Списание

  Такъв беше и един впечатляващ храм, построен в памет на загинали войници, защитавали самоотвержено страната си през Втората световна война. На един от монументите беше изписано: „Нека всички хора знаят, че това е свещена земя“. Това всъщност е признание, че има нещо много специално, свързано с тези, които са умрели, за да живеят други.

  Един друг текст, който привлече моето внимание в главната сграда на храма, гласеше: „Никой човек няма по-голяма любов от тази“. Това е цитат от Евангелие от Йоан 15:13, който гласи: „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си“. Лъч светлина се насочва към думата „любов“ в 11.00 ч. на 11-ия ден от 11-ия месец, като по този начин маркира часа и деня от примирието, който официално сложи край на Втората световна война. Колко добре отразява това искрената благодарност за саможертвата на толкова много човешки животи, които безсмислието на войната отне.

  Но за да осмислим наистина величието на любовта, трябва да отвърнем поглед от всичко човешко, от всяка сантименталност и да се замислим над Божията любов. Както е цитирано по-горе, тези хора са загинали за своите приятели и съграждани, но това силно контрастира с Божествената любов, за която е казано:

  „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог изявява Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“ (Римл. 5:7, 8,10).

  Враждата между Бога и човека е причинена от греха. Апостол Яков ясно декларира, че ние можем да проверим дали не сме врагове на Бога: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4: 4). Ако нашата амбиция в този свят са удоволствията, парите, властта, престижът и популярността, тогава ние сме врагове на Бога. Отново апостол Павел пише: „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римл. 8: 7). По този начин ние сме врагове на Бога по природа, поради това, което вършим, и това, което мислим.

  Въпреки това Бог ни възлюби и даде Сина Си да умре за нас. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

  Тази любов постигна избавление, давайки възможност на грешниците да се помирят с Бога, защото това дело бе извършено съвършено и веднъж завинаги за всички времена. Преди да предаде Духа Си на Отца и да умре, Господ Исус Христос каза: „Свърши се“ (Йоан 19: 30), и така завърши делото за нашето спасение. Това, което извърши Господ Исус, не се нуждае от подобрение или повторение. Със сигурност ние не можем сами да спасим себе си. Единственото, което можем да направим, е да се покаем за нашите грехове и да поискаме прошка от Бога в името на Господа Исуса Христа, докато имаме живот на тази земя. Никой да не ви мами, че за мъртвите има надежда и че можем да се молим за тях, защото ясно е казано: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ (Евр. 9:27).

  Никой друг не може да направи това за нас. Ние лично трябва да извикаме към Бога, а самото спасение е дело Божие и сила Негова! Спасението се предлага свободно на цялото човечество, на всеки, който е по естество враг на Бога. А който приеме с вяра Исуса, Начинателя на нашето спасение, и се примири с Бога, тогава от враг става син на Бога. Кое от двете състояния е по-добро, е очевидно!