При всички случаи обаче нищо на този свят не се случва в резултат на стихийни и необмислени от някого действия. Най-малкото най-заинтересованият от този – на пръв поглед – хаос, който цари в света, е Сатана. За този, който е изхвърлен от Божието присъствие, е казано: „горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откр. 12:12). Сатана няма къде другаде да изгражда своето царство освен на земята. И той го изгражда паралелно с изграждането на Божието Царство, което „царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). Да си припомним, че същият този Сатана предлагаше на Божия Син – Исуса Христа, всички царства на земята и голяма власт! Но това изкушение не подейства при Господа Исуса. Логично е да се предположи, че след като това изкушение не подейства при Господа Исуса, защо Сатана да не го предложи на някой друг, който с готовност би продал душата си на него? Забележете, че както в Словото се говори за Божии чада (деца на Бога), така също се говори и за чада на Сатана. Сам Господ Исус се обръща към определена група от хора и им казва: „Вие сте от баща дявола…“ (Йоан 8:44), „ Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли?“ (Мат. 12:34). Виждаме, че и тук нещата вървят паралелно: на тези, които са родени по Дух – Божиите чада, Сатана противодейства със своите чада – тези, които са родени от него. И това ще продължава дотогава, докато Бог не сложи край на целия този злощастен театър, в който човекът е главно действащо лице. „Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза – Гласът на деня Господен“ (Зах. 1:14).
Но дотогава ние ще сме свидетели на множество събития, които се появяват с тревожна бързина и честота в историята на нашия свят, в различни сфери от нашето обкръжение – географска, климатична, финансова, социална и морална. Трусове на различни нива. Може би мнозина се запитват: „Какво следва?“, като се опасяват, че светът е безпомощен да се самоуправлява и върви към самоунищожение, и няма никой, който, изглежда, да има силата да спре пропадането на човечеството по низходящата спирала. С всеки изминал ден човекът добавя своята квота от мрак към предходния ден и надеждата все повече и повече избледнява.
Какво се случва с всички предсказания и псевдонаучни теории, че ние, хората, вървим по възходящ път, условията на живот се подобряват и човекът се е устремил неумолимо към своята Утопия? Науката ни освободи, тя ни дава всички отговори и спокойно можем да отхвърлим тежките изисквания да се подчиняваме на Всемогъщия. А можем ли? Независимо колко много хора са се опитвали да наложат своето мнение, че няма Бог, в умовете на мнозина се промъкват съмнения, че може би сме тръгнали в грешна посока и имаме нужда от преоценка на сегашното си положение. Има ли някъде или някой, към когото можем да се обърнем за отговори, или трябва смело да плаваме в гъстите мъгли на невежеството и бунта към несигурното бъдеще?
Библията, вдъхновеното Слово на Бога, съдържащо вечната истина от Самия Творец, хвърля светлина върху бъдещето на този свят и съдбата на всяко човешко същество в този девалвиращ свят. Тя ясно ни напомня, че следващото голямо, значимо събитие е идването на Господ Исус. Преди Той е бил тук, на земята: това е исторически потвърден факт и няма никакво съмнение, че Исус Назарянина, както презрително са се обръщали към Него, е живял в този свят в продължение на тридесет и три години и е умрял извън Ерусалим на едно място, наречено Голгота. Той е дошъл с една конкретна цел: да се осигури спасение за цялото човечество, за да се намери начин за бягство от неизбежния Божий съд над тези, чиито грехове не са простени.
Това можеше да се постигне единствено чрез смъртта на Божия Син. Той пое отговорността за нашите грехове и понесе наказанието, което ние заслужавахме. „ Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото ...“ (1Петр. 2:24). „Христос умря за нашите грехове...“ (1Кор. 15:3). Смъртта на Господ Исус беше единствената жертва, която можеше да удовлетвори Божиите праведни изисквания. Но за нас остава да Му се доверим като наш личен Спасител, защото нашето помирение с Бога става единствено чрез Христовата жертва.
Всички събития, които се случват в момента, са като предупредителен сигнал от самия Бог, че идването на Христос на облаците, при „Божия тръба и при глас на архангел“, е неизбежно и в един миг всички тези, които са Негови деца, ще бъдат грабнати от този свят, за да Го посрещнат във въздуха, и така ще бъдат завинаги с Господа (1 Сол. 4:17). Тези събития не са просто случайни събития, които могат лесно да бъдат обяснени. Трябва спешно да се подготвим за това велико събитие. Мнозина поради незнание и несигурност не са наясно какво ще последва и са ужасени от това какво ще се случи, но това не е извинение. „Затова бъдете готови, защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде“ (Мат. 24:44).
