1. Кога е написано?
Писмото е написано от апостол Павел, вероятно по време на първото му пребиваване в затвора в Рим (виж 3:1; 4:1), около 60-61 сл.Хр., описано още в Деяния на апостолите 28:30, 31. Това послание той може би пише след писмото си до колосяните и подобно на него (Кол. 4:7-9) то е било занесено в Ефес от Тихик (6:21, 22).
2. За кого пише Павел?
В 1:1 четем: „За светиите, които са в Ефес, и верните в Христа Исуса“.
Мнозина смятат, че това писмо e циркулярно и е написано, за да се чете от местните християнски събрания, най-известното от които е било в Ефес. Забележете, че няма лични поздравления, въпреки че Павел се е трудил дълго в Ефес. Така че със сигурност писмото е адресирано до вярващите в Ефес, отделени от света и посветили живота си на Бога; но то вероятно достига и други съседни райони в Азия.
3. Защо е написано посланието?
Това писмо е кулминацията в писанията на апостол Павел и разкрива причината за цялостната му дейност – „да осветлява всички в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко“ (3:1-13). Това е кратък обзор за всичко, което Бог прави чрез делото на спасението, което Той е промислил още от предвечни времена, за да изкупи народ за свое притежание, ревностен за добри дела. В настоящото писмо апостол Павел ясно изразява, че позицията на юдеи и на езичници в Господнето събрание е равнопоставена и това е Божията цел в историята.
4. Каква е темата на посланието
Доминиращата тема е превъзходната Божия благодат за човечеството, която се намира в Христос. Павел не се впуска да описва и да коригира грешки в събранието (както прави в писмата си до коринтяните, галатяните и колосяните), но за да разкрие истини, които не са написани в евангелията или в другите писма, той говори например, че Бог ни е „открил тайната на Своята воля“ (1:9). „Тайната“ тук не означава нещо странно или трудно за разбиране; той говори за „свята тайна“, която е била скрита преди това и сега Бог я разкрива на апостолите (виж 3:3-9). Тази истина е, че Бог ще „събере в едно всички неща в Христа“ (1:10). Това е последната фаза от управлението на човека Исус Христос, когато ще унищожи всяко началство и всяка власт и сила, преди да предаде царството на Бога и Отца, за да бъде Бог всичко във всички (1 Кор. 15:25-28).
Към това се включва и друго откровение, а именно, че вярващите – юдеи и езичници (значението на думата езичник е за човек, който не е включен в дадена социална група по даден признак. В началото тя се е използвала за хора, които не са римски граждани. – бел. на ред.), съставляват едно цяло и са сънаследници на Христос – така те всички са съпричастни на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието (3:6) (виж също 1:12,13; 2:14,15; 3:5; 5:23, 27).
Христос е „глава на Господнето събрание, Спасител на тялото“ (5:23) и Той ще представи на Себе Си славно събрание – хора, събрани от Бога, за да прогласяват Божията слава.
Схематично изложение на посланието
Позицията на вярващия и благословението в Христос (гл. 1-3)
1. Поздрави 1:1, 2
2. Духовно благословение в Христос 1:3-14
a) избрани от Отца (3-6)
б) изкупени от Сина (7-12)
с) запечатани от Духа (13,14).
3. Благодарността на Павел и неговата молитва за вярващите (1:15-23)
4. Чудната Божия благодат (2:1-10)
a) животът преди новорождението
б) Божията намеса (2:4-7)
с) вяра и дела (2:8-10).
5. Единството между езичници и юдеи в Господнето събрание (2:11-22)
6. Тайната Христос (3:1-6)
7. Апостолството на Павел (3:7-13)
8. Молитва за укрепване на вярата (3:14-21)
Практическият живот на вярващия – неговият път и борба (гл. 4-6)
1. Части на едно тяло (4:1-16)
2. Характеристики на новия живот в Христа (4:17-5:20)
3. Християнското ежедневие (5:21-6:9)
4. Божието Всеоръжие (6:10-20)
5. Заключение
Посланието се състои от две основни части:
Позицията на вярващия и благословението в Христа – глави 1-3.
Тази част е доктринална, описваща Божиите цели за вярващите и Божията благодат, определена за тях. Характерни са думите „благодат“ (9 пъти) и „в Христос“ (11 пъти).
Практическият живот на вярващия: Неговият път и борба – глави 4-6.
Тук апостолът увещава вярващите да ходят по начин, достоен за тяхното небесно звание, използвайки всички налични ресурси в Христа. Характерни думи са „да вървим“ (шест пъти) и „в Господа“ (5 пъти).
Позицията на вярващия и благословението в Христа
1. Поздрави (1:1, 2)
(ст.1) Павел се представя и подчертава Божествения авторитет на своето в Христа призвание и следователно на посланието, като казва: „апостол на Исус Христос по волята на Бога“ – това означава, че той е изпратен от Исус Христос в съответствие с волята на Бога, а не от хората (Гал. 1:1). Неговата отговорност пред Бога е да проповядва Евангелието между народите и да учи на истината за Църквата (Гал. 1:15, 16; Еф. 3:8, 9).
„… до светиите и верните в Христос Исус“ (ст. 1).
В II Солунци 1:10 „светците“ се отъждествяват с „вярващите“, т.е. с „тези, които вярват“, и така се разбира в целия Нов завет. Коренът на думата „светец“ означава ‘осветен’ или ‘отделен от греха’ и ‘посветен на Бога’ и описва позицията на истинския вярващ – „в Христос“, както и характера, който той трябва да има. Затова апостолът казва на друго място: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?“. А ние имаме ум Христов“ (II Кор. 2:16).
„Верен в Христос“ тук означава – ‘тези, които вярват в Христос’, и в резултат на това те трябва да бъдат надеждни хора, на които може да се разчита.
Това, че апостолът се обръща към тези, които са в „в Ефес“ и „в Христос Исус“, показва двете сфери на влияние, в които се намират вярващите. Вярващите са „в света“, но най-важното е, че те са „в Христос“. Господ Исус каза на учениците: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (виж Йоан 16:33; „в света ... скръб“, „в Meне ... мир“. Да бъдеш „светия“ в място като Ефес, е доказателство за силата на Евангелието и за вярата в Христос. Изразът „в Христос“ е типичен за апостол Павел и се среща единадесет пъти в това писмо.
(ст. 2) Обобщава красивото богатство на духовното благословение в Христос.
„Благодат и мир на вас от Бога…“ (ст. 2). Ние можем да видим корените на този поздрав, с който Аарон трябваше да благославя израиляните (Числа 6:24-26). Божията благодат ни е донесла спасение (Тит 2:11) и мир с Бога (Римляни 5:1) и Бог желае ние да се радваме на Неговия мир, който да ръководи нашите сърца (Фил. 4:6, 7). „Благодат“ (Charis) е типично гръцка дума, а shalom – „мир“, е еврейска форма на поздрав, така че по този начин апостолът иска да каже, че благодатта, която идва чрез Исуса Христа, е както за юдеи, така и за всички останали народи. Павел подчертава божествеността на Христос, на Когото принадлежи почит, равна на тази на Отец:
„…за да почитат всички Сина, както почитат Отца“ (Йоан 5:23).
„…от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа“ (ст. 2). Така, великия Бог е наш Отец и Той показва Своята благодат на изгубените грешници чрез Господа Исуса Христа, а ние трябва да използваме дадената ни възможност.
2. Духовно благословение в Христос 1:3-14
ст. 3-5 – „според благоволението на Своята воля“
ст. 6, 7 – „според богатството на Неговата благодат“
ст. 8, 9 – „според Неговото благоволение“
ст. 10, 11 – „в съответствие с Неговите цели“.
а) Избрани от Отца (ст. 3-6)
(ст. 3) Апостолът благославя Бога, Който в Христа Исуса ни е благословил с всяко духовно благословение. Ние не можем да добавим нищо към тази Негова промисъл, но когато Той ни благославя, Той ни обсипва с всички дарове на Своята благодат. Апостол Павел описва благословенията като вече дадени – „Който ни благослови“, и ги посочва като чудни и уникални. Те са духовни, небесни и неограничени: „с всяко духовно благословение“, и те всичките се намират „в Христа“. Като контраст на това Бог благославя Израел със земни благословения, докато за вярващия тези благословения са духовни, невидими, нетленни и в небесни места – в Христа. Тези благословения бяха предвидени в Божиите обещания към Авраам (Битие 12:3; 22:18). Всички тези духовни благословения съществуват благодарение на завършеното дело на Кръста и се получават, когато сме родени отново чрез покаяние и вяра. Бог ни приема в Христос (ст. 6) и това е нашата позиция в Христа, описана в глави 1-3.
(ст. 4) Първото духовно благословение е изборът: Бог Отец ни е избрал в Христа преди основаването на света. Това показва Неговият суверенитет – „избрани по предузнанието на Бога Отца“ (I Петр. 1:2). Това е Божият върховен избор да се спасят тези, които са погинали поради греха, но са се покаяли и са приели Исуса Христа в сърцата си.
Хората са обречени, защото по природа и на практика те са грешници, а заплатата за греха е смърт. Божията благодат е спасителна за всички хора, но условието, чрез което се достига до нея, е покаяние и вяра в Исуса Христа.
Когато Павел описва избраните, той говори за тях като за „съдовете на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава“ (Рим. 9:23). Но когато се обръща към непокорните на Божията покана за спасение, той просто казва: „съдовете на гнева Си, приготвени за погубване“ (Рим. 9:22). Забележете, че Бог подготвя съдовете, които са предмет на милоста Му, да отидат в слава, но Той не подготвя тези, които са за погубване, защото те постигат това за себе си с помощта на собственото си неверие. Писанията учат също, че човек е отговорен дали ще приеме, или ще отхвърли Божията спасителна покана (Йоан 3:16, 36; 5:24; Рим. 10:9). В Йоан 6:37 виждаме Божествения баланс: „всичко, което Ми дава Отец...“ – това илюстрира Божествения суверенитет, а „онзи, който идва при мен...“, показва човешката реакция.
Целта на Божия избор е ясна – „за да бъдем святи и без недостатък пред Него“ (Кол. 1:22,3; Юда 24). Когато Той дойде и ни отведе у дома, ще бъдем като Него (1 Йоан 3:2), но ние имаме дадена ни от Бога възможност да се подготвим за това, като живеем благочестив живот чрез Неговата благодат.
(ст. 5) Следващото благословение е, че тези, които ще бъдат спасени, да бъдат осиновени, сиреч Божиите деца са родени в Неговия дом и това е предопределено от Бога. В Писанията четем, че „Неговата любов ни е предопределила“. Като новородени от Божия Дух ние влизаме в Божието семейство и сме деца на Бога (Йоан 1:12, 13; 3:7, 16). Неговата воля е да ни приеме като синове (Гал. 4:4-7), т.е. ние поемаме всички привилегии и отговорности на зрели синове, членове на неговото духовно семейство. Всичко това става чрез спасителното дело на Исуса Христа и това е Неговото суверенно решение да го направи и да го доведе докрай.
(ст. 6) В този стих апостол Павел възхвалява славната Божия благодат, която идва чрез Господа Исуса, за Когото сам Бог свидетелства: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17; 17:5). Още Йоан казва, че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:17).
б) Изкупени от Сина (ст. 7-12)
(ст. 7) Следващото духовно благословение е, че има изкупление чрез кръвта на Христос. Кръвта на Христа ни освобождава от вината на греха, като Христос „сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“ (I Петр. 2:24) и ни избави от властта на греха (Тит 2:14; I Петр. 1:18,19). В резултат на изкупителното дело на Господ Исус е прощението на греховете за всички, които са се покаяли, тъй като въз основа на пролятата Христова кръв Бог може да ни прости и да ни приеме (I Йоан 2:12). Изразът „да прости“ – Aphiemi (на гръцки), означава ‘да отпрати далеч’. Такъв беше образът на изкупителната жертва в старозаветно време, когато свещеникът пуска козела далеч в пустинята, а на него беше положил беззаконието на целия Израил (Лев.16:22 и Пс.103:12). Това означава да освободи или да прости дълговете и греховете. Прощението на греховете означава, първо, опрощаване на наказанието поради беззаконието, което си извършил, и от друга страна, то включва пълното отстраняване на причината за престъпление (W.E. Vine). Така че прошката Му е неограничена според богатството на Неговата благодат (Мат. 18:22; Ефес. 4:32).
(ст. 8) Бог не само е промислил начин за изкупление и прощение на греховете чрез изобилието на Неговата благодат, но нещо повече – Той желае ние да сме просветени в светлината на Неговата мъдрост, да имаме Христовия ум и благоразумие, за да ни разкрие Своите планове и цели за бъдещето.
(ст. 9) А най-вече като ни открие тайната на волята Си за Христа и за църквата. Това не означава, че тя е загадъчна, но е свещена тайна, скрита преди, но сега открита на светиите. Това е според Неговото благоволение и то се намира в Христос. Апостол Павел свидетелства това за себе си: „…че по откровение ми стана известна тайната…“ (3:3-5).
(ст. 10) Тук става въпрос за изпълнението на това, което е залегнало в Божието намерение. Много пъти Господ Исус казва на народа: „Времето Ми още не е дошло“. Или – „времената се изпълниха, покайте се и повярвайте в благовестието“. И когато времето се изпълни за спасение на всеки, който вярва, ще дойде време, когато Господ Исус ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват (Евр. 9:28).
(ст. 11) „В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля.“
Като част от тази велика Божия програма, вярващите от всичките народи ще споделят това голямо наследство, което е тялото Христово (ст. 11, 12) и което се отнася до вярващите юдеи – „ние“ (ст.13), и до вярващите езичници – „вие“ (ст.14), а за юдеи и езичници – „нашето наследство“. Наследството е „в Него“, т.е. „в Христос“, не заради национална привилегия, а като изпълнение на Божия вечен план и цел за всички изкупени в Христос.
(ст. 12) „тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надявахме на Христа“.
Павел говори за себе си и за другите юдеи, които първи са се уповавали на Христа, т.е. в началото на проповядването на Евангелието.
С това той показва, че Божията благодат е спасителна за всеки човек, без оглед на национални черти. Добрата вест за спасение за първи път е проповядвана на юдеите. Повечето от тях обаче отхвърлят Господ Исус като Месия, но един малък остатък, сред които е и Павел, се спасяват, като приемат с вяра, че Исус Христос е Господ и Спасител.
Когато апостол Павел говори в Рим. 11:26, че „целият Израил ще се спаси“, той има предвид тези, които ще се отзоват с вяра на призива: „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“, т.е. тези, които „ще погледнат на Него, Когото прободоха“ (Зах.12:10).
Очевадно е, че под израза „целият Израил ще се спаси“ апостолът има предвид истинския Израил, който е в Божия промисъл от предвечни времена, и това е Светият Божий народ, изкупен чрез скъпоценната кръв на Христа.
в) запечатани със Светия Дух (ст. 13, 14)
(ст. 13) „…в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух…“
Тук апостол Павел подчертава, че Божието благословение е чрез вяра в Христос и то е за всеки народ и език. Езичниците са чули евангелието на спасението, когато се е проповядвало СЛОВОТО НА ИСТИНАТА, и са отговорили на него с вяра. В момента, когато са повярвали, те са запечатани със Светия Дух, Който, според обещанието на Господа, ще живее във всеки истински вярващ (Йоан 7:39; 14:16-17; 16:7) (1 Кор.12:13). Ние сме били кръстени от (или в) Светия Дух и по такъв начин сме станали част от тялото на Христос. Исторически това е станало на Петдесятница, а става факт от живота ни в момента на нашето новорождение. Това също така означава, че всеки, който се е родил отгоре, получава Светия Дух като знак, че той принадлежи на Бога: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии“ (I Кор. 6:19, 20).
Изливането на Светия Дух е обещано от Отца (Йоил 2:28; Деяния 1:4).
(ст. 14) „който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, да бъдете за похвала на Неговата слава“.
Апостол Павел пише за „нашето наследство“, подчертавайки, че всички родени от Бога са в единен съюз, свързани чрез Светия Дух, и това е истинската църква, която никога не е била разделена. Пребиваването на Светия Дух във всеки вярващ е Божията гаранция за вярващия, че той ще получи обещаното наследство в Христа; и че Бог ще го опази до този момент, когато Господ Исус дойде да вземе Своята Църква със Себе Си в небето. Тук Светият Дух ни дава да предвкусим някои от небесните благословения на Божието царство, които имаме в Христа:
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили“ (I Петрово 2:9).
В края на времената, при Христовото Пришествие, Неговата Църква ще бъде избавена от присъствието на греха и изкуплението ще бъде пълно. Светиите ще бъдат променени или възкресени и всички, които са Христови, ще бъдат грабнати, за да срещнат Господ Исус във въздуха. (Рим. 8:23; Ефес. 4:30; I Сол.4:13-18).
Божият план ще достигне целта си и Той ще получи всяка похвала и цялата слава. „За похвала на Неговата слава“ е тема, която се среща три пъти в тази глава (ст. 6, 12, 14).
