Първо послание към Солунци е история на млади във вярата християни, които имат добро свидетелство в един нечестив свят. Апостол Павел посвещава голяма част от посланието си на тях, като ги поздравява за вярното свидетелство и ги насърчава да растат в него.
Животът на тези християни е бил много тежък и въпреки че все още не са били съвършени, те са горели за Господа! И като четем за тяхното свидетелство, ние трябва да си зададем въпроса: Как изглежда нашето християнско свидетелство?
Има поне пет аспекта в свидетелството на Солунците, които ще разгледаме:
Първа глава: Те бяха Верни
В стихове 7–8 на глава 1 четем, че те са били „пример“. Думата тук означава ‘модел за подражание’ от другите християни. Ако сте били християни по онова време и сте искали да служите вярно на Бога, нямало е да сбъркате, ако последвате техния пример. Какво свидетелство са имали само!
Стих 8 на глава 1 ни казва, че те са разпространили благовестието на много голямо разстояние без брошури, имейли, интернет или други съвременни комуникационни средства. Обстоятелствата около тях са ги карали да пътуват с километри. Но те са имали един много силен инструмент в помощ срещу премеждията им, свързани с благовестието, и това е „Господнето Слово“. Така че „Господнето Слово бе проповядвано“ с дръзновение и мнозина са били спасени. Понякога ние не можем да отидем по-далеч от собствената си улица с благовестието. Нека се насърчим да разпространяваме Господнето слово сред невярващите и да го провъзгласяваме с пълно дръзновение.
Втора глава: Те бяха Съвестни
В 13 стих на глава 2 откриваме, че тяхното свидетелство е било ефективно, защото Божието Слово е работело в тях самите. За тях Божието Слово не е било само теория, а жизнена среда, и това е дало резултат в едно съвестно свидетелство. Ако не четем и не изучаваме Библията, и не се трудим в Словото, нашето свидетелство няма да бъде толкова ефективно, колкото би могло да бъде. А редовното четене на Божието Слово с молитва и размишляването върху Него ще направят и нашето свидетелство живо.
Трета глава: Те бяха Постоянни
В 8 стих на глава 3 четем, че Апостол Павел е бил насърчен от тяхното устояване за Господа. И обърнете внимание, че те не са стояли на едно място, нито са вървели назад! Те са живели с вяра и са показвали голямата си любов към хората. Да обичаш ближния, е белег на истинските християни и едно огромно свидетелство (Йоан 13:35). Така и съветът към тях е да „преизобилстват в любов“ (3:12) и да докажат, че те ще продължат с вярното си свидетелство. Това е помогнало да привлекат и други към тях и да открият Христа.
Четвърта глава: Те бяха Свети
В началото на глава 4 Апостолът пише за служението в Господа чрез ходенето в святост пред Бога. Той ги насърчава да имат чист живот. Светостта и чистотата са характерни белези за тези, които са отделени за Бога, и контрастът със света е, че те не тичат след развратните страсти на този свят. В този свят, и особено във века, в който живеем, има много начини, по които да развалим общението си с Господа и да унищожим свидетелството си. А стих 7 на глава 4 ни учи, че Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.
Четвърта и Пета глава: Те бяха Насърчени
Както четем в 1 Сол. 2:14, Солунците са били подложени на големи гонения, като някои от тях са станали и мъченици. Те са се нуждаели от насърчение и то идвало по два начина. Първо, Апостол Павел им напомня, че Господ ще бъде с тях в техния живот и във вярното им свидетелство (1 Сол. 5:23). Второ, те винаги са можели да се надяват, че един ден ще са с Господа Исуса Христа в пълна слава за цяла вечност. И с тези две неща, винаги ободряващи умовете им, те намирали насърчение да продължат напред. Хубаво е и ние да си припомняме, че независимо колко тежък стане животът ни, нашият Господ винаги може да ни запази. „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евр. 13:5). Хубаво е да пазим тази невероятна надежда, че един ден ще бъдем грабнати от този умиращ свят на греха и ще бъдем завинаги с Господа Исуса. Друга подобна надежда няма на този свят!
И като заключение, можем да кажем, че от това невероятно послание можем да бъдем винаги насърчени да живеем живот на вярно свидетелство пред хората и пред Бога. Така че нека не ни спира нищо пред тази възможност!
