Непослушание и Падение
„В началото Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). Всичко, което съществува е създадено от Бога. В шестия ден от сътворението, Бог сътвори човека по Своя образ (ст. 27) и Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро (ст. 31). В началото, цялото творение живеело в мир с Бога и всичко е било в хармония, и Бог е разговарял с Адам и Ева (Бит. 1:28, 29; 3:8). Адам е владеел над животинския свят (Бит. 1:26) и е обработвал и пазел Едемската градина (Бит. 2:15).
Адам е бил подложен на изпитание от Бога. И Бог му каза: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Бит. 2:16-17).
В Битие, глава 3, четем за Адамовото непослушание и за падението на човека. Сатана е бил хитър и в разговор с Ева е търсил начин да посее съмнение в нея относно Божията заповед, да не се докосват до нещо, което изглеждало добро на вид и би могло да им бъде от полза. Ева без да се допита до Адам, видяла, че дървото на познание доброто и злото е добро за храна, приятно на очите, дърво желано, даващо знание, престъпила Божията заповед и яла от него (Бит. 3:1-6). Даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Всичко това ни дава повод да разсъдим над предупреждението в I Йоан 2:15-16, да не обичаме този свят, нито каквото е на света: страстта на плътта (добро за храна), пожеланието на очите (приятно на очите) и тщеславието на живота (да бъде пожелано да даде знание). Ева бе подлъгана от Сатана и съгреши. След това и Адам, съзнателно и преднамерено избра чрез своята свободна воля да не се подчини на Бога и съгреши (I Тим. 2:14). Четем в посланието към Римляните 5:12, че „както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“. Всичко започна от това, че човекът не се довери на Бога, усъмни се в това, което Бог бе казал. Адам предпочете да се довери на Ева, а не на Бога.
Сатана продължава да всява съмнение у човека, за истинността на Божието Слово, за Божията любов и да го подлъгва да уповава на себе си, а не на Бога. Сатана търси начин да подкопае авторитета и да организира хората към непослушание на Божието Слово. Той изопачава, прибавя или отнема от Божието Слово като прави опит да убеди хората да се възбунтуват против Бога, така че всеки да прави това, което му се вижда угодно (Съд. 17:6; 21:25). Сатана продължава да се опитва да убеждава хората да не вярват в това, че „заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23) и че физическата смърт и вечното отделяне от Бога са резултат на греха. В резултат на непокорството към Бога имаме морална деградация, насилие, мошеничество и хаос, които съществуват в света - царството на Сатана.
Онези от нас, които са спасени чрез благодат, продължават да носят своята грешна природа вътре в себе си, но с тази разлика, че тя вече не гори, но тлее, подчинена на новата природа, родена от Бога. Сатана ще се опитва да подкопае нашата вяра и да ни предлага стоки от неговия греховен пазар, защото той като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. За тази цел той ще прави предложения, отправени към нашата тлееща греховна природа: задоволяване на физическите желания (похотта на плътта); придобиване на материално имущество (пожеланието на очите); и постигане на успех и слава (тщеславието на живота). В такъв момент, от съществено значение е, да сме водени и наставлявани от обитаващия в нас Свети Дух:
„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии“ (I Кор. 6:19).
Послушeн до смърт
Наказанието дойде неизбежно след Адамовото непослушание, както Бог бе открил това на Адам, когато му каза какво ще последва ако престъпи Неговата воля и той умря, когато стана на 930 години (Бит. 5:5). Бог е свят (Лев. 19:2), и всеки грях трябва да бъде наказан. Ние всички сме съгрешили против Бога (Рим. 3:23; Пс. 51:4), но „Бог е любов“ (I Йоан 4:8) и Неговата любов е толкова голяма, че „даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Господ Исус смири Себе Си „като прие образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:7). Той „стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (ст. 8): Той беше винаги послушен на Бога, Неговия Отец. Той отиде на кръста, Неговата скъпоценна кръв бе пролята и Бог стовари Своето наказание върху Него за греховете на целия свят (I Йоан 2:2). Той съвършено изпълни изискванията на закона и плати цената за нашето изкупление. Сега, чрез Божията благодат и чрез съвършеното послушание и заместителната жертва на Господ Исус, грешника може да бъде спасен като се покае и уповае на Него.
Като резултат от Адамовото непослушание греха влезе в света и така „чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозина“, но ние четем за Господ Исус, че „чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни“ (Рим. 5:19). Понеже Адам не послуша Бога, то всичките човеци са осъдени на смърт, но Христос Исус дойде на света да спаси грешните (I Тим. 1:15; Лк. 19:10). В това се изявява Божията любов, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас (Рим. 5:8). Сега спасените могат да се радват, да благодарят и да славят Бога, знаейки че „заплатата на греха е смърт, но Божия дар е вечен живот чрез Исуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 6:23).
Господ Исус Христос стана човек, Той прие плът подобна на греховната плът, но в Него нямаше грях. Той никога не е преставал да бъде Бог. Неговото име беше „Бог с нас“ (Мат. 1:23). Той беше реален човек, но не просто човек, защото Неговата човешка природа беше свята. Адам бе създаден от пръст от земята, но Господ бе Бог, „Който се яви в плът“ (I Тим. 3:16). „Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето“ (I Кор. 15:47). Господ Исус винаги вършеше това, което бе угодно на Своя Отец (Йоан 8:29). Послушанието Му към Отца бе пълно и съвършено: Той прослави Отца и завърши делото, което Неговия Отец Му даде да свърши (Йоан 17:4).
Послушанието на вярващия
За онези от нас, които вярват, Господ Исус ни е изкупил от проклетията на закона като стана проклет за нас (Гал. 3:13). Той бе направен да бъде грях за нас, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога (II Кор. 5:21). Ние сме „ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (II Кор. 5:17), поради което трябва да се виждат значителни промени в начина ни на живот и в това как прекарваме времето си. За нас е казано: „да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани“ (Ефес. 4:1). Това е Божията воля – грешника, който е спасен по благодат да расте в тази благодат и в познание на Господ Исус Христос и все повече и повече да се оприличава на Него (Рим. 8:29), и да върши добри дела, които Бог отнапред е наредил да ходим (Еф. 2:10).
Да живеем в послушание на Божията воля, да се уповаваме на Него, да Му бъдем верни и угодни, защото вярващите трябва да бъдат отделени от този свят за Бога (II Кор. 6:17; Пс. 1:1-2). За да познаваме Бога и да вървим в пътя на Неговата воля, трябва да четем Божието Слово и да размишляваме, и да се молим Бог да ни води в познанието на Истината чрез Святия Си Дух. Когато търсим общение с Бога по този начин, ние ще се научим да се уповаваме напълно на Него и да не се съобразяваме с този свят, и постоянно да се „преобразяваме чрез обновяването на ума си, за да познаем от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ (Рим. 12:2). В този свят, в който живеем не е възможно да се избегне контакта със злото. Така и Господ Исус в Своята молитва се моли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия“ (Йоан 17:15). Но като Божии деца, Бог ни е отделил от този свят чрез Своята благодат и затова се уповаваме на Него, ожидайки чрез послушание на Неговото Слово да растем от благодат в благодат и да не допускаме компромис със злото. За всичко това, апостол Павел ни съветва и насърчава да търсим добрата среда като казва:
„Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. Затова – „Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (II Кор. 6:14-18).
Святия Дух е Този, Който отделя Божиите чада от света. Отделянето от света не означава социална изолация чрез монашество. Тези, които са родени от Бога имат ново духовно състояние, нова ценностна система и нови приоритети в живота, с което се различават от този свят. Те са в света, но са вън от него, така както и псалмопевеца казва:
„Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми“ (Пс. 23:5).
Техния поглед е отправен далеч извън пределите на тлението, защото е казано за тях:
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. …Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. …Всички тия умряха във вяра (всички описани в Посл. към Евр., глава 11), тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят отечество; и ако наистина са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното“ (Евр. 11:8-16).
Тази безопасност в която са поставени Божиите деца, в един свят, който е духовна пустиня, е описана и в книгата Откровение 12, където образа на жената е символичен и представлява тази, която ражда чада за Божието царство, чрез нетленното семе, което е Господ Исус – „тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово“. Именно в това се вижда Божията сила, която ни пази от княза на този свят, че в неговото царство Бог ни обгражда с невидима за неприятеля стена. Дори Господ Бог е направил за нас нещо повече от това – Той е приготвил чудна трапеза за нас, а трапезата говори за общението, което имаме в Исуса Христа:
„Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“ (Йоан 6:51).
В Него имаме и вечна сигурност:
„Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:28-30).
Божиите чада са отделени от света и са водени от Святия Дух. Те притежават духовна проницателност и са чувствителни към греха. Ако съгрешим, нашият грях застава между нас и Бога и тогава губим радостта от общението с Господа и губим Божия мир в нашите сърца (Фил. 4:7). Но, ако „изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“ (I Йоан 1:9). Колкото повече устояваме за Господа като пребъдваме в Него, толкова повече растем духовно и Бог ни прави участници на Своята воля. Ние трябва редовно и често да се събираме с други верни на Господа вярващи, като един другиму се насърчаваме в Божието Слово. Така, както четем за вярващите, в ранните години: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“ (Деян. 2:42), в резултат на което Бог ги благославяше:
„И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха“ (Деян. 2:46-47).
Като вярващи, ние трябва да се стремим да гледаме само на Христа, и само тогава ще можем да Го следваме неотклонно, и да се доближаваме все повече и повече до Него като Го прославяме с живота си. Резултата от това - да се уповаваме и да се смиряваме пред Него е: - мир и радост в Господа. Господ Исус каза на своите ученици: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17).
Вярата е упование и пълно доверие. Когато тя е свързана със смирение пред Бога, резултата е чиста съвест и радост в Неговото спасение. Колко красиво е изразено това в песента:
„Дай ми, Боже вяра жива, дух най-кротък, дух смирен,
съвест чиста, незлоблива, мир небесен, съвършен.
Нек’сърце ми бисер бъде, и кристал – душа ми;
Тя лъчи да пръска всъде, Любовта Ти кат’ ломи.“