Песен: "Аз се реших да следвам Господа"
Автор: Саду Сундар Синг
Музика: По индийската мелодия „Асам“
История:
През средата на XIX век е имало голямо съживление в Уелс, вследствие на което много мисионери тръгват от цяла Великобритания и Германия, към източните страни. Една група от уелски мисионери отива в северната част на Индия, която тогава е обитавана от много различни, войнствено-настроени племена от главорези. Из тези племена мъжеството било измервано с броя човешки глави, висящи на стените във всеки дом, и едно момче не ставало мъж ако не отреже главата на някой друг мъж.
Трудно било да се благовества сред такива диваци, но един от тези мисионери бил възнаграден да види плода от труда си, когато Благовестието проникнало в дома на видно семейство в едно от племената. В резултат на Божията намеса, целия им дом - мъжът, жената и двете им деца, се спасили.
Когато вожда на племето разбрал, че има отстъпници в племето му, той свикал племенен съвет и изправил въпросното семейство пред тях. На този съвет станало ясно, че мъжът и домът му били повярвали в Исуса, за когото слушали. Разгневен, вожда заповядал на мъжът да се отрече от тази вяра, която била в противоречие с вярванията и разбиранията на племето, или в противен случай ще стане свидетел на екзекуцията на децата си. Тогава мъжът засвидетелствал с думите: „Аз реших да следвам Исуса, няма връщане назад“, с увереност, която не предполагала компромис. След тези думи, разгневения вожд на племето заповядал на стрелците да убият децата му. Те на часа изпълнили заповедта. И мъжът видял двете си деца да падат убити. Вождът му дал възможност да пощади живота на жена си, и да се отвърне от тази си изповед. Със същата непоколебимост той отговорил: „И никой да не е с мен, аз пак ще Го следвам. Няма връщане назад“. След тези думи, стрели пронизали смъртоносно и жена му. Вожда решил да му даде последен шанс за живот при условие, че се отрече. „Свътът е зад мене, само кръста е пред мене. Няма връщане назад!“, били следващите и последните му думи. Още не бил довършил изречението си докрай, когато съплеменниците му забили стрелите си и в неговото тяло.
Плодът на тези четири мъченика и на уелските мисионери, никак не проключил с това обаче. След тази ужасна екзекуция, самият вожд бил дълбоко съкрушен от този непоколебим дух и от непонятната за него решимост, с която тези негови съплеменници посрещнали смърта. Няма точна информация, но се знае че във времето след екзекуцията вожда и голяма част от племето се покаяли от греховете си и повярвали в Господ Исус. Те също намерили уелските мисионери и ги помолили да им разкажат още за Исуса.
Очевидци на екзекуцията разказват за тези негови последни думи, които известният индийски евангелист Саду Сундар Синг, компилирал в песен. Мелодията е традиционно индийска от този край, където всичко това се случило и тя била наименувана според местноста - „Асам“.
Добре е да се подчертае, че в тази песен и според последните слова на този мъченик, не става въпрос за някакво емоционално решение, което той взема в този кризисен момент. Новороденият дивак просто провъзгласява невъзможността на истинският Христов последовател да се отрече от това, което е приел от Господа, като знае, че животът му е скрит с Христа в Бога (Кол.3:3). Такава увереност е напълно непонятна за този свят, който дори би я квалифицирал като глупост или ненужна саможертва. Такава увереност имат всички истински Божии чада, а мнозина от тях са засвидетелствали за нея и с живота си. Господния мир не може да се опише с думи, не подлежи на литературен анализ, не се изпитва физически или дори чувствено, но се изпитва само духовно от душата, която е запечатана със Святия Божий Дух.
Текст:
1. Аз се реших да следвам Господа /3
Никога назад /2
2. Мнозина тръгват, но пак се връщат /3
Но аз ще следвам Господа. /2
3. Света лежи зад мен, кръста стои пред мен /3
Никога назад /2
4. И сам да съм дори, пак ще Го следвам аз /3
никога назад /2
5. Исус ще дойде и ще ме вземе /3
Със Него вечно на небе. /2
