ВЪВЕДЕНИЕ
В това свое послание Йоан пише на онези, които вярват в Господ Исус Христос, за да укрепи тяхната сигурност, че те притежават вечен живот, както и да опише основанията за това уверение: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син]“ (I Йоан 5:13).
Петър, Яков и Йоан очевидно са били „стълбове“ на вярата в събранието в Ерусалим (виж Деяния 15 и Галатяни 2:9), но около 67 г. сл.Хр. Петър и Йоан са били убити като мъченици за вярата си, както и Павел, и Йоан остава сам.
В това време събранието в Ефес е разбунено от лъжливи учители, които разпространяват учението, което по-късно става известно като гностицизъм (от гръцката дума „гнозис“, която означава ‘знание’). Тези лъжливи учители са се отцепили от събранието и се опитват да съблазнят вярващите (1 Йоан 2:18, 26). Те са имали погрешни схващания за „материя“ и „дух“, като са проповядвали, че те имат по-висше знание, над обикновените християни (1 Йоан 2: 20, 27; II Йоан 9), които те презирали и към които таяли омраза (1 Йоан 4: 20) Те отричали, че:
Исус е Христос (2:22),
е предвечният Син на Бога (1 Йоан 1:1, 4:15, 5:5,10),
е дошъл в плът (1 Йоан 4: 2; II Йоан 7),
е дошъл, за да осигури спасение за всеки човек (1 Йоан 4:9,14).
Общоприето е да се смята в някои консервативни среди, че в това време апостол Йоан е отишъл в Ефес, който се превърнал в център на неговото духовно служение за около двадесет и пет години. Най-вероятно той е написал Четвъртото Евангелие в периода 80–95 г. сл.Хр., а това свое послание той включва като придружително, наставническо писмо, за да насърчи читателите си във вярата и да ги настави в светлината на Евангелието с оглед на обстоятелствата, свързани с тях. В своето послание той категорично опровергава тези лъжливи учения, които застрашават истинното свидетелство на християнската църква по онова време.
Затова Йоан в това свое послание набляга на следните истини:
– Божествеността и истинската човешка природа на Христос,
– Божията правда и Неговата любов.
Той също така дава насоки на истинските Божии чада, чиято силна вяра в Христа трябва да се покаже чрез праведен живот, пълен с Божествена любов към другите.
Схематично изложение
I. 1 Йоан 1:1 – 4 Пролог – Словото на живота
Истинското общение – Източник и опит
II. 1:5 – 2:2 „Бог е светлина“. Условия за общение
III. 2:3–17 Характеристики на Божиите деца
1. 2:3–6 Подчинението
2. 2:7–11 Любов един към друг
3. 2:12–14 Духовно израстване
2:15–17 Единична непредубеденост – любовта на Отца е изключителна
IV. 2:18–28 Истинното и фалшивото Помазание
V. 2:29 – 3:24 Допълнителни характеристики на децата на Бога
1. 2:29 – 3:10 Праведен живот
2. 3:11–24 Любов
VI. 4:1–6 Духът на истината и духът на заблудата
VII. 4:7–21 Допълнителни характеристики на Божиите деца
1. 4:7–13 Обичайте се един друг
2. 4:14–16 Доклад на очевидец
3. 4:17–21 Неговата любов е съвършена в нас
VIII. 5:1–5 Победата на вярата. Доказателства за новото раждане
IX. 5:6–12 Свидетели на Божествеността на Христос
X. 5:13–21 Заключителни думи на насърчение и увещание
I. I Йоан 1:1–4. Словото на живота
Истинско общение – неговият източник и опитността
Стихове 1 и 2 учат за вечността и истинската човешка природа на Божия Син.
Стих 1. Господ Исус Христос, Който е от началото Бог (Битие 1: 1), описан като вечното Слово Божие в Йоан 1:1, тук е описан като Словото на живота. Това ни показва, че когато Той, Който е животът, е приет от разкаялия се грешник като Спасител и Господ, тогава Той дава Божия живот в душата на този човек.
Първо, Той е описан като вечен: „Това, което беше отначало“, а след това Неговата истинска човешка природа е подчертана от взаимното свидетелство на Йоан и другите ученици: „това, което чухме“ (Йоан 5:24; 7:46 ), „това, което видяхме с очите си“ (по време на три години), „това, което изгледахме“ [същото като „видяхме“ в Йоан 1:14, което означава „Ние гледахме с внимателно съзерцание“ (W. E. Vine)]; „това, което ръцете ни попипаха“ (вж. Лука 24:39 и Йоан 20:20, 27, които подчертават Неговата истинска човешка природа). „Това, което чухме“ – „Който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот“ (Йоан 5:24). „Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек]“ (Йоан 7:46); „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лук. 24:39). „Той им показа ръцете и ребрата Си ... тогава зарадваха се учениците, когато видяха Господа“ (Йоан 20:20 и 27).
Стих 2 описва Божествеността на Словото на живота, „вечният живот, който беше у Отца“ [сравни: „Словото беше у Бога“ (Йоан 1:1)]. Йоан свидетелства, че „се яви нам“, първо, като „пребиваваше между нас“, но също така и отвътре в нашите сърца (Йоан 1:14,18). „Животът се яви“ –Божият живот се яви в Христа и ни се разкри. „В Него бе животът“ (Йоан 1:4). Изразът – „Яви се нам“, се отнася за тези, които са Го приели чрез вяра и са били родени отново (Йоан 1:12,13). Той живее в техните сърца и те в Него, което означава пребъдване в общение (Йоан 6: 54–57). Виждаме дълбоката благодарност на Йоан за Божията любов, открита нам в Господа Исуса Христа, като той описва това в своето Евангелие по следния начин: „ученика, когото обичаше Исус“ (Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7, 20).
Стих 3. Това, което те са видели и чули, е общението, което са имали с Господа Исуса Христа, и те го известяват на другите. Защо? За да „имате и вие общение с нас“. С други думи, те са преживели Христос в живота си; Той ги е въвел в едно уникално общение с Отца и със Себе Си и те копнеят да споделят това с другите. Това изявление отново подчертава Божественото и човешкото в Господа Исуса Христа: Неговият Син, Исус е човешкото Му име, а „Христос“ означава „Един, който е изпратен или помазан от Бога“. Изразът – „Това, което видяхме“, можем да сравним с думите на апостол Павел в 2 Кор. 4:6: „Понеже Бог … е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исуса Христа“. „Ние сме го видели и чули“. Така и апостол Павел възкликва: „Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него (както е истината в Исуса)“ (Еф. 4:17–21).
Копнежът, който учениците изпитват, да споделят този духовен живот, който те лично познават от опит, е, за да могат и другите да имат „Общение с нас“. Това говори за уникалното общение, в което Йоан и другите ученици се радват духовно с Отца и Сина. (Така и всички, които са родени отново (отгоре), се радват на свидетелството, което имат в сърцата си, и те не могат да задържат тази радост и това откровение, което имат в сърцата си, а бързат да го разкажат на другите Божии деца – бел. ред.)
Стих 4. „И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост“. Ето причината за свидетелството на Йоан: „за да бъде радостта ви пълна“ [сравни с: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:11)]. Тази радост светът не може нито да даде, нито да отнеме. Това е радостта в Господа, която идва чрез общение с Него. „Не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила“ (Неемия 8:10). Такива са и думите на Господ Исус към учениците: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:11).
Но за да бъде изпълнено това в нашия духовен живот, трябва да знаем какво ни е заръчал нашият Господ в предишните няколко стиха: „пребъдвайте в Мене, и Аз във вас...който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо…“.
Така Йоан, който е получил този духовен живот, напълно покорен на своя Господ, радвайки се на общение с Отца и Сина, насърчава читателите си да направят същото – да се примирят с Бога чрез Господа Исуса Христа.
