В началото, когато Бог създал човека по свой образ и свое подобие, не е било така, както е днес. Адам и Ева били много близо до Бога и Той е бил близо до тях. В краткия земен живот няма нищо по-хубаво от това да си близо до Бога и Неговият мир да е в душата ти. Днес хората много страдат от липсата на мир в техните души, в семействата им и в отношенията между съседите, а в по-широк мащаб между родове, племена и народи. Мирът е оскъден. Полагат се много усилия с цел да бъде опазен, обаче безуспешно. Коя е причината? Има отговор на Бога, който най-добре познава тайните на човешката душа и всички проблеми, свързани със земиния живот. Господ казва: “НЯМА МИР ЗА НЕЧЕСТИВИЯ”. За човека мирът е елемент от щастието. Още от неговото рождение, родителите му се грижат за да му създадат условия за щастлив живот и правят това до деня, когато той стане годен сам да се грижи за себе си. И накрая човек идва до същия извод, до който е стигнал цар Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета и гонене на вятъра”. Добрите намерения, изградени върху пясъчна основа, също са губене на време и водят до разочарования и големи щети. Който си губи времето, той си губи живота. Цени времето, защото времето е живот, не го разпилявай! Ако твоите усилия за изграждане на мирен и щастлив живот са безрезултатни, търсиш ли причината? Уверени сме, че има много причини, но къде и кои са те? Правилният извод ще ни помогне да открием тайната на злочестината, която ни преследва през целия земен живот. А човекът, като че ли не иска да разбере, нито да приеме, че неуспехът се корени не в социалните условия за живот, а в неговото душевно състояние и в отношението му към Бога. Ако си честен и откровен спрямо себе си, отговори защо не обичаш Бога, пордаи какво си враждебен към Него и не искаш да чуеш нито дума за Него? Причината за това твое отношение е загнездена дълбоко в душата ти. Може би не си мислил, а и не желаеш да мислиш, защото такива размишления ще нарушат твоето привидно спокойствие, пък и толкова много проблеми те вълнуват, а и нямаш време за това. В този свят човекът е пътник. Всяка секунда от времето е крачка напред по житейския път. Пътят свършва, краят е някъде наблизо. Спри се за малко, погледни в миналото си и прецени какво си придобил и какво си изгубил на своето духовно поприще. Издигнал ли си се над тинята на сладострастието на грешните навици? Съдържанието на греховния живот е известно: безсмислие, сластолюбие, тщестлавие, непокорство, измамничество, робуване на разни страсти и удоволствия, живееш в злоба и завист, омразни сме и се мразим един друг и т.н. Ако това е всекидневното съдържание на живота, какво добро може да се очаква? Трънката няма да роди грозде. Бог казва: Това е грехът в твоето естество. Затова няма мир и добро. А кой своите прегрешения? Признанието е нежелано, а примирението е приемливо. И така, с примирение без избавление свършваме пътя си в мрак. А после какво ще бъде?
Има ли надещда за добро, за мир и любов, доминираща в сърцето ти, даваща щастие в живота ти? За такава възможност искам да говоря. Това е светлият път на истината, където няма мрак и греховна безнадеждност. Ако човек е открил източника на живота, той е намерил доброто, мъдростта и разума, там безумието щняма място. При изворите на живота има нещо повече от земно щастие, а то е блаженството на вечния живот, където няма грях, там има чистота, вярност, любов, мир и радост. Това място е в ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА.
Искам да ви разкажа за Него. Кой е Той? Ще ви дам извадки от свещените книги (Библията).
“И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”(Мат. 3 : 16-17).
ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ?
“Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил” (Йоан 6 : 38).
“Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца” (Йоан 16 : 28).
ЗАЩО Е ДОШЪЛ?
“Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3 : 17).
"Аз дойдох като Светлината на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен... защото не дойдох да съдя света, но да спася света" (Йоан 12 : 46-47).
"Бог...изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта" (Римл. 8 : 3).
"Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж за винаги..." (Римл. 6 : 10).
"Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас" (Римл 5 : 8).
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3 : 16).
"Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее" (Йоан 6 : 35).
"...ако яде някой от този хляб, ще живее до века..." (Йоан 6 : 51).
"Защото това е волята на Моя Отец: всеки, които види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден" (Йоан 6 : 40).
От тези цитати разбираме, че Исус е Син Божи, който изхожда от вечния Бог и е едно цяло с Него. Исус е всемогъщ и вечен, както е самият Бог Отец, и е дошъл на този грешен свят с единствената задача, възложена му от Бога Отца, да принесе себе си в изкупителна жертва за греховете на света. Целта на тази жертва е заместителна, в смисъл, че наказанието, което всеки човек трябва да понесе заради личните си грехове, се приема от Исуса, за да бъдат удовлетворени Божията правда и Божието правосъдие. Ето как пророк Исай пише за това:“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме ... (Той) беше изтръгнат отсред земята на живите поради престъплението на Моя народ, върху който трябваше да падне ударът” (Исая 53:4-8).
Божият Син умря на Голгота невинен. Той нямаше грях, а биде натоварен с престъпленията на целия свят. Йоан Кръстител, като видя, че Исус идвакъм него, извика: “Ето Божият Агнец, който поема греха на света!” (Йоана 1:29).
“И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си,излезе; и дойде на мястото, наречено... Голгота, където Го разпънаха....” (Йоана 19:17-18).
“А беше вече около вестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата от горе до долу. И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твойте ръце предавам духа си. И като каза това, издъхна.” (Лука 23:44-46).
“Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината за да повярвате и вие“ (Йоана 19:34-35).
“И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите...И там положиха Исус... -нов гроб, в който още никой не бе полаган...защото гробът беше наблизо” (Йоана 19:40-42).
Смъртта на Исуса, Божия Син, е първият етап от спасителния Божи план. Както е писано, “...за да унищожи чрез смъртта този, който има власт т.е. дявола” (Евр. 2:14). И още - “И в жертва за грях, и осъди греха в плътта” (Римл. 8:3). “Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги... Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти ” (Римл. 6:10, 12).
Грехът е власт, която те подчинява на различни страсти и удоволствия и те свлича в калта на безумието и неверието спрямо Бога... Пролятата на кръста кръв на Исуса очиства грешика от всеки грях и го освобождава от греховната власт. Неговата вина се опрощава, за да живеем нов, угоден на Бога живот.
Втория етап от спасителното дело на Исуса е неговото оживяване, т.е. възкрасяването му.
Ето няколко цитата:
"А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба... и намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло ... а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма го тук, но възкръсна" (Лука 24:1-6).
“Братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах... чрез което се и спасявате... че Христос умря за греховете ни според Писанията... че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж"... и още на мнозина други. (I Коринт. 15:1-9).
“...като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство... И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях, и казаха: Галиляни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:3, 9-11).
“А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус стоящ отдясно на Бога, и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога” (Деян. 7:55-56).
