35). Любовта е най-великата характеристика на благовестието Христово и тя е най-голямото доказателство, че тези, в които се намира са Негови деца.

(ст.13) „за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.“ 

Тук виждаме причината за молитвата на апостол Павел: „Вярващият, чийто живот е пълен с Христовата любов към другите хора, ще престои непорочен и свят пред Бога; защото любовта изпълнява закона: „Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона“ (Рим.13:8; Як.2:8). 

Божията Цел за Неговите деца е тяхното освещение: „…до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии…“ (I Кор 1:2).

„А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“ (I Кор.1:30; 6:11).

„И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога“ (II Кор 7:1);

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна“ (Еф. 5:26, 27); 

„Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).