Каква ти е основата?
От Словото Божие знаем, че Бог е архитект и строител на града с вечни основи (виж. Евр. 11:10). Човекът бе направен по образ и подобие Божие (виж Бит. 1:27) и от своя страна също се явява строител. Но какво строи човекът, ще се запита някой. Истината е, че всеки от нас строи свое духовно здание в живота си – здание, изградено от делата му. Било то физически дела или слова, копнежи, намерения, мисли и мотиви, те представляват различните части от този духовен строеж. Той не е видим за естественото око, но става явен, когато човек затвори тези плътски очи в пръстта.
Необходимо е, преди човек да пресмята как и с какво ще гради, да намери подходяща стабилна основа, върху която да извърши градежа си. Основата несъмнено е най-важната част от строежа. Това е така, защото, ако основата, върху която се гради, не е здрава, то колкото и изящно да е зданието нагоре, то би се сгромолясало при първото по-сериозно изпитание. Има най-различни основи, върху които човеците от този свят строят. Някои са по-стабилни от други и зданията им остават за много дълго време, някои пък цял живот опитват с всякакви основи и така и не намират здрава. В крайна сметка знаем, че след края на земния ни път на всеки работата ще бъде изпитана. И ако в този свят някои основи са по-издръжливи от други и остават за по-дълго време, то в онзи Ден има само една Основа, която ще устои. А това е именно вечната основа, за която споменахме по-рано, върху която Бог гради новия Ерусалим. Тази основа е Самият Господ Исус Христос (I Кор. 3:11). Той е Канарата, Той няма да се поклати и всичко, построено върху Него, сиреч въз основа на Неговата жертва и завършено дело на кръста, също няма да се поклати поради здравината на основата.
За Бога няма много основи. В Словото се споменават само две – пясъкът и канарата (виж Мат. 7:24-27). Така че, ако градиш голямо и красиво здание с най-висококачествените материали, добре би било още днес да прегледаш основата си. Още днес я изпитай сам, да не би Господният Ден да те изненада и огненото изпитание да събори постройката ти из основи, защото това не само би хвърлило на вятъра всичко, за което си живял, но и би значело твоята вечна погибел. Ако видиш, че основата ти е различна от Канарата, то по-добре би било още днес да се откажеш от величието на зданието си и от великолепните планове, които си изготвял за в бъдеще, да замразиш строежа и да намериш „вечната основа“ – Исуса Христа, макар и това да значи, че ще трябва да започнеш строежа от самото начало.
Но внимавай да не се заблуждаваш, защото мнозина мислят, че строят на Канарата, като всъщност градежът им е основан на плаващи пясъци, както четем в притчата от споменатия по-горе пасаж (Мат. 7:24-27). И двамата в тази притча слушаха Господните думи, но разумният, който съгради дома си на канарата, не само ги слушаше, но и изпълняваше, за разлика от неразумния, който беше само слушател и беше оприличен на човек, който гради върху пясъци, без основа. А Бог „сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят“ (Деян. 17:30). Защото Господ Исус казва, че „ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). А именно при истинското новорождение се намира тази вечна основа, когато Господ изважда грешника от тинята на греха и поставя нозете му на канара (виж Псалм 40:2).
Но как може човек да разбере дали има тази основа? Апостол Петър дава следното напътствие на Тимотей: „Но твърдата основа, положена от Бога, стои, като има този печат: Господ познава Своите Си, и всеки, който изповядва Господнето име, да отстъпи от неправдата“ (II Тим. 2:19). Печатът се състои от две части.
I. Не само ти ще познаваш Господа, но това, което е по-важното, е, че и Господ ще познава теб. Сам Господ Исус предупреждава за това: „В онзи ден мнозина ще ми кажат: „Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твоето име? И не правехме ли много чудеса в Твоето име?“. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:22-23). Който е роден в Божия дом, е и Божие чадо, осиновено от Бога. Бог няма да търпи беззаконие в дома Си, защото Той твърде много обича чадата Си. „Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема... но ако сте без наказание... тогава сте незаконно родени, а не синове“ (Евр. 12:6-8).
II. Който изповядва Господнето име и наистина има този живот, да отстъпи от неправдата. Това не значи, че Божието чадо не може да съгреши, но то ще отстъпи от неправдата, макар и да е стъпило в нея. Защото тези, които познават Господа и които Господ познава, имат ново естество – ново сърце с нови желания (виж Ез. 11:19-21; 36:26-31), и сърцето на Божието чадо е чувствително към греха и към говоренето на Светия Дух. Tо не се удоволства в греха, но се наскърбява от него. А мнозина изповядват Господнето име и не само не отстъпват от неправдата, но и крачат смело напред в нея към своята погибел.
С какво градиш?
Чак след като имаш увереност, че си намерил Канарата, можеш да започнеш строежа върху вечната основа. Но добре е да внимаваш с какво градиш. Казахме вече, че материалите за строежа са съвкупност от всичките човешки дела. Те са различни, както едно здание не се състои само от стени, но има и греди, етажи, прозорци, врати, покрив и пр. Какво обаче е качеството на материалите, които използваш за всички тези части от зданието? След като знаеш, че основата, върху която градиш, е вечна и няма да се поклати, разумно ли е да строиш с материали второ качество? Това е предупреждението, което и апостол Павел отправя към коринтяните: „Но всеки да внимава как гради... ако някой гради на Основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго. Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън“ (I Кор. 3:10-15). Нека забележим, че тук не става въпрос за основата, тъй като в нея съмнение няма, а става въпрос за това, което е съградено върху нея. Изброените от апостола материали могат да бъдат разделени на две категории – огнеупорни и запалими. Така че този, който знае, че има тази безценна основа, но гради върху нея със запалими средства, слаби и второкачествени материали ще претърпи загуба, защото в онзи Ден всичко онова върху Основата, за което се е трудил, ще изгори, но сам той ще се избави като главня, изтръгната из огъня. Един ярък пример за това виждаме в „праведния Лот“, който имаше тази основа, заради която единствено човек може да бъде наречен праведен. Той е ясен пример за тези, които градят с „дърва, сено и слама“ върху вечната основа, претърпявайки голяма загуба, той бе избавен буквално през огън. Лот изгуби целия си имот и всичко, за което се бе трудил зад Содомските порти, изгуби и жена си, която стана на стълб от сол, а дъщерите му го упоиха и преспаха с него. Лот претърпя това падение, защото градеше на трайната основа с нетрайни средства, а скъпоценните средства влагаше в строежа на земните си мечти, които се сринаха заедно със Содом и Гомор.
Във второто си послание към коринтяните апостол Павел отпраща друго подобно предупреждение: „Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи“ (II Кор. 5:1-3). Това предупреждение, макар използващо друга картина, говори за същата опасност. Сиреч тези, които са градили върху вечната Основа с преходни материали, могат да се намерят голи при обличането си с това небесно жилище.
Тук апостолът отново говори за това духовно здание, което всеки един, намерил вечната основа, гради. Това, с което човек гради, пряко или косвено се явява и негова небесна награда. За това и Господ Исус казва, че е по-добре да трупаме съкровища на небесата, където молец не ги пояжда, ни крадец – краде, защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти (виж Матей 6:20-21).
Кой е ценният материал?
Наградата обаче не се състои в това да изпълниш призванието си. Както и апостолът разкрива за самия себе си като призван от Бога благовестител, „защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото [или: така че] горко ми, ако не благовествам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество“ (I Кор. 9:16-17). Именно това казва и Господ Исус на учениците си в Евангелието според Лука: „Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни [или: безполезни] слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:10). Човек не може да осуети Божието намерение. И ако не изпълниш това, което ти е било поверено, то само на себе си би навредил, като ще изгубиш голямо благословение. Ставаш съд за непочтена употреба, който е безполезен за стопанина си (виж II Тим. 2:20-21). И ако Божието чадо не изпълни поверената му Божия заръка, Бог ще въздигне друг, който да я изпълни: „ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“ (Лука 19:40).
Тогава какво представлява наградата, ще се запита някой. Тя се състои в това: как човек се труди в повереното му настойничество, как устоява за Господа и как сърцето му престоява пред Него. Всички служби са равни и няма „по-престижна“ в Божиите очи. Така както виждаме, че едно тяло се състои от много различни части (виж 1 Кор. 12) и в един дом има златни, сребърни, дървени и пръстени съдове (виж 2 Тим. 2:20), не е важното какъв съд е някой, а да е съд за почтена употреба, полезен на Господаря си. Това става, когато има послушание и покорност. Така записва и апостолът: „При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда“ (I Кор. 3:8). Той самият казва за себе си: „И така, каква е моята награда? Тази че, като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина“ (I Кор. 9:18-19).
Връщайки се обратно към алегорията със строежа, именно това значи да строиш с най-ценния материал. Да дадеш всичко, дори повече от изисканото, цял да се иждивиш за Божието Царство (виж II Кор. 12:15). Това човек, сам по себе си, също не може да стори, а пак Господ е този, Който дава силата и благодатта за това, но вследствие на сърдечния копнеж и изпросеното в молитва. Апостол Павел продължава по-надолу с ясни примери от живота, като съветва да тичаме като такъв, който иска да вземе наградата; да удряме, не като че бием въздуха, и да уморяваме и поробваме телата си. Така се гради със злато и скъпоценни камъни върху вечната основа.
Апостол Йоан говори за същото нещо: „Бъдете бдителни към себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда“ (II Йоан 1:8). Тук не става дума за Основата – не става въпрос за спасението, защото спасението никой не може да изработи (виж Ефес. 2:8-9). Предупреждението тук се отнася за това, „което сте изработили“ върху Основата.
Затова Павел призовава към такава саможертва, защото и Господ Исус бе говорил за това: „който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички“ (Марк 10:44). Така четем и за старовременните: „Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени“ (Евр. 11:32-35). Забележете, че те не избират по-лесното в този свят, макар и да са си изпълнили призванието, те не приемат да бъдат избавени, като мислят за вечността – за да приемат по-добро възкресение. Нека те ни послужат като пример и нека ние като тях буквално да инвестираме в нашите възкресения, като знаем, че „който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6). „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда“ (Евр. 10:35).
Ако днес имаш тази основа – Господа Исуса Христа, то вземи поука от Словото и работи двойно по-усърдно, като градиш с най-ценния материал. И знай, че трудът ти в Господа не е напразен (виж I Коринтяни 15:58). Ако ли до този ден градиш на друга основа, то още сега потърси Вечната, която не ще се поклати. Извикай към Господа, защото Той е мощен да спасява! (виж Исая 63:1).
