Error
  • JUser: :_load: Unable to load user with ID: 43

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Растения в Библията: Ливан

[По материали на Том Ратклиф]

(Boswellia sacra, познато още като Gum Olibanum)

Еврейски: 'Lebonah'

Гръцки: 'Libanos'

Ливанът е вечнозелено храстовидно дърво с много разклонения, което цъфти с бели цветове с пет венчелистчета. Дървото отделя ароматна смола чрез своите листа, клони и кора. Ако се отрежат главните клони на ливана, оттам започва да се стича бяла смола, която бързо променя цвета си в розов под въздействието на въздуха.

На иврит името за ливан идва от бялата като мляко смола и от белезникавия дим, който се издига при изгарянето на такава дървесина. Ароматът, който се разнася от горенето на ливан, е признат за най-деликатен и изтънчен. Когато Аарон е поставял фино смлян сладък тамян върху горещите въглени в кадилницата и я занасял в пресвятото място в скинията, бял облак е изпълвал мястото. Този бял облак говорел за Господната слава, изявена от Неговия служител чрез прощение на греховете, и то единствено чрез жертвата, която олицетворява Господ Исус. Така и ние, ако сме ново създание в Христа (II Кор. 5:17), когато пребъдваме, т.е. сме в Неговата пълнота, сам Господ ще дойде в славата си сред нас: 

„Аарон да приведе телето на приноса за грях, което е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си, като заколи принесеното за грях теле, което е за него.

След това да вземе кадилница, пълна с разгорени въглища от жертвеника, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен тамян, счукан дребно, и да го внесе вътре зад завесата; и да сложи тамяна на огъня пред Господа, за да покрие димът от тамяна умилостивилището, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре“ (Лев. 16:12).

Когато се събираме в Господнето име, ние трябва да сме в това състояние на пребъдване и да носим в сърцата си Господната слава, която е в Исуса Христа, т.е. да имаме Христа в сърцата си и тогава сам Господ ще бъде сред нас и Неговата слава ще изпълни Господния дом. 

„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията“ (Изх. 40:34).

А Господният дом не е сградата, това са тези, които са Негови и които Го призовават с искрени сърца, независимо от мястото. Това означава Неговата благодат да бъде изявена в събранието като единодушие и единомислие, а Божието Слово да бъде за насърчение на вярващите и да има силата да изобличава и да наставлява към спасение тези, които още не са се покаяли пред Бога.

 

Естественото отделяне на смолата говори за Божественото ухание, което оставя след Себе си нашият благословен Господ. Петър Му каза: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).

Думите на вечен живот, това е благовестието, което Бог е поверил на всеки, който е роден отново (II Кор. 5:19), и затова „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот“ (II Кор. 2:16).

Когато хората чуваха Неговото говорене, „се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му“ (Лк. 4:22). Значението на Неговите думи бе ясно, без сянка от съмнение или несигурност. Господ Исус знаеше какво има в сърцето на всеки един и винаги му изявяваше неговия проблем с греха. Към фарисеите и садукеите Той се обръщаше с думите: „Змии! Рожби ехиднени! Как ще избегнете от осъждението в пъкъла?“ (Мат. 23:33), а Йоан Кръстител призоваваше същата тази секта да „принасят плодове, достойни за покаяние“ (Мат. 3:8). На всички Господ Исус казваше: „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието“ (Марк 1:15). Всеки, който се е вслушал в Неговите думи и се е покаял, знае „Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи!

Да! По-сладки от мед в устата ми“ (Пс. 119:103).

Когато служителите от синедриона отидоха да хванат Исуса, те не можаха да го направят. Главните свещеници и фарисеите ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“, а те отговориха: „Никой не е говорил така, както Този човек“ (Йоан 7:44-47). Думите на Господ Исус бяха като на Един, който има власт. Те бяха ясни, непресторени и имаха силата да изобличат греха в човека.

Ливанът е бил съществена част от хлебния принос, като жертва чрез огън, благоуханна Господу (Левит 2). Този принос говори за живота на Господ Исус; Той е небесният хляб, от който, ако яде някой, ще живее до века! „Аз Съм хлябът на живота“, каза Господ Исус. „Да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“ (Йоан 6:48, 51). 

В хлебния принос няма проливане на кръв, защото не говори за греха и смъртта. Приносите, които имаха отношение към греха, бяха кръвни, защото „по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение“ (Евр. 9:22). 

Господ Исус дойде в плът, подобна на греховната, но в Него нямаше грях, т.е. Той беше напълно човек, но изпълнен безгранично с Божия Дух. Сам Отец свидетелства за Него: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение“ (Марк 1:11).  

И така, маслото говори за Светия Дух – с него се полива целият принос, докато уханието на ливана символизира Божествената природа, която се излъчва от личността на Господ Исус. Важно е да отбележим – свещениците, въпреки че се хранели с част от приносите, никога не включвали в тях ливана. Свещеникът принасял целия ливан на олтара като жертва за спомен чрез огън. Посланието за нас е, че няма нищо в природата на човека след грехопадението, което да бъде като благоухание пред Бога. 

Както е писано:

„Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

Всички се отклониха, заедно се развратиха;  няма кой да прави добро, няма нито един“ 

(Рим. 3:10-12).

 

„Защото всички станахме като човек нечист

и цялата ни правда е като омърсена дреха;

ние всички вехнем като лист

и нашите беззакония ни завличат като вятър“ (Ис. 64:6).

 

Тази жертва за спомен е била за Бога, като целият ливан и неговото ухание са били за вечно свидетелство пред Него за Този, Който слезе на земята като човек и извърши умилостивение за нас. Делото на Господ Исус е като благоуханен аромат за Бога, който ще трае вечно.

В Левити 24:5-9 е дадено детайлно описание на присъствените хлябове. Дванайсет хляба е трябвало да бъдат подредени на два реда, по шест във всеки ред, на трапеза от чисто злато пред Господа. И на всеки ред е трябвало да се сложи чист ливан; и това е било върху хляба за спомен в принос на Господа чрез огън. Нашето служение за Бога е възможно единствено чрез сила от Светия Божи Дух и то винаги ще носи уханието на Христовото дело в нашите сърца.

 

Read 3145 times Last modified on Thursday, 16 April 2020 22:08