Песен: "Дръж ме все при кръста свой" ("Jesus keep me near the cross")
Автор: Фани Кросби (Fanny Crosby 1820 – 1915)
Музика: Уилям Хауард Дуейн (William Howard Doane 1832 – 1915)
Текст:
1. Дръж ме все при кръста Свой;
извор е за мене;
там намирам, Спасе мой,
чудно изцеленье.
Припев:
С кръста Твой, Спасе мой,
ще се хваля с вяра,
догде славния покой
в Тебе аз намеря.
2. В кръста моята душа
придоби спасенье,
там зорницата звезда
свети окол’ мене.
3. Божий Агнец, бъди с мен.
При тоз кръст пази ме!
Там да съм от ден на ден.
О, ръководи ме!
4. Близо там ще чакам аз,
докато реката
минал, видя моя Спас
в’ вечната Му Слава.
История:
„Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила“ (II Коринтяни 12:9).
Историята, с която ще се запознаем в този брой, не е свързана толкова със самата песен, колкото с нейната авторка. Фани Кросби, която ослепява малко след раждането си поради лекарска немарливост, не само е написала „Дръж ме все при кръста Свой“, но и още над 8000 християнски химни и духовни песни! Често музиката за тези нейни произведения е композирана от други композитори, но в някои случаи тя самата е създавала мелодията. Голяма част от нейните творби са преведени на множество езици и са сред най-любимите песни на много вярващи. Приживе тя използва над 200 псевдонима, тъй като много от издателите на различни сборници с християнски песни не са искали да включват толкова много песни от един и същи автор, но да не публикуват нейните сърдечни творби, било невъзможно.
Леля Фани, както приятелите и познатите є я наричали, имала безспорен талант, който бил разпознат от хората още в детството є. Някои от нейните най-ранни стихотворения дори били изпращани и публикувани без нейното знание. През живота си тя списва освен всичко друго и много стихотворения, патриотични и политически песни и кантати, но след като повярвала, тя насочила своята дарба за прослава на Бога.
По повод своята слепота тя изповядвала многократно, че е благодарна за тази Божия промисъл, тъй като в противен случаи красивите и интересни неща около нея биха я расейвали от мисията є да пише песни за слава на Бога. А към края на живота є, в отговор на въпроса на небезизвестния проповедник Д. Л. Мууди: „Ако имаше едно желание, какво би било то?“, тя отговаря: „Да остана сляпа до края на живота си“. Стъписан от отговора є, Мууди я пита каква е причината за това желание, а тя отговаря, че по този начин първото нещо, което ще види, е лицето на нейния Господ Исус в небесната слава, Когото тя ще познае, както една нейна песен гласи: „по следите от гвоздеите в ръцете“. Въпреки слепотата много от нейните творби носят мотива за духовното зрение, като в оригиналния текст на „Блажена увереност“ тя пише как „гледа и чака, с поглед нагоре“. Това се вижда явно и в последния стих на песента, за която иде реч в тази статия: „Близо там ще чакам аз, докато реката минал, видя моя Спас във вечната Му Слава“.
Самата Кросби казва: „Никога не се хващам да пиша песен, без преди това да съм поискала добрият Господ да бъде мое вдъхновение“. Тя композирала всичките си химни наум и едва след това ги записвала с помощта на писар. Понякога работела върху над дванадесет химна наведнъж, преди да ги продиктува на преписвач, а веднъж дори имала цели четиридесет готови творби в главата!
Фани била много дейна и в работата си сред имигрантите и нуждаещите се хора, които по онова време, в манхатанските гета, където тя живее през почти целия си живот, не са малко. Тя била деен активист в тези, така наречени, ‘спасителни мисии’, които целели да помогнат на бедстващите.
Да се напише дори част от нейното свидетелство и живот в няколко реда, е невъзможно, но много от песните є предават най-точно биографията є, като разкриват дълбокото є духовно състояние.
Днес, вече сто години откакто леля Фани е ‘преминала смъртната река’, песните є повече отвсякога служат за мост и обединение между вярващите от много евангелски деноминации, които ги използват в събранията си за прослава на Бога. И накрая, ще завършим с едни от последните слова на големия български архитект и строител Кольо Фичето: „Помежду си не градете толкоз дувари, дето ще ви делят, ами повече мостове, дето ще ви събират“.
