Такива и подобни изрази показват, че всеки, който не е съгласен с наложеното обществено мнение, спада към малцинството и трябва много да внимава, дори да се срамува, ако реши да изрази разногласието си. Но в повечето случаи, ако общото човешко становище бъде анализирано, ще се установи, че то до голяма степен е погрешно. Но когато Бог говори, Неговите думи винаги са истинни, неоспорими и напълно верни. По-долу следват Божии предупреждения, които заслужават пълното внимание на всеки читател, защото те засягат всекиго, тъй като всички човеци са вързани от връзките на греха, чиято заплата е смърт, както е казано: „Защото вече обвинихме юдеи и езичници, че те всички са под грях“ (Римляните 3:9); „Но Писанието затвори всички под грях“ (Галатяни 3:22).
Тези два цитата показват, че всеки човек е подчинен на греха и Божието твърдение не изключва никого, дори и теб, скъпи читателю! Същото гласи и Старият завет, където както псалмопевецът, така и пророкът са в съгласие с това Божие твърдение. „Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“ (Псалм 14:3), „Всички ние се заблудихме, като овце, отбихме се всеки от своя път“ (Исая 53:6).
Бог дава заповед на всеки човек. Бог „сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят“ (Деяния 17:30). Покаянието представлява един пълен обрат, състоящ се от скръб и печал поради греха. Илюстрация на покаяние виждаме при по-малкия брат от притчата за блудния син в Лука, глава 15. Той напуска бащиния си дом и отива в далечна страна, където смята, че има всичко, от което се нуждае. Този син обаче разбира, че е грешал за всичко, и съжалява, че въобще е напускал бащиния си дом. Скръбта обаче не го връща при баща му. Той трябва да действа. Така, когато един човек разбере, че Бог е прав, а той греши, и искайки да отиде към Бога със смирено сърце, ще бъде посрещнат, както блудният син – с добро.
И единствената причина, поради която това е възможно, без да се прави компромис с първоначалното Божие заключение, се крие в смъртта на Божия Син на кръста: „Той (Господа Исуса Христа) е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:2). И ние можем да се възползваме от тази смърт, когато се уповаваме на Господа Исуса Христа като наш Спасител. „Именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика“ (Римляните 3:22).
Отказът на това спасение би означавал вечно осъждение за всеки: „И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровение 20:15).
Би било благоразумно от твоя страна да се възползваш от това спасение, което Бог е промислил и е дал благовремие за него, защото е казано, че „всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:15-16). Така „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“ (Римляните 10:13), „Който иска, нека вземе даром водата на живота“ (Откровение 22:17).
