Христос се явява на своите ученици в Галилея.
Тази глава разказва за чудото, свързано с второто ловене на риба (ст. 6-11), което е изпълнено с духовно поучение.
„Той отива преди вас в Галилея, там ще Го видите...“ (Матея 28:7).
„А единадесетте ученици отидоха в Галилея на бърдото, където Исус им определи“ (Матея 28:16).
Те са били на път до мястото, което Исус им определи, за да Го видят.
Те чакат при езерото, а там са били Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Заведеевите синове и други двама от учениците Му.
В стих 3 Симон Петър Му казва: „Отивам да ловя риба. Казаха му: Ще дойдем и ние с теб. Излязоха и се качиха на ладията и през онази нощ не уловиха нищо.“
Колко тъжно прозвучава това, че през онази нощ не са уловили нищо! Предполага се, че желанието на Петър да отиде да лови риба и съгласието на другите ученици да отидат с него не са били по Божията воля и че те са отишли там, без първо да се помолят. Колко пъти и ние се отправяме нанякъде, без да сме уверени дали това е по Божията воля! И през онази нощ те не уловиха нищо. Колко много усилия, хвърлени напразно.
Много по-голяма загуба ще понесем в духовната сфера, ако Божието благословение не почива върху нас, особено когато става въпрос за улов на души.
На сутринта Исус ги чака на брега и тогава Господ пита учениците Си дали имат нещо за ядене, но те, разочаровани, Му казват, че нямат.
„А Той им каза: хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите.“ Колко много изобличение, поука и насърчение има в думите на Господ Исус. „Защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5).
„Отдясно на ладията...“, както за учениците, така и за всички новородени християни това напомняне е много важно. Ние сме силни в Господа единствено чрез Исуса Христа, Който седна
отдясно на престола на Величието в небесата (Евр. 8:1; 1:3);
отдясно на Силата (Мат. 26:64; Марк. 14:62);
отдясно на Бога (Марк. 16:19; Деян. 7:55, 56; Колос. 3:1; Евр. 10:12; I Петр. 3:22).
„Пред Твоето присъствие има пълнота от радост. Отдясно на Теб всякога веселие“ (Пс. 16:11).
„За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (I Кор. 8:6).
Божият избор и наградата, която очаква Божиите изкупени, се определя като място в Божието присъствие там, където е Христос:
„...и ще постави овците от дясната Си страна, а козите от лявата...“ (Мат. 25:33, 34).
Но поучението на Господ Исус към учениците продължава – „...и ще намерите“. Каква сигурност има в думите на нашия Господ!
Така нашият Господ и Спасител ни казва да не се безпокоим за тленния свят, който ни заобикаля, а първо да търсим небесното царство, и то без да се съмняваме, и всичко останало ще ни се прибави (Лк. 12:26-31). Това е живот на пребъдване и познаване от опит на нашия Господ, като полагаме старание и прибавяме към „вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов“ (II Петр. 1:5-7).
Как учениците познали Господ Исус (ст. 7, 8)
Йоан пръв познал Господа и казал: „Господ е“. Той споделил това откровение и с другите братя.
„И за това се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна“ (Фил. 1:9).
Онези, които познават Христос, трябва да запознаят и други с Него. Това е желанието на всеки, който пребъдва в Господа. Да пребъдваш, означава да имаш лични срещи с Господа. Това става, когато Господ говори на сърцето ти, когато четеш Неговото Слово и си в молитва пред Него. Тогава Той ти говори, Той те завежда на „тучни пасбища“ (Пс. 1:3; 23:2). След всяка такава среща с Господа ти си тръгваш обогатен и бързаш да споделиш с другите братя това, с което Господ те е зарадвал.
Когато Йоан позна Господа, той каза на Петър, знаейки, че той ще се зарадва да види Исуса.
А Симон Петър, като чу, че това е Господ, навлече си връхната дреха, като по този начин показа почитта си към Него.
Останалите ученици били прилежни и искрени, гребейки и влачейки мрежата с рибите, за да стигнат до Исуса на брега. Тук откриваме по колко разнообразни начини Бог разпределя Своите дарове. Някои, подобно на Петър и Йоан, превъзхождат останалите с повече дарби, други са просто обикновени ученици, които вършат своите задължения и са Му верни. Едни са в Господнето събрание като очи, други – като ръце, но всички заедно изграждат тялото Христово.
Господнята грижа за нас (ст. 9)
И като излязоха на сушата, видяха жарава и на нея сложени риба и хляб. Какво чудо!
Исус им каза: „Елате да закусите“. Каква любов!
Господ Исус се беше погрижил за тях още преди да уловят рибата. И това, което те уловиха, пак беше дар от Господа. Господ Исус беше приготвил трапеза за всички тях и на трапезата имаше храна. Това е духовен израз на общението, което имат Божиите чада с Господа. Това общение е на трапезата, която сам Господ е приготвил за нас. Но на трапезата има и от това, което ние сме уловили, и то пак благодарение на Божията милост към нас. „Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.“ Така Божиите чада, когато се събират заедно в Господнето име, се събират около Господа и всеки може да постави на тази духовна трапеза от благословението, което Господ му е дал. А благословението е това, с което ние можем да послужим на другите и така заедно да растем в единство и в любов. Трапезата, която Господ е приготвил, е Господнето събрание. Там трябва да присъства Христос. В това събрание ние трябва да идваме с Неговата благодат, която да обогатява духовната трапеза, от която всички ще се ползват. И когато си тръгнем от нея, ще бъдем нахранени и обогатени още повече, и радостни за това, че сам Господ е бил между нас и сам Той се е хранел на една трапеза с нас (Откр. 3:20).
А това беше третият път, когато Исус се яви на учениците, след като възкръсна от мъртвите (ст. 14).
„Ще слушам какво ще говори Господ Бог, защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си…“ (Пс. 85:8).