„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Фил. 4:6).
„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва“ (I Петр. 4:7).
„Винаги се радвайте.
Непрестанно се молете.
За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.
Духа не угасвайте.
Пророчества не презирайте.
Всичко изпитвайте; дръжте доброто.
Въздържайте се от всякакво зло.
...Братя, молете се за нас“ (I Сол. 5:16-22).
Молитвата е благодатно Божие средство за общуване с Бога, „защото, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят“ (Евр. 11:6).
Молитвата присъства в благовестието и за него е казано, че е сила Божия за спасение на всеки, който вярва.
Молитвата е сила. Всички ние сме съгрешили пред Бога. Съвестта ни изобличава, законът ни преследва. Тъй като в закона няма милост, а нашето грешно естество е неспособно да изпълни Божиите изисквания, ние сме в безизходица. Тогава ние се обръщаме към Бога за милост и Бог ни приема и ни прощава единствено на основата на жертвената смърт на Господ Исус.
Молитвата трябва да бъде искрена и сърдечна. Така например в Лука 18 Господ Исус каза една притча: „Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“
Молитвата още е осъзнаване на греха и изповядването му пред Бога. Една такава молитва в резултат на покаяние води до Божия сила, която ни освобождава от връзките на греха. Пример за това е блудният син. Той дойде на себе си. „Ще стана да ида при баща си и ще му река – Тате, съгреших против небето и пред тебе“ (Лука 15).
Молитвата трябва да бъде изказана с думи. Бог каза на Израил: „Израилю, върни се при Господа твоя Бог, защото си паднал чрез беззаконието си. Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси от устните си“ (Осия 14:1, 2).
Господ Исус каза на учениците: „Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (Йоан 16: 23, 24). Бог е обещал: „А на Давидовия дом и на Ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление“. Давидовият дом и ерусалимските жители са Божият народ. Това са всички, които са умити в кръвта на Исуса Христа. Затова апостолът провъзгласява: „А Негов Дом сме ние...“ (Евр. 3:6).
Като обобщение:
Какво е молитвата?
Осъзнавайки вината си пред Бога и опасността, която ни грози, се обръщаме към Бога за милост.
„Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им“ (Пс. 107:6, 13).
Каква трябва да бъде молитвата?
Постоянна. Господ Исус каза на учениците една притча как трябва винаги да се молят и да не отслабват (Лк. 18:1).
Молитвата трябва да бъде и винаги усърдна. „...Епафрас, който е от вас и който всякога усърдно се моли за вас да стоите съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божията воля“ (Кол. 4:12).
Молитвата трябва да бъде и сърдечна, изречена с вяра, подготвена от Светия Дух Божий. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“ (Рим. 8:26).
За да бъдат чути молитвите ни от Бога, трябва да бъдат принесени в името на Господа Исуса Христа.
„Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име“ (Йоан 16:23).
„И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина“ (Йоан 14:13).
„Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7).
Първата молитва на грешника е тогава, когато осъзнава греха си – тогава той се обръща към Бога за милост и прошка. Когато Бог ни прости, Божият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии чада. Сърцето и душата ни се изпълват с радост и благодарност към Бога.
„Сложил си в сърцето ми радост по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното“ (Пс. 4:7).
Като хора повярвали, ако съгрешим и поискаме помощ от Бога, Той има благоволение към нас да ни въздигне и да ни избави от силата на греха. „Йосафат извика и Господ му помогна, защото Бог им повлия да се отвърнат от него“ (II Лет. 18:31).
Човеци на молитвата
• Авраам се застъпи пред Бога за Лот.
• Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугите му; така че те отново раждаха деца… (Битие 20:17).
• Елиазер се молеше на Бога за избор на съпруга за Исак.
• Исак се молеше на Господа за жена си, защото беше бездетна.
• Моисей принасяше усърдни молитви пред Бога за народа на Израил и Бог направи Моисей да познае пътищата Му (Пс. 103:7).
• Данаил се молеше на Бога три пъти на ден.
• Анна се молеше усърдно на Бога, като в мъката си изливаше душата си пред Него (I Цар. 1:15).
В Новия завет Господ Исус е най-добрият пример за човек, който се моли. „И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята“ (Лука 22:44).
В тези последни дни е важно да бъдем по-усърдни в молитвите си като Епафрас, за когото апостол Павел казва: „...който винаги усърдно се моли за вас, за да стоите съвършени и напълно уверени във всичко, което е Божията воля“ (Колос. 4:12).
„А колкото до мен, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас, но ще ви уча на добрия и правия път“ (I Цар. 12:23).
„А краят на всичко е наближил и тъй живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва“ (I Петр. 4:7).
