“Чрез един човек грехът влезе
в света и чрез греха смъртта,
и по този начин смъртта мина във всички човеци,
понеже всички съгрешиха. ” Римляните 5:12
Човекът много рядко употребява думата “грях”, макар че грехът реално присъствува в почти всички негови изяви - мисли, желания, дела. Тази дума е нежелана поради това, че напомня за вина и съд. Оттук произхожда и раегирането - този, на когото сме казали: “Ти си грешник”, веднага се защитава - казва, че не е убил, не е откраднал, никого не е измамил, следователно не е грешник. Трябва да се поясни - човек е грешник не защото е извършил много или малко грехове, а защото се е родил грешен - естеството му е грешно и впоследствие то множи греховете. Както посятата в пръстта семка пониква и ражда много такива плодове, каквато е тя, така и грехът е семка, посята в човешкото тяло. Едновременно с новороденото и семката “грях” расте и се размножава, докато дойде смъртта, защото смъртта е последица от греха. Ако някой твърди, че е безгрешен, той няма да умре - вечно ще живее. А щом умира, значи е грешник. Гробищата са доказателство, че хората са грешни.
Темата за греха е много по-актуална от всяка друга тема. Грехът е вплетен в живота ни, той е навсякъде и винаги, затова неговата същност ще бъде предмет на нашите размишления.
Всички ние знаем за Адам и Ева, знаем, че те са съгрешили в рая. За тази трагедия няма да говорим подробно. За да се разбере същината на греха, ще бъде необходимо да се отбележат само няколко основни моменти от тази случка. Това бе в началото, когато Бог - Творецът на целия свят - създал човека по свой образ и подобие отделно от всички други живи същества и го поставил господар на цялата земя - личност, с която Той може да разговаря, която може да мисли, да възприема, да твори и да му служи, т.е. Негов пълноценен събеседник. Тази способност другите живи същества не са имали.
Човекът е създаден в този си вид според тайно намерение, което Бог бе запланувал в себе си. В изпълнение на своето намерение и на работата, която предстоеше да върши, Господ засели човека в едемската градина, за да я обработва и да я пази, и му каза, че може да яде от плодовете на всички дървета, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото, да не яде, защото, “в който ден ядеш непременно ще умреш”.
От всичко това проличават грижовността, благостта и добронамереността на Бога.
“Законът Господен е свършен... Съдбите Господни са истинни и без изключение справедливи. В опазването им има голяма награда” (Псал. 19:7-11).
Тогава чрез змията, дяволът подмами Ева с ласкателни думи и й каза: “Няма да умрете. Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него (дървото) ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (Бит. 3:4-5).
Ева се усъмни в Божиите думи, повярва на лъжата на дявола, яде от плода на дървото и даде на Адам, та и той яде. Така нарушиха Божията заповед и това бе грехът им. В резултат се отвориха очите им и те придобиха познания за неща, които дотогава не съзнаваха, т.е. тяхното състояние се промени. В тях дойде страхът и те се скриха от Бога. Новото им състояние ги подтикна да се самооправдават и да обвиняват другите. Грехът като вирус влезе в тяхното естество и те станаха смъртни.
Какви бяха последиците от всичко това? Бог се огорчи от постъпката на човека, от неверността му, изпъди го от рая, прокле земята и змията и му рече: “Пръст си и в пръстта ще се върнеш”. А това значи смърт. Така дяволът постига две цели: попречи на Бога да изпълни своите намерения спрямо човека и установи властта си върху човека и цялата земя.
Непослушанието докара греха, а греха - смъртта. Семката на греха покълна в новата почва, пусна корени в сърцето на човека и даде плодове: Каин , първородния син на Адам и Ева, уби своя по-млад брат Авел. Кръвта на праведния Авел обагри чистата земя. Земята се смути от това ужасно убийство. Кръвта на Авел викна към Бога, който единствен може да наказва и да търси отговорност от грешника. Възмездието не закъсня. “И Господ каза на Кайн: ‘Къде е брат ти Авел? Какво си направил? Братовата ти кръв вика към Мене от земята.’” (Бит. 4:9-10).
Колко много кръв е пролята, пролива се и днес! Тя вика към Бога за възмездие. Бог пита всеки човек: “Какво вършиш? Знай, иде съд - Бог е съдия.”
Чухме повестта за печалното начало. А кой ли ще може да изрази всичкото зло до днес? Както червеят в ябълката се стреми към сърцевината, където е семката, т.е. животът, така грехът обладава човешката душа, за да я погуби. Трябва да чуем какво казва Бог чрез Исуса и пророците за състоянието на човека-грешник: “От сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.” (Марк 7:21-23).
Ето как апостол Павел описва грешния човек преди неговото спасяване от греха: “И ние някога бяхме неразумни, непокорни, измамвани и поробени от най-различни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.” (Тит 3:3).
Сега следват думите на Бога: “Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му.” (Йер. 17:9-10). “Защото ще излея върху тях собственото им зло, ще си спомня беззаконието им и ще накажа греховете им.” (Йер. 14:10-16). Тези цитати сочат колко зле е изпаднал човекът под въздействието на греха. А сега пред нас стои въпросът можем ли, като сме потънали изцяло в тая тиня на греха, да се отървем от присъдата, която Бог, праведния съдия, ще произнесе. В книгата на Иов четем: “Но как ще се оправдае човек пред Бога? Ако поиска да се съди с Него, не може да му отговори за едно от хиляда. Мъдро сърце и мощна сила има Бог.” (Иов 9:2-4).
А Мойсей казва:
“От века и до века ти си Бог.
Обръщаш човека на пръст и казваш: Върнете се, човешки чада...
Като с порой ги заливаш; те стават като сън;
заран са като трева, която пораства;
заран цъфти и пораства; вечер се окосява и изсъхва...
Положил ли си беззаконията ни пред себе си.
Скришните ни грехове в светлината на ли- цето Си.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти.
Свършваме годините си като въздишка.” (Псалом 90)
А сега “Кой съзнава своите прегрешения?” (Псалом 19:12).
Може ли човек да осъзнае колко голям грешник е? Във връзка с този въпрос ще цитирам апостол Павел: “бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове” (Ефес. 2:1).
Когато някой умре, няма никаква надежда сам
