От гледна точка на историята на спасението Бог, свят и човек са трите съществени реалности от всичко това, което съществува. Способността ни да ги разпознаваме е важна за нас. На човека е било дадено съзнание, с което да улавя истината за Бога, за света и за самия себе си. Затова Създателя така е организирал човешкия организъм, че той да е способен да улавя това тройно откровение със своето съзнание.
Света човек възприема чрез сетивата (чувства, обоняние, вкус, слух, зрение), които се проявяват чрез телесни органи (нерви, нос, небце, уши, очи). Чрез тялото ние достигаме до заобикалящия ни свят или имаме съзнание за сетивно усещане.
Егото (или Моето Аз) възприемаме чрез душата. Човекът е много повече от една чувствителна мембрана за външната природа; той е личност със собствено Аз, с проява на воля и има своя индивидуалност. Това му е открито чрез неговата собствена вътрешна натура и по-този начин чрез душата човек достига до усещане за себе си или егото си - усещане, че сме личности.
И за да може човекът най-накрая да достигне своя Създател, Бог му даде духа, чрез който той достига до съзнанието за Бога.
По този начин човек е триединен – дух, душа и тяло, а неговото невидимо вътрешно естество съдържа две субстанции - дух и душа, които в същото време трябва да бъдат ясно разграничавани; защото Божието Слово е способно да пронизва “до разделяне душата и духа”, а апостолите по-нататък свидетелстват: “А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос” (І Солонци 5:23). “Духът и душата са единни по своята природа, но са различни субстанции" (Delitzsch).
По такъв начин “духът” е тази част от нашата личност, която като най-висше съзнание е направлявана към божественото и свръхестественото (свръхчувствено); докато “душата” е по-низшият компонент от нашия вътрешен човек, който има знание за земното и създаденото. Прилагателните “одушевено” и “духовно”, “одушевено” (душевно) се появяват шест пъти в Новия завет и винаги в по-нискостояща градация на “духовно”, І Корин. 15:44 (два пъти), 46; 2:14; Юда 19; Яков 3:15. Душата достига само до себесъзнанието, и то пак с помощта на духа, а духът достига до Божието съзнание.
Душата е свързващото звено между дух и тяло. Само чрез нейното посредничество, духът може да въздейства върху тялото.
Според Писанията тялото трябва да бъде:
- Храм на Святия Дух (І Коринтяни 6:19),
- Жертва за истинско служение на Бога (Римляни 12:1),
- Оръдие на правдата (Римляни 6:13),
- Прослава на Бога (І Коринтяни 6:20),
- Посято семе за прославеното духовно тяло (І Кор. 15:43-47).
Без изкупление тялото е:
- Врата, която е атакувана от неприятеля (Битие 3:6; Матея 5:28-30),
- Тяло на греха (Римляни 6:6),
- Унищожено тяло (Филипяни 3:21),
- Разваляща се телесна скиния (ІІ Коринтяни 5:1-4),
- Тяло, което ще възкръсне за осъждение (Дан. 12:2; Йоан 5:29).
Образ за това триединство на човешката личност е Мойсеевата скиния. В нея има външен двор, от който се влиза в святото място, а от него зад дебела завеса – в пресвятото място, където е Божието присъствие. По същия начин се изобразява и образът на християнина – този, който е новороден: неговият дух е светая светих, тъй като самият Божий Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. Святия Дух превежда изкупените в Божието присъствие, онази част от скинията, която се изпълва с Неговата слава. Там в най-святото място, където няма светлина, но Божият Дух осветлява вътрешността, както и изкупените вървят по пътя към Небето с вярване, а не с виждане. Той става най-святото, където е Божието присъствие. Душата е святото място - това е мястото, което предхожда пресвятото място в образа на скинията; тук е светилникът със седемте разклонения - разбиране, благоразумие, знание и възприемане на материалните видими неща. Тялото е външният двор, преддверието, до което първо достига Божията покана за спасение, и то е външното отражение на живота, който живееш.
По такъв начин вътрешната природа на човека съдържа в себе си:
- съзнание за света,
- съзнание за себе си,
- съзнание за Бога,
които кореспондират съответно с
- тяло,
- душа,
- дух
и техните символи в Господнята скиния:
- външен двор,
- свято място,
- пресвятото място.
Мястото, откъдето Бог управлява душата и тялото, е духът – пресвятото място. Тук е, както в ковчега на завета, Божественият закон, който говори на човешкото съзнание чрез съвестта. Това е действителното място в нас, в което се съхранява откровението за Бога, така както в скинията Бог обитава над херувимите. И както облакът на славата се спуска над трона на благодатта, така и Божият Дух, който обитава в нашия дух (като новородени), ни дава увереността, че сме примирени с Бога, дарява ни с чувството на мир и радост, които изпълват нашето съзнание (Римл. 8:16). Защото Божият трон в нас не е съдийският престол (Пс. 89:14), но е престол на благодатта и скиптърът на Неговата върховна власт е спасението. По този начин на нас ни е позволено като пътници, подслонени в скинията на Бога, да преминем през тази пустош – света, докато най-сетне достигнем целта, вечността, небесния Ханаан (сравни с 2 Кор. 5: 1-4).
Като надникнахме отчасти в тайната на сътворението, разбираме какво удивително създание е човекът "...защото страшно и чудно съм направен..." (Пс. 139:14-16), който стои като корона върху цялото творение. Славословие и възхвала на триединното творение – човека, този чуден акт на триединния Бог, са трите поетични стиха:
"И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде" (Бит. 1:27).
