Въпросът за числеността и отношението към нея – дали тя е успех, или провал в работата за Господа, е въпрос, който смущава малко или много повечето християни.
Има християни например, които не се интересуват изобщо от този въпрос.
Те предпочитат да седят около Господната трапеза в подбран малък кръг, възхищавайки се от духовните дълбочини на Божиите неща, и аз много се страхувам, че те преди всичко се възхищават най-вече на себе си. Това е един вид протестантско монашество, само че без качулка и броеница, защото то се стреми да запази вярата в Христа от омърсяване, като я изолира от вулгарните маси. Тези мотиви могат да бъдат похвални, но методите са изцяло небиблейски и духът им е напълно в противоречие с желанието на нашия Господ.
Другият похват, който днес има най-много последователи в евангелските среди, е точно обратното на протестантското монашество. Неговата философия, ако може да се нарече философия, е, че „ние трябва да занесем вестта навсякъде" независимо от начина и средствата, чрез които да стане това. Отдадените на тази доктрина, изглежда, са по-загрижени за количеството, отколкото за качеството. Те сякаш изгарят от желание да „докарат хората в църквата“ дори ако няма с какво да послужат на тези хора, след като са ги поканили с цената на всичко. За тази цел те използват нищо неоправдани волности както по отношение на посланията, така и по отношение на методите. Писанията са използвани, но не за да се разясняват, а господството на Христос почти напълно се игнорира. Упражнява се натиск, за да се убедят хората (които между другото идват на срещите, очаквайки нещо друго) да приемат Христос с разбирането, че те след това ще имат мир на ума и финансов просперитет, да не говорим за висок успех в училище и добри резултати в състезанията по голф.
Манията „множество на всяка цена“ здраво се е впила в „християнска“ Америка (и не само там) и е мотивиращата двигателна сила за шокиращо висок процент от цялата религиозна дейност в тази страна. Хора и църкви се конкурират за вниманието на платежоспособните общности, които са доведени в църквата с помощта на всички популярни до момента начини или трикове, уж за да бъдат техните души спасени, но ако трябва да се каже истината, често пъти причините не са толкова достойни за похвала.
