„Търсете Господа, докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо; нека остави нечестивият пътя си и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли“ (Исая 55:6–9).
Какви са Господните помисли?
Ето какво говори Господ Бог чрез пророк Еремия на пленените от Вавилон жители на Ерусалим:
„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мєсли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Ер. 29:11-14).
Такива са Господните помисли за нас грешниците, които сме поробени под силата на греха, вързани и роби на Сатана. Но, Господ Бог е промислил за нас мир, който да ни даде бъдеще и надежда.
Затова Господ Исус призовава: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава“ (Йоан 14:27).
„Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
Какви са Божиите помисли за нашето примирение с Бога?
Още, когато човекът престъпи Божията заповед в Едем и извърши беззаконие, Бог не върна времето назад за човека, за да му даде втори шанс, но вече в новите условия, в които човека попадна – на познаване доброто и злото, Бог му даде надежда като каза: „Семето на жената ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата“ (Битие 3:15). Това беше обещание за идващия Помазаник, Божия Син, Който да смаже главата на Сатана и да донесе примирение за човека с Бога.
Божието Слово посочва на човека истинския път за спасение от греха, от робското иго на Сатана, на което заплатата е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ (Рим. 6:23).
Господ Исус каза: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот“ (Йоан 6:47).
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).
Ето, това е Господната грижа и промисъл за нас грешниците, да ни даде бъдеще и надежда, които са в Неговата ръка и са скрити в Сина Му – Исуса Христа.
Каква е Божията тайна и какви са Божиите помисли свързани с нея?
Това е Божията тайна – Христос (Помазаника), в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието (Колос. 2:2, 3).
Тази тайна скрита за векове и поколения, сега е открита на Божиите светии, а именно, че всичките народи са съпричастни на Божието обещание в Христа Исуса чрез благовестието, сиреч истинския Божи народ не е някъде в палестина, а това са всички изкупени по лицето на земята чрез кръвта на Божия Син, Исуса Христа - тайната Божия „скрита за векове и поколения, а сега открита на Неговите светии...“ (Кол. 1:26; Еф. 3:3-13; Рим. 2:28-29; 9:6-8; I Петр.2:9-10).
„Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (II Петр.1:17).
Затова можем да възкликнем като Псалмопевеца: „Твоите мисли за нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе“ (Пс. 40:5).
Общение с Бога или как да разбираме правилно Божиите помисли.
Тъй като човека е дух, душа и тяло (I Сол. 5:23), то способността ни да общуваме с Бога е присъща на духа, защото Бог е Дух (Йоан 4:24). Но, преди да можем да общуваме с Бога чрез Духа, нашия дух трябва да бъде съживен. Стъпката към съживяване наричаме новорождение, защото, когато човекът съгреши в Едемската градина, той умря духовно и беше изпъден от Божието присъствие и му беше забранен достъпа до дървото на живота. И сега, когато човек се покае пред Бога за греховете си и повярва в Исуса Христа, тогава Бог сключва завет с това сърце, като му прощава греховете и го уверява, че то е родено от Бога и вече може да се храни от дървото на живота, защото животът ни е скрит в Христа:
„Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века“ (Йоан 6:51).
Затова апостол Павел изрича думите:
„И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления“ (Колос. 2:13).
Но, преди това, Божието Слово ни напомня какви са
Божиите помисли за грешника.
Умът на грешника е:
заслепен – „Но, техните умове бяха заслепени“ (II Кор. 3:14); „невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил“ (II Кор. 4:4)
суетен – „не се обхождате вече, както се обхождат и народите, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им“ (Еф. 4:17).
развратен – „понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум“ (Рим. 1:28);
„ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите“ (Еф. 2:3).
Силата на Божиите помисли
Умът на грешника е много здрава крепост на Сатана, но, тя може да се събори и превземе от Бога, защото Той е по-силния, който може да върже силния (Марк 3:27). Сатана е вързан чрез Божието Слово. Някои казват: „Нима Сатана е вързан? Вижте само как си разиграва коня по цялата земя.“ Но, нека не забравяме, че чрез едно престъпление греха влезе в света и оттогава насам, греха върши работата на Сатана и без изричното му присъствие. Това беше едно единствено престъпление, което промени съдбата на човека и което доведе до низ от греховни събития в живота на човека. Още тогава Бог изрече Своята помисъл, която ни даде надежда и добро бъдеще – идването на Месия – която върза Сатана от понататъшно развитие на неговият план – да основе свое вечно царство на земята, в което грехът да властва вечно. Това Слово на надеждата, веднъж изречено от Бога ще извърши делото си докрай и силите на мрака не ще могат да надделеят над Него. Затова, Господ Исус каза: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Мат. 24:35). Небето и земята наистина ще преминат и ще се свият като свитък (Ис. 51:6; II Петр.3:10, 12), защото са проклети (Бит. 3:17; 5:29) поради греха. А Неговото Слово са Божиите помисли за нас, да ни донесат бъдеще и надежда.
Божията помисъл за изгубения Рай, или защо тлението не може да наследи нетлението.
Не, тук няма да говорим за шумерски глинени плочици, нито ще тълкуваме какво са искали да кажат древните им летописци с епоса за Гилгамеш.
Тук ще изявим защо Божията помисъл беше да се затвори пътя към дървото на живота?
Беше ли тази Божия помисъл добра за нас?
Да, тя беше необходима и защото по този начин, Бог спря големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, да не възтържествува във вечността, защото ако човека веднъж заразен с греха беше ял от дървото на живота, щеше да живее вечно в грях (Бит. 3:22).
Затова, в Божието Слово, от началото, до края, Бог изявява Своята тайна за нашето спасение – Своя Син, Исуса Христа. Той е Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Той е Дървото на Живота, чиито листа са за изцеление на народите (Откр. 22:2). Изцеление от греха и смъртта, та всеки, който яде от това дърво да има вечен живот.
„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право от дървото на живота и да влязат през портите в града (Блажени, които изпълняват неговите заповеди, за да имат власт над дървото на живота, и да влезат през портите в града – цариградски превод)“ (Откр. 22:14), сиреч тези, които са родени от Бога имат вечен живот и те отново са поставени в общение с Бога, и имат достъп до дървото на живота. Това, което бе отнето от човека след грехопадението в Едемската градина – Божието присъствие и дървото на живота, Бог е промислил начин да ги възвърне на онези, които са възродени от нетленното семе – Исуса Христа (I Петр. 1:23). Само те имат правото да стоят до дървото на живота, защото дрехите им носят белотата на Христовата правда.
Виждаме, че Бог няма за цел да възстанови изгубения рай на земята, но Неговата помисъл за нас, е за нещо по-добро. Когато онази старовременна змия, която е дявол и Сатана се разговаряше с човека в Едемската градина, тя (Сатана) му обеща имено вечен рай на земята. Тя му обеща, че той няма да умре, но ще стане като Бога, да познава доброто и злото. Тези, които проповядват хилядогодишно царство за Господ Исус на тази грешна земя, всъщност преповтарят лъжата, която змията изрече в Едемската градина. Тлението не може да наследи нетлението. Това, което е родено в тление трябва да умре, за да дойде това, което е родено в нетление. Така казва и апостол Павел:
„И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите“ (Рим. 7:4).
Когато това тяло на Господ Исус, което се натовари с нашите грехове и беззакония умря на кръста, с него умря и силата на греха (Рим. 6:14; 8:3), който превърна човека в тление. Умря и враждата, която носеше закона (Еф. 2:15), „и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста“ (Колос. 2:14). Така, със смъртта на Господ Исус умря и плътския Израил, на комуто бяха дадени закона и постановленията, за да възкръсне истинския Израил.
„Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен“ (Йоан 3:31).
Когато Господ Исус възкръсна в ново, благословенно тяло, първия плод на починалите, с Него възкръсна и горния Израил, за да се свържем с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите. Нетленния Израил е изкупен с кръвта на завещателя, възроден от нетленното семе – Господ Исус Христос.
Със смъртта на завещателя влиза в сила и завещанието – завета по милост, чрез който ние всички, които сме оправдани чрез вяра, ставаме наследници на Бога и сънаследници с Христа (Рим. 8:17).
Сега, плътския Израил е в еднаква степен отговорен за греховете си пред Бога, както всички останали народи, защото всичките са от плът, продадени в робство на греха. Но, сега е благодатно време, сега има отворена врата за спасение на всеки, който вярва в Помазаника – Божият Син.
Всеки, който замества скъпоценната жертва на Божия Агнец с нещо друго е „мерзост, която докарва запустение“ (Мат. 24:15). Всеки, който проповядва, че за едни благодатното време е сега, а пък за тленния Израил щяло да бъде някъде в неопределено бъдеще, означава, че проповядва бесовско учение. Това е сатанизъм, защото се заличава спасителното дело на Божия Син на кръста.
Кръвта на Исуса Христа ни освобождава от проклетията на закона и ни развързва от връзките на смъртта. Това е благовестието, което дава живот на опустошената от греха душа. За това умря Господ Исус на кръста, да ни освободи от връзките на греха и на смъртта. Но, ако ти потъпкваш Божия Син и считаш за просто нещо кръвта на завета, то ти си антихрист и разнасяш мерзост, която носи смърт. Духът на антихриста има за цел да замени жертвата на Божия Агнец с друга жертва, която се принася на олтара на Сатана и която води до опустошение. Този дух замества небесната жертва, която е чиста и неопетнена, даваща живот вечен, със земна, сатанинска, водеща към смърт.
За съгрешилия човек, който стана тленен, поради грехопадението в Едемската градина, пътя към дървото на живота бе прекъснат и този път се пази от „херувимите и пламтящия меч“ (Бит. 3:24). Херувимите говорят за Божията Святост, а огнения меч напомня за Божието Слово, което е сам Христос (Йоан 1:14; Откр. 19:11-16). Никой не може да се доближи отново до дървото на живота, освен чрез Исуса Христа. „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот“ (Йоан 5:24). Затова, никой не може да достигне до дървото на живота ако не е оправдан. А оправданието става единствено чрез Божия Син, Исуса Христа, Който е Словото Божие. Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето (Евр. 4:12).
Така, Бог даде отново възможност на човека да дойде в общение с Него и да има достъп до дървото на живота. И всичко това е съсредоточено в Господа Исуса Христа. Той е Пътят, Истината и Животът. Той е и Словото, Което изяви Отца (Йоан 1:14, 18). Затова Неговото име е Верен и Истинен. Името Му беше и Божието Слово, и Цар на царете:
„След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите“ (Откр. 19:11-16).
Как Божиите помисли ще отвърнат грешника от пътя му.
На Своите деца, Бог е поверил благовестието т.е. посланието на примирението, защото у Божиите чада живее Божия Дух и затова те събарят помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяват всеки разум да се покорява на Христа (II Кор.10:5).
- Тогава, как ще достигне грешника до прозрението, че има нужда от Спасител и да извика към Господа за прощение?
- Умът и душата му трябва да се отворят за Божието Свидетелство. Господ отваря умът, за да се разберат Писанията (Лк. 24:45).
„Лидия слушаше и Господ отвори сърцето є да внимава…“ (Деян. 16:14).
Защото „кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“ (Рим. 11:34); А ние имаме ум Христов (I Кор. 2:16). Божиите деца познават своя родител и затова те имат ум Христов.
Духовния човек има духовен ум (Рим. 8:6).
О, колко велики и славни са Господните мисли. Колко велико е бъдещето и колко славна е надеждата, които ни е оставил чрез Своето Слово.
„Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете“ (Откр. 15:3).